О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
гр. София, 12.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1769 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Л. Ц. срещу решение от 10.12.2013г. по в.гр.д. № 940/2013г. на Софийски градски съд АО, III-Г състав /при допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение от 29.01.2015г. по същото дело/, с което, след отмяна на решение от 27.10.2009г. /неправилно изписана година – 2008г./ по гр.д. № 1157 / 2009г. на Софийски районен съд е признато за установено по реда на чл.422 ГПК по иска на ЗД [фирма] срещу касатора, че дължи на основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ сумата от 14 179,58 лева, изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП на 14.06.2007г., със законна лихва от 22.12.1008г. до окончателното плащане на сумата.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон.
Ответникът по жалбата не представя отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да уважи предявените искове въззивният съд въз основа на протокола за ПТП и експертизата на вещото лице е приел, че на 14.06.2007г. е настъпило ПТП по вина на касатора, управлявал, с концентрация на алкохол над допустимата, застрахования при ищеца по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” автомобил, с което е нанесъл имуществени вреди на друг автомобил, застрахован от собственика му при същия застраховател по застраховка „Каско”, по която застрахователят е заплатил на 23.11.2007г. обезщетение за имуществени вреди от 14 179,58 лева във връзка с ремонта на колата в оторизиран сервиз. Изложено е, че доколкото ищецът е застрахователно дружество, с което виновният за настъпилото ПТП водач е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, но същевременно ищецът е страна и по имуществена застраховка с увредения от ПТП водач, то ПТП се явява едновременно застрахователно събитие по двете застраховки и със заплащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице по застраховка „Каско” застрахователя я суброгира на основание чл.213, ал.1 КЗ в правата му срещу делинквента, въпреки, че последният е застрахован при него за риска гражданска отговорност, тъй като по отношение на него застрахователят в конкретния случая има регресно право по чл.274, ал.1, т.1 КЗ. Според решаващия състав, неоснователно е възражението на касатора – ответник по исковете, че отговорността му отпада с отмяната на наказателното постановление по отношение на част от наложеното административно наказание.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че са налице всички селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса за задължителната сила на констатациите на наказателния съд относно наличието на вина, за да е осъществен състава на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от касатора въпрос е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС – т.15 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. В съобразителната част на същото е посочено, че задължителни по см. на чл.300 ГПК за гражданския съд, относно това дали и кой е извършил деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са само тези актове на наказателния съд, с които по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършване на престъпно деяние – с присъда, решение по чл.78а НК или споразумение в наказателния процес. Съгласно даденото разрешение, решението по чл.78а НК се приравнява на влязла в сила присъда, тъй като деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение, като разликата с присъдата е само във вида на отговорността – освобождаване от наказателна отговорност и налагане или не на административно наказание. С оглед така възприетия в посоченото тълкувателно решение критерий, доколкото наказателното постановление или актът за неговата отмяна по нахд имат за предмет деяние, което не е престъпление, а административно нарушение, те не обвързват, съгласно чл.300 ГПК, гражданския съд относно вината на дееца и противоправността на деянието. Въззивният съд въз основа на приетите по делото доказателства – протокол за ПТП и експертизата на вещото лице, е счел за доказан състава на непозволеното увреждане, при който вредата се презюмира, като по същество в мотивите си е извел, че тази презумпция не е оборена с отмяна частично на наказанието по наказателното постановление в съответствие с даденото от ВКС задължително тълкуване на нормата на чл.300 ГПК.
С оглед изложеното, не се доказва наличие на релевираните от жалбоподателя предпоставки за допускане на обжалваното решение до касация.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.12.2013г. по в.гр.д. № 940/2013г. на Софийски градски съд АО, III-Г състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.