О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 07.02.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 466 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. И. П. чрез пълномощника му проф. д-р И. Р. срещу решение № 184/27.10.2015 г. на Пловдивски апелативен съд /П./, първи граждански състав по в.гр.д. № 380/2015 г., потвърждаващо решение на Старозагорски окръжен съд /СТОС/. С решението на СТОС е обявен по чл.19 ЗЗД за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 16.11.2006 г. между продавачите В. Т. П. /сега К./ и А. И. П. и купувач – [фирма], отхвърлен е насрещен иск на А. И. П. срещу [фирма] и В. Т. П. за унищожаване, алтернативно за прогласяване нищожност на основание чл.26 ал.2 предл.2-ро ЗЗД на сделка – предварителен договор от 16.11.2006 г., поради липса на съгласие на собственика А. П.. С решенето на СТОС са присъдени дължимите такси и разноски по ЗМТД, ЗННД, вписана е възбрана върху недвижимия имот, предмет на покупко-продажбата до изплащането им, присъдени са и разноски на страните по делото.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба: [фирма] оспорва допускането на жалбата по съображения в писмен отговор; В. Т. К. не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, съдът взе предвид следното:
Пред СТОС е предявен иск от [фирма] за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл.19 ал.3 ЗЗД. Предварителният договор е сключен на 16.11.2006 г. между В. Т. П. и А. И. П. като продавачи и [фирма] като купувач с предмет магазин, притежаван в режим на СИО от продавачите. Предварителният договор е подписан само от В. П. лично и като пълномощник на А. П., но по делото не е било спорно, че писмено пълномощно липсва. Ответникът А. П. е предявил насрещен иск против [фирма] и против първия ответник В. П. за унищожаване на сделката – предварителен договор от 16.11.2006 г., алтернативно за прогласяване нищожност на основание чл.26 ал.2 предл.2-ро ЗЗД, като основанието е липса на негово съгласие като собственик на имота, предмет на предварителния договор. СТОС е уважил първоначалния иск, като е обявил предварителния договор за окончателен и е отхвърлил насрещния иск. За да потвърди решението на СТОС, П. е приел, че СТОС е стигнал до правилен и законосъобразен извод, че твърденията на П. за незнанието му относно сключване на предварителния договор са неоснователни. Изводът на П. е мотивиран с условията в предварителния договор, купувачът [фирма] да учреди ипотека в полза на трето лице – [фирма], чийто едноличен собственик на капитала е ответникът А. П.. Това условие е изпълнено още на 17.11.2006 г., според П. още към тази дата ответникът П. е знаел за учредената ипотека и „нелогично би било да се приеме становището му, че не е знаел за подписания предварителен договор“. Според П. и двамата ответници – бивши съпрузи са били наясно със съдържанието на предварителния договор. Прието е още от П., че към датата на сключване на предварителния договор имотът, предмет на същия е бил в режим на СИО и с оглед липсата на данни ответникът да е оспорил предварителния договор в срока по чл.22 ал.3 СК /отм./ правилно СТОС е приел, че първоначалният иск за обявяване на предварителния договор за окончателен е основателен. Все с оглед липсата на оспорване от страна на ответника П. на предварителния договор в срока по приложимата, според П. норма на чл.24 ал.4 СК, правото на П. е преклудирано и правилно СТОС е отхвърлил насрещния иск. Мотивите на П. възпроизвеждат буквално доказателствата по делото – съдържанието на предварителния договор и поетите задължения с него от купувача, конкретно относно обезпечаване заема на [фирма] с едноличен собственик на капитала продавача А. П., чрез ипотекиране с имот на купувача, които дружеството е изпълнило. Споменато е, че имотът, предмет на предварителния договор е в режим на СИО, като в хода на процеса ответницата В. П. е променила фамилното си има на К., поради прекратяване на брака й с А. П..
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира материалноправни въпроси, свързани с условията за обявяване на предварителен договор за окончателен, когато предмет на договора е недвижим имот в режим на СИО и предварителният договор е сключен без съгласието на единия от съпрузите, за приложимостта на правилото по чл.22 ал.3 СК /отм./, съответно чл.24 ал.4 СК, начина и формата за даване на съгласието на неучаствалия съпруг в тази хипотеза. Като процесуалноправни въпроси се формулират такива, свързани с възможността с гласни доказателства да се установяват факти, за които законът е предвидил форма за валидност при тяхното осъществяване и за задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводи на страните. Всички формулирани въпроси в изложението са във връзка със спора, но обуславящ изхода на спора, с оглед изложените от П. мотиви е процесуалноправният въпрос, уточнен и конкретизиран /т.1 от ТР № 182010 г. на ОСГТК на ВКС/ за задължението на въззивния съд при постановяване на решението си да направи самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводи на страните, да направи свои изводи, независимо от тези на първата инстанция. За разрешението на този въпрос касаторът твърди противоречие с цитирана съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /р. № 815/2011 г. по гр.д. № 1713/2009 г. на ГК, ІV ГО на ВКС, р. № 134/30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013 г. на ТК, ІІ ТО на ВКС/. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че следва да се допусне касационно обжалване на решението на П. на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 1268.94 лв., определена съгласно чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК /размерът е 50% от дължимата и внесена държавна такса пред първоинстанционния съд по първоначалния и насрещния иск, решението по които е предмет на касационната жалба/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 184/27.10.2015 г. на Пловдивски апелативен съд, първи граждански състав по в.гр.д. № 380/2015 г.
УКАЗВА на касатора – А. И. П. да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1268.94 лв. /хиляда двеста шестдесет и осем лева и 94 ст./ в едноседмичен срок, считано от съобщението до него.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.