О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
София, 11.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на седми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
Като изслуша докладваното от съдията Костова т.дело № 2603/2015г.,
приема следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение №95 от 8.04.2015 г. по в.т.д. №118/2015 г. на Апелативен съд – Варна, с което след отмяна на решение №1153/4.12.2014 г. по т.д. №819/2014 г. на Окръжен съд – Варна по уважения частичен иск, са отхвърлени обективно съединените частични искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени срещу [фирма], [населено място], като неоснователни.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касирането му, с произтичащите от това правни последици. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: „1 Отмяната на индивидуален административен акт, с който са определени временни цени за достъп, дължими от производителите на ел. енергия от възобновяеми източници на операторите на електроразпределителната мрежа заличава ли с обратна сила на задължението за плащане на цената за достъп и воде лидо отпадане на с обратна сила на задължението за плащане на цената за достъп от В. – производителите? 2 Ако отмяната на административния акт води до отпадане на с обратна сила на задължението за плащане на цената за достъп, следва ли електроразпределителните дружества да върнат на В. производителите заплатената цена за достъп за периода, през който решението на ДКЕВР е подлежало на изпълнение на основание допуснато по силата на чл. 13, ал.7 ЗЕ предварително изпълнение? По тези въпроси се поддържа допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК ТР №50 от 30.12.1985г. на ОСГК на ВС, определение № 313 от 15.05.2001г. по т.дело № 834/2010г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.288 ГПК / по т.1 на ТР №2/2011г. на ОСГТК на ВКС определенията по чл.288 ГПК не формират съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК/.
По тези два въпроса и още три въпроса касаторът поддържа допълнителния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК : 1. Решението на ДКЕВР №Ц -33/14.09.2012г. представлява ли основание за заплащане на цена за достъп на В. – производителите и отмяната на това решение заличава ли с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп? 2. Цената за достъп може ли двустранно да се договори между производителя на В. и разпределителното дружество и/или двустранно да се съгласува с издаването на фактура от единия и заплащането на цената от другия? 3.Следва ли да се приеме, че след като електроразпределителното дружество е осигурило достъп до мрежата на В. производителя , то е дължима цената за достъп, при положение, че е налице решение на ВАС, с което с обратна сила е отменено решението на ДКЕВР за определение на цена за достъп, дължи ли се цена и тогава когато не е определена от ДКЕВР. Като противоречива съдебна практика касаторът сочи решение № 1059 от 9.07.2014г., постановено по гр.дело № 1273/2014г. на Варненския окръжен съд, решение №615 от 31.03.2015г. постановено по гр.дело № 131/2015г. на Варненския окръжен съд, решение №5010 от 30.10.2014г. постановено по гр.дело № 7081/2014г. на Варнеския районен съд / всички влезли в сила/.
Ответникът по касация [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна по подробни съображения изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор. Прави се искане за присъждане на разноски. С отговора на касационната жалба ответникът по касация е представил съдебна практика на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – Варна е приел, че отмяната на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР не може да преуреди или да отмени валидно възникнали права и задължения по силата на сключен между страните договор, вкл. сключения между ищеца и оператора неформален договор за достъп до Е. / електроразпределителната мрежа/, представляващ по съществото си договор за услуга, близък до договора за наем, който е с продължително изпълнение и е бил изпълняван от оператора до отмяна на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР. Действието на отмяната спрямо такъв договор е за напред и не може да засегне период от изпълнение на договора. На основание чл.84, ал.2 ЗЕ сключването на договор за достъп до Е. е задължително, а съгласно параграф1, т.15 от ДР на ЗЕ за осъществения достъп се дължи цена. Договорът е възмезден, като единичните цени са били двустранно съгласувани между страните по него с фактурирането й от оператора и с осчетоводяване и заплащането й от ищеца. Първоизточник на задължението за заплащане на цената за достъп до Е. е законът и договорните отношения, а не отменения административен акт за определяне на временни цени за достъп, издаден на основание параграф 197, ал.2 ПЗР и ЗДИ на ЗЕ / ДВ бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ Отмененият административен акт има действие спрямо всички, а не обратно действие съгласно чл.177, ал.1 АПК, от което следва, че актът се счита отменен спрямо всички занапред. Независимо от действието във времето на отмяната на определените от ДКЕВР временни цени за достъп, тя не може да преуреди и отмени автоматично договорните отношения между страните и съгласуваните от тях и действали през процесния период от време цени за достъп до Е.. Отмяната не би могла да доведе до отпадане на основанието за плащане и до възникване на задължение за оператора за връщане на вече заплатената цена за достъп по договора за достъп с продължително изпълнение, и тъй като услугата за достъп до Е. е била вече осъществена от същия за минал период от време.
От изложеното следва, че в изложението по чл. 248, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира въпроси, свързани с отмяната на административния акт на ДКЕВР, определящ временни цени за достъп до Е.; неговото действие във времето; значението му за отпадане на породените от него последици и поражда ли за задължение за реституция на положението от преди действието му. Настоящият състав на ВКС, ТК като взе предвид, че основният извод на Варненският апелативен съд е свързан с отричане на отпадане на основанието за заплащането на цените за достъп до Е., след отмяна на решение № Ц-33 от 14.09.2012г. с решение на ВАС, намира, че касационното обжалване ще следва да бъде допуснато по обобщения и конкретизиран на основание т.1 на ТР №1/2010г. правен въпрос, при допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК : Когато размерът на паричната престация за достъп до електроразпределителните мрежи се определя по силата на закона с индивидуален административен акт на държавен орган, който подлежи на предварително изпълнение, каквото е решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, и актът бъде отменен с влязло в сила решение по реда на АПК, отпада ли основанието на заплатените от производителите на ел. енергия цени за достъп преди отмяната му?
Представената съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е неотносима за формулирания правен въпрос.
Касаторът ще следва да заплати ДТ на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съобразно цената на исковете по чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86 ЗЗД в размер на 589.72лв.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 95 от 8.04.2015 г. по в.т.д. № 118/2015г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
УКАЗВА на [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 589.72 лв.
При неизпълнение на указанието касационното производство ще бъде прекратено по подадената касационна жалба.
След представяне на платежния документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: