О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
[населено място], 06.03.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№1672/2016г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение №96/18.04.2016г., постановено по в.гр.д. №71/2016г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5/11.012016г. по гр.д. №877/2015г. на Ловешкия районен съд.
В касационната жалба се поддържа неправилност на обжалваното решение по всички отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.290, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът О. Й. Д. в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Ответникът [фирма] не заявява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Съдът е сезиран с иск по чл. 538 ТЗ за солидарното осъждане на „А. О. и О. Й. Д. за сумата от 10 403.63 евро, представляваща част от вземане по запис на заповед, издаден от търговското дружество на 21.05.2007г. за сумата от 31 538.71 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Записът на заповед е авалиран от ответника Д.. Първонистанционният съд е отхвърлил иска като неоснователен, въззивният съд е потвърдил решението.
За да постанови обжалвания резултат, Ловешкият окръжен съд е приел, че записът на заповед не е предявен за плащане на издателя и авалиста, което е условие за настъпване на изискуемостта на вземането. Съдът, след обсъждане на приетите доказателства, е счел за недоказано твърдението на ищеца, че записът на заповед е предявен за плащане на издателя и авалиста чрез връчване на нотариална покана. Счетено е, че при връчването на нотариалните покани на задължените по записа на заповед лица, не е изпълнена процедурата по чл.47 ГПК, към които препраща разпоредбата на чл.50 от ЗННД.
По изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК:
Касаторът формулира два въпроса при допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. Има ли процесуално задължение въззивният съд да разгледа и обсъди всички правни и фактически доводи, искания и въпроси, посочени във въззивната жалба? 2. Исковата молба представлява ли предявяване / покана за изпълнение на записа на заповед? По първия въпрос касаторът се позовава на задължителна съдебна практика на състави на ВКС от ГК и ТК. Изложени са съображения за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила след като въззивният съд не е обсъдил довода във въззивната жалба, че с връчване на исковата молба на издателя на записа на заповед, респ. на авалиста, ценната книга е предявена за плащане. Според касатора по своята правна същност предявяване на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение, то следва да се приеме, че поканата направена чрез исковата молба е годна да направи вземането изискуемо след като съдържа категорично волеизявление на приносителя на записа на заповед за плащане на вземането по ценната книга от издателя и авалиста, от значение за крайния изход на делото.
Настоящият състав на ВКС намира, че вторият въпрос не обосновава общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по такъв въпрос въззивният съд не се е произнесъл.
Касационното обжалване следва да се допусне по процесуалноправния въпрос: За задължението на въззивния съд да се произнесе по наведените във въззивната жалба доводи и възражения, при допълнителния селективен критерий на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съгласно посочената от касатора съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК: решение 173/2.03.2011г. по гр.д. № 1416/2010г. на ІІІг.о. решение №83 /23.06.2015г. по т.дело № 1940/2014г. на ІІ т.о.
Касаторът ще следва да внесе по сметка на ВКС ДТ за сумата от 406.95 лв. в едноседмичен срок, считано от връчване на съобщението. Ако в деловодството на съда не бъде представен документ за внесената ДТ, производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Водим от горното съставът на ВКС, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 96 от 18.04.2016г., постановено по гр.дело № 71/2016г. на Ловешкия окръжен съд.
УКАЗВА на [фирма] да внесе в едноседмичен срок, считано от датата на съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 406.95 лв., като платежния документ се представи в деловодството на съда.
След представяне на платежния документ, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: