О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 19.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1922 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Ф- Ф.” А. и [фирма] – К. и двете чрез адвокат Г. А. срещу решение № 236/07.02.2014 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 9 състав по т.д. № 2881/2013 г., с което е потвърдено решение на Врачански окръжен съд /ВрОС/, отхвърлящо искове по чл.79. ал.1 и чл.92 ЗЗД на първия касатор „Ф Ф.” А. срещу [община] при участие на трето лице помагач на страната на ищеца – втори касатор [фирма] – К..
В касационната жалба касаторите поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [община] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради следните съображения:
С решение № 49, постановено на 29.05.13 г. по т.д. № 90/2012 г. ВрОС е отхвърлил предявените от „Ф- Ф.” А. срещу [община] искове за сумата 47848,96 лв. – стойност на шестнадесет непогасени вноски всяка в размер на 2990,56 лв. съгласно Договор за продажба на вземане от 05.10.2007 г. и Договор за продажба на вземане от 08.10.2007 г. и Договор от 12.06.2007 г. за извършване на СМР и инженеринг с гарантиран резултат, за сумата 4306,32 лв. представляваща неустойка за неплатени месечни вноски, ведно със законната лихва поради нищожност на Договор за продажба на вземане от 05.10.2007 г. и Договор за продажба на вземане от 08.10.2007 г. със законните последици. Решението е постановено при участието на трето лице помагач [фирма]. Договорът от 12.06.2007 г. между ответната община и [фирма] е сключен на основание НВМОП /отм./ и след провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на тази наредба – видно от представените писмени доказателства в първоинстанционното производство – обявление за малка обществена поръчка /стр.95/, решение № 234/28.05.2007 г. за обявяване за изпълнител /стр.114/. За да потвърди отхвърлителното решение на ВрОС САС е възприел изцяло изводите на ВрОС и е препратил към същите на основание чл.272 ГПК за нищожност на последващо сключените договори за цесия, с които е прехвърлено вземане на изпълнителя [фирма] по договора от 12.06.2007 г. на [фирма], а в последствие и на ищеца „Фонд за енергетика и енергийни икономии – Ф.” А. с оглед противоречието им със забраната на чл.43 ал.1 ЗОП, позовавайки се в този смисъл и на постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС № 162/28.01.2003 г. по т.д. № 453/2012 г. на І ТО.
Следва да се допусне касационно обжалване по обуславящия изхода на спора въпрос, уточнен и конкретизиран /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а именно: прехвърлимо ли е вземане, чийто източник е договор за обществена поръчка при изложените съображения от САС за нищожност на процесните цесии, поради забраната на чл.43 ЗОП, в какъвто смисъл е и решение на ВКС № 162/28.01.2003 г. по т.д. № 453/2012 г. на І ТО. Вярна е, че с това решение е налице задължителна практика по тълкуване на цитираната разпоредба на чл.43 ЗОП, но решението е постановено преди въвеждане на новата разпоредба на чл.42а ЗОП /ДВ бр. 40/2014 г./, на която е предадено обратно действие – §115 ал.3 от ПЗР на ЗИДЗОП. При тази промяна в закона по време на висящността на производството пред ВКС, следва да се допусне касационно обжалване по така уточнения и конкретизиран въпрос на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В останалата си част формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси във връзка с изискуемостта и ликвидността на вземанията, възникнали правомерно /според касаторите/ и предмет на цесиите не са обуславящи изхода на спора, доколкото не са обсъждани и приети от САС като основание за нищожност на извършените цесии.
Поради приетото наличие на критерй по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на САС, на касаторите следва да се укаже в едноседмичен срок, считано от съобщението до тях, да внесат и представят доказателства за заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата им в размер на 1440 лв., определена съгласно чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 236/07.02.2014 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав по т.д. № 2881/2013 г.
УКАЗВА на касаторите „Ф – Ф.” А. и [фирма] – К. с посочен съдебен адрес и за двете страни [населено място] , ж.к. „Г. М., [улица] да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер общо на 1440 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/ и представят доказателства за това в едноседмичен срок, считано от получаването на съобщенията. При невнасяне на държавната такса по сметка на ВКС в посочения срок и представяне на платежния документ, производството по касационната жалба ще бъде прекратено, което да се впише в съобщението до касаторите.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.