4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№835
гр. София 01.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 39 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Т. Т., [населено място], срещу решение № 511/16.03.2015г. по в.гр.д. № 4786/2014г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 5142 от 11.07.2014г. по гр.д. № 309/2013г. на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявения от касатора срещу ЗАД [фирма] иск по чл. 226 КЗ /отм./, за разликата над уважения размер от 120 000 лв. до пълно предявения размер от 400 000 лв. По делото са депозирани и две насрещни касационни жалби-от ответника ЗАД [фирма] и И. П. Б.- трето лице помагач на страната на застрахователното дружество.
В касационната жалба на ищеца, К. Т., се сочи, че въззивното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, а именно чл.52 ЗЗД. Твърди се, че въззивната инстанция не е обсъдила всички травми и тежки усложнения, свързани със здравословното състояние на касатора при постановяване на решението си.
ЗАД [фирма] обжалва решението, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на К. Т. Т. сумата над 100 000 лв. до пълния присъден размер от 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 08.01.2010г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати разноските по делото, съответстващи на обжалваната част от иска. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено в противоречие със закона и съдебната практика.
Третото лице помагач- И. П. Б., обжалва решението изцяло. Твърди, че то е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е необосновано. Излага доводи, че искът за претърпени неимуществени вреди е уважен в твърде висок размер, който не съответства на търпените от пострадалия морални вреди.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено по иска на К. Т. против ЗАД [фирма] иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./, че на 26.12.2008г., около 17.50 ч. на пътя Царево- Китен, по посока [населено място] и преди моста на река Караагач, лицето И. Б., при управление на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата /управлявал автомобила с превишена скорост/ и при навлизане в завой напуснал пътното платно и се ударил в дясната мантинела. В резултат на ПТП-то, пътуващият на предната дясна седалка К. Т. претърпял множество средни телесни увреждания- контузия на белия дроб с пневмоторакс, счупване на дясна седалищна кост, счупване на десето ребро, както и едно тежко увреждане- разкъсване на десния бъбрек, който след инцидента се наложило да бъде отстранен оперативно. Претърпените увреждания причинили значителни болки и страдания на ищеца, наложили се множество ограничения в начина му на живот, които се отразили негативно на психиката му. Въззивният съд е приел, че искът по чл. 226 КЗ /отм./ е доказан по основание, като при определяне на размера на обезщетението решаващият състав е взел предвид обстоятелствата, установени по делото от приетите две съдебно-медицински експертизи, от представеното експертно решение на ТЕЛК, както и от показанията на свидетелката С. Т.. Взел е предвид описаните по-горе травми и наранявания и продължителността на възстановителния период от около шест месеца. Съобразил е, че през първите два месеца след инцидента болките, търпени от ищеца са били по-интензивни, а след това по-спорадични- появяващи се в областта на таза и на гърдите при преумора или внезапна промяна на климата. Съдът е отчел и социално.битовите ограничения и неудобство, които ищецът е търпял вследствие обездвижването на десния долен крайник и необходимостта от чужда помощ в оздравителния период. Отчетена е и установената пожизнена необходимост от задължително спазване на хигиенно-диетичен режим, от извършване на редовни профилактични прегледи и проследявания за инфекции, които биха могли да увредят здравия бъбрек. Заради наложилото се оперативно отстраняване на десния бъбрек, пострадалият е освидетелстван от ТЕЛК, с 20% трайно намалена работоспособност, със срок на инвалидност до 01.03.2017г. Съдът е взел предвид още младата възраст на пострадалия – към датата на ПТП-то е едва 18-годишен, наличието на козметичен дефект, изразяващ се в голям белег от откритата рана в дясната лумбална област и от извършената бъбречна операция, както и негативните психични изживявания от факта, че не може да полага физически труд, чувства се непълноценен и се страхува левият му бъбрек също да не се увреди. Към момента на постановяване на въззивното решение не са били налице данни отстраняването на десния бъбрек да е повляло негативно върху нормалното функциониране на левия или да е предизвикало последващи заболявания, както и липсата на остатъчни последици за здравето на К. от получените травми на опорно-двигателния апарат. Съобразени са и обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното събитие. Отчитайки горепосочените обстоятелства въззивният съд е приел, че справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД в случая е сумата от 120 000лв.
Съдът е приел направеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия за неоснователно, тъй като от заключението на в.л. д-р Б. се установява, че към момента на процесното ПТП К. е пътувал с предпазен колан и тялото му е било фиксирано здраво към седалката, както и че при неправилно поставен обезопасителен колан, същият би получил черепно-мозъчна травма и проникване на мантинелата в коремната област.
Касаторът К. Т. представя изложение към касационната жалба, в което се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, относно въпросите за необходимостта да бъдат обсъдени настъпило в хода на производството влошаване на и задълбочаване на негативните последици от увреждането, както и относно приложението на чл.52 ЗЗД и критериите при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, вкл. на застрахователните лимити, с позоваване за несъответствие на решението с ППВС №4/68г., т.10 от ППВС №4/75г. и решение № 184/ 08.11.2011г. по т.д. № 217/ 2011г. на ВКС, II ТО.
В своето изложение към насрещната касационна жалба ЗАД [фирма] твърди, че е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като решението противоречи на задължителната практика на ВКС по следните правни въпроси: /1/ „Достатъчно ли е изброяването на обстоятелствата, касаещи здравословното състояние на пострадалия при определянето от съда на обезщетение за неимуществени вреди или следва съдът да формира конкретни мотиви как и защо тези обстоятелства обуславят определен размер на обезщетение?“- твърди се, че въпросът е решен в противоречие със задължителните указания на ППВС №4/1968г. /2/ „Следва ли съдът да се съобразява с нормативно определените лимити на отговорност на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, действащи към датата на процесното ПТП, при прилагане на принципа на справедливостта при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?“- твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение № 27 от 15.04.2015г. по т.д. № 457/2014г. на ВКС, II ТО, решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, II ТО, решение № 189 от 04.07.2012г. по т.д. № 634/2010г. на ВКС, II т.о. и решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, II ТО.
Третото лице помагач – И. Б., представя изложение към насрещната касационна жалба, като твърди че са налице основанията по чл.280, ал.1 т.1-т.3 ГПК. Поставя следните въпроси: /1/ „Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди и следва ли в съвкупност да се преценят всички телесни увреждане и дискомфорт, периода на възстановяване и и разбирането за справедливост към датата на увреждането?“ твърди се, че въпросът е решен в противоречие с ППВС № 4/1968г. и решение № 132/29.04.2011г. по гр.д. № 645/2010г. на ВКС, III ГО. /2/ „Нарушен ли е принципа на справедливост при определяне дължимото на ищеца обезщетение за възмездяване на причинените му от ПТП вреди, при несъобразяването в достатъчна степен на задължителните указания по приложение на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в ППВС № 4/1968г. и несъобразяване на съдебната практика, актуална към датата на ПТП?“ /3/ „Следва ли при определяне на застрахователно обезщетение съдът да съобрази нормативно определените лимити към датата на ПТП и конкретните икономически условия, както и съдебната практика към датата на ПТП и конкретните икономически условия, както и съдебната практика към датата на настъпване на събитието?“ /4/ „С коя съдебна практика следва да се съобрази съдът- със съдебната практика към датата на настъпване на събитието или с тази към датата на постановяване на решението?“. Твърди се, че поставените въпроси са решени в противоречие с решение № 66 от 03.07.2012г. по т.д. № 619/2011г. на ВКС, II т.о., решение № 153/11.03.2009г. по гр.д. № 2325/2008г. на САС, решение № 41 от 09.01.2013г. по гр.д. № 2933/2012г. САС, решение № 528 от 30.03.2011г. по гр.д. № 961/2010г. на САС.
Съдът намира, че решението на апелативния съд не следва да бъде допуснато до касация, тъй като е постановено в пълно съответствие с цитираната от страните задължителна практика на ВКС, тъй като са взети предвид всички обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, вкл. застрахователните лимити. В случая съдът при определяне на размера на обезщетението е извършил преценка на всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликта, степента на уврежданията, тяхното естество, продължителността на търпените болки и страдания, прогнозата за здравословното състояние на пострадалия, неговата възраст, застрахователните лимити като част от общестевните условия и пр. Заболяването псориазис, данни за което се съдържат в събраните в първата инстанция доказателства, не е било въведено в предмета на спора от ищеца в първата инстанция, а твърдение за същото е направено от него едва във въззивната жалба, поради което в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е посочил, че не може да разглежда претенция за обезщетение за неимуществени вреди за това заболяване. С оглед горното, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол по жалбата на ищеца, което е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване по двете насрещни жалби на ответника по иска и третото ми лице помагач, чийто въпроси в изложенията към жалбите им също са свързани с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 511/16.03.2015г. по в.гр.д. № 4786/2014г. на Апелативен съд София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.