О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
[населено място], 26.05.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 3193/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на Д. И. Я. от [населено място], област П. срещу решение №1539/18.07.2014г., постановено по гр.дело № 1139/2014г. на Софийския апелативен съд, седми състав.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационнен контрол, по съображения изложени в писмения отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно и допустимо решение на въззивен съд, което подлежи на касационен контрол, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК..
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
С обжалваното решение е потвърдено решение на СГС от 10.02.2014г. по гр.дело № 7004/13г. , с което е отхвърлен предявения от касатора Д. И. Я. иск, с правно основание чл.226 КЗ, като неоснователен.
САС е приел за доказани всички факти от фактическия състав, включен в нормата на чл. 226 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно деяние, вреда, причинно-следствена връзка между тях и вина на извършителя на деянието, както и сключването на договор за застраховка гражданска отговорност. Въззивният съд е споделил практиката на ВКС, че пострадалият и застрахователят могат да уредят извън съдебно отношенията си по един пряк иск по чл.226 КЗ. Налице ще е неудовлетворена вреда само при търсене на обезщетение за вреди, които не са били предмет на споразумението – други по вид или новонастъпили – при ексцес, последващи разходи за лекарства и лечение; поради нищожност на споразумението или унищожаването му, както и когато споразумението е било ограничено в лимита на сключената застраховка, която не покрива вредите – тогава може да се ангажира отговорността на деликвента за разликата. В конкретния случай, по силата на сключеното споразумение, ищецът и застрахователят са постигнали съгласие, че застрахователно обезщетение в размер на 2000 лв. се изплаща за претърпените от събитието неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и пропуснати ползи. Ищецът е декларирал, че с получаването на определеното застрахователно обезщетение, ще счита отношенията си със застрахователя за напълно уредени и няма да има за вбъдеще каквито и да са други претенции за вредите, произтичащи от застрахователното събитие. С платежно нареждане от 22.10.2009год. сумата от 2000 лв. е платена на ищцовата страна, с което застрахователят е изпълнил поетото със споразумението задължение. Пострадалият няма основание да търси репарации за същите вреди отново по съдебен път, поради неудовлетворение от така изплатеното обезщетение от застрахователя. Ищецът не излага доводи и не доказва нищожност на споразумението или унищожаването му, вреди от ексцес, последващи разходи за лекарства и лечение.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Като поддържа, че полученото от пострадалия обезщетение, не покрива претърпените от него болки и страдания, касаторът в раздел І на касационната си жалба поддържа противоречие на обжалваното съдебно решение с решение № 10 по т.дело № 54/2012г. на ВКС, ІІ т.о. и ТР №2 по т.дело № 1/2010г. на ОСТК на ВКС, като се позовава на отделни абзаци от мотивите на решенията. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице релевираното от касатора противоречие между приетото в конкретното решение и решение №10 относно тълкуването на подписаното от страните споразумение. САС при спазване на критериите за тълкуване на договорите не е допуснал нарушение на чл.20 ЗЗД, доколкото правилно е възприел изразената от ищеца воля, чрез неговия пълномощник, че договорения размер справедливо и достатъчно компенсира претърпените от него вреди и чрез получаване на обезщетението ще счита отношенията си със застрахователя напълно уредени и няма да има за в бъдеще каквито и да е други претенции за вредите, произтичащи от събитието, предмет на щета №14574/30.05.2009г. / т.4 и т.5 от споразумението от 24.09.2009г./ Видно от съобразителната част на решение №10 други са фактите по това дело. При подписване на споразумението не е била ясно и категорично изразена волята на пострадалия, че обезщетението покрива всички вреди от увреждането. Касаторът неправилно се позовава на последния абзац от ТР №2 по т.д. №2/2012г. на ОСТК на ВКС. Вложения в него смисъл е, че пострадалият се счита за обезщетен когато реално е получил обезщетението за търпените следствие на увреждането вреди, а не с влизане в сила на съдебното решение, постановено на основание чл.45 ЗЗД или по чл.266 КЗ. Неоснователно е позоваването на решение №220 по т.дело № 1106/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Същото е постановено с оглед на конкретно установените факти и тълкуване на клауза на споразумението между пострадалите и застрахователя, която не съдържа ограничение на правата им да претендират по-голямо обезщетение, какъвто не е случая по конкретното дело.
Цитираната в раздел ІІ на касационната жалба съдебна практика не обосновава допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 на ГПК, след като посочените от касатора съдебни актове не са влезли в сила. В представеното от самия касатор съдебно решение №10 по т.дело № 1054/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е даден отговор в кои случаи пострадалият не е обвързан от сключеното между него и застрахователя споразумение, което напълно се споделя от настоящия състав.
В раздел ІІІ са формулира пет въпроса при допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Първият и вторият въпрос не са обуславящи изхода на спора доколкото, след приобщаване на споразумението към доказателствата в първоинстанционното производство, ищецът не се е позовал на нищожност на споразумението, поради накърняване на добрите нрави или на унищожаемост. На третия, четвъртия и петия въпрос е даден отговор в задължителна за съдилищата практика на ВКС, постановена на основание чл.290 ГПК, каквито са цитираните от касатора решения на ВКС и тъй като според настоящия състав не се налага промяната й, няма основание за допускане на решението до касационно обжалване по селективния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1539/18.07.2014г., постановено по в.гр.дело № 1139/2014 г. на Софийския апелативен съд, седми състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: