Върховен касационен съд Стр. 3
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
С., 06.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3486 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Д. К. и адвокат А. А. срещу решение № 185/18.06.2015 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, търговско отделение, първи състав по в.т.д. № 251/2015 г., с което е отменено уважително решение на Варненски окръжен съд /В./ по искове на настоящия касатор по чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД за сумата 780427.14 лв. и по чл.86 ЗЗД за сумата 36492.77 лв. срещу [фирма] и е постановено друго решение, отхвърлящо така предявените искове със законните последици. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, съдът взе предвид следното:
Пред В. са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от [фирма] срещу [фирма]. Ищецът твърди, че в качеството си на собственик на фотоволтаична централа, присъединена към електроразпределителната мрежа, собственост на ответника е производител на електрическа енергия, която е продавал, като за предоставената услуга на ищеца „достъп до електроразпределителната мрежа“ от ответника, ищецът е заплатил на ответника цена по приложени 12 броя фактури в общ размер 780427.14 лв., изчислена съобразно решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Ищецът претендира връщане на така платената цена по посочените фактури на основание чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД с лихва за забава, като недължимо платена с оглед отмяната на решението на ДКЕВР от Върховен административен съд /ВАдмС/ по адм.д. № 13256/2012 г. Исковете са уважени от В., чието решение е отменено от ВАС, като е постановено друго отхвърлящо предявените искове. За този си извод ВАС е приел, че между страните липсва сключен писмен договор, но това не се отразява на валидността на възникнала между тях облигационна връзка по доставяне на услугата достъп до електроразпределителната мрежа. Изложени са съображения във връзка с приложение на §197 от ПЗР на ЗЕ. ВАС е приел още, че административният акт на ДКЕВР – решение № Ц-33/14.09.2012 г. не е източник на облигационната връзка между страните, същият е само базата, на която страните определят дължимата от ищеца насрещна престация срещу предоставената от ответника услуга достъп до електроразпределителната мрежа, като по силата на закона ДКЕВР е оправомощен да лимитира временни цени за тази услуга. Според ВАС, административният орган задава рамката, в която по волята на страните могат да се договарят. С оглед на това, според ВАС, отмяната на административния акт за определяне на тези временни цени сам по себе си не може нито да преуреди, нито да отмени договорните правоотношения между страните и не е основание за възстановяване на отношенията между страните във вида преди това. Изложени са съображения, че в конкретния случай следва да се отрече обратното действие на отмяната.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът излага доводи и въпроси, свързани с определяне размера на цената по договор за предоставяне на услуги с индивидуален административен акт, отмяната на този административен акт и неговото действие във взаимоотношенията между страните по този договор. Касаторът твърди, че разрешението на въпросите, свързани с действието на отмяната на административния акт по реда на АПК е разрешен в обжалваното решение в противоречие с влезли в сила цитирани в изложението въззивни решения на В.. Следва да се допусне касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпрос, обобщен и конкретизиран /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/: С отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона е допуснато предварително изпълнение, отпадат ли с обратна сила всички негови последици или решението, с което този акт се отменя няма такова обратно действие?
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, да внесе и представи доказателства за заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 16338.40 лв., определена съгласно чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 185/18.06.2015 г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение, първи състав по в.т.д. № 251/2015 г.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място], [улица] ет. 2 да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 16338.40 лв. /шестнадесет хиляди триста тридесет и осем лева и 40 ст./ и представи доказателства за това в едноседмичен срок, считано от получаването на съобщението. При невнасяне на държавната такса по сметка на ВКС в посочения срок и представяне на платежния документ, производството по касационната жалба ще бъде прекратено, което да се впише в съобщението до касатора.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.