1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
[населено място], 17.07.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 3466/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на А. С. С. от [населено място], лично за себе си и като законен представител на Р. С. О., чрез адв. О. К., срещу решение № 782/23.04.2013г., постановено по в.гр.дело № 3777/2012г. по описа на Софийски градски съд, гр.о. осми състав, с което искът на касаторката А. С. по чл. 226 КЗ е отхвърлен изцяло, а на Р. О. е отхвърлен за разликата от 80 000 лв. до 100 000 лв. Искането е за отмяна на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторката се позовава на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касация ЗК [фирма], чрез адв. Ц. В., в писмен отговор на касационната жалба, излага съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т.1-3 на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК.
САС е приел, че са налице предпоставките на чл.226 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за малолетната Р. О.. Размерът на обезщетението е определил на 100 000 лв., при прилагане на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. От размера на обезщетението съдът е приспаднал доброволно платеното от застрахователя обезщетение от 20 000 лв., поради което е отхвърлил иска за разликата от 80 000 лв. до 100 000 лв. като неоснователен.
Въпросът за определяне на справедливо обезщетение наистина обуславя изхода на спора, но не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. При определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази изискванията за справедливост като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. С Постановление № 4/1968 г., Пленумът на ВС е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба и тези указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изводите на въззивния съд не се явяват в несъответствие със задължителните указания, залегнали в същото: за обосноваване прилагането на критерия за справедливост с всички относими към определянето на размера на обезщетението елементи и мотивиране на решението при комплексната им преценка, каквито са възрастта на увреденото лице, социалното – икономическо положение, степента на родство, интензитета на болките и страданията, отношенията между родител и дете, възрастта на детето. Доколкото съдът е приел, че размерът на обезщетението се съобразява с икономическите условия, а лимитите са проявна форма на тези условия, решението на въззивния съд не е постановено в противоречие с представените като съдебна практика решения на ВКС, ТК по чл.290 ГПК -решение №1 по т.дело № 299/2011г. и решение №83 по т.дело №795/2008г. на ВКС, ТК. Съдебна практика, която е задължителна за съдилищата, съгласно т.2 на ТР 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, лишава от основание допускането на въззивното решение до касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В заключение решението на САС, с което е отхвърлен искът на Р. С. О. по чл.226 КЗ за разликата от 80 000 лв. до 100 000 лв., не следва да се допуска до касационно обжалване.
По касационната жалба на А. С. С.:
Ищцата е претендирала заплащане на обезщетение за търпени болки и страдания от смъртта на С. Ю. С., на основание фактическо съжителство на съпружески начала. Първоинстанционният съд е уважил иска в размер на 80 000 лв. Искът е отхвърлен като неоснователен от САС./ за разликата от 80 000 лв. до 100 000лв., решението на СГС е влязло в сила, поради необжалването му от С./.
За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че ищцата, при разпределение на доказателствената тежест в процеса, не е установила фактическо съпружеско съжителство с починалия при ПТП, поради което няма право на обезщетение за неимуществени вреди. При обсъждане на показанията на свидетелите съдът е дал тежест на показанията на свидетелите, посочени от застрахователното дружество св. Ф. и св.А..
Касаторът формулира процесуалноправни въпроси, решени от въззивният съд по конкретното дело в противоречие с практиката на ВС и ВКС, при допълнителния селективен критерий по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да преценява и обсъжда всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, както и доводите за заинтересованост на свидетелите, като поддържа в случая, че не са обсъдени събрани по делото писмени доказателства, както и в цялост показанията на свидетелите, чиито твърдения са приети за достоверни. В този смисъл е задължителна за съдилищата съдебна практика по чл.290 ГПК, установено с решение №411 по гр.дело №1857/2010г. на ВКС, ГК.
Въпросът, по който следва да се допусне касационното обжалване, съдът формулира според изложението към касационната жалба и даденото в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснение, за възможността ВКС да конкретизира правния въпрос, а именно: за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, както и на доводите на страните при постановяване на решението, при допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ищцата е освободена от заплащане на ДТ.
Водим от горното съставът на ВКС, ТК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №782 от 23.04.2013г., постановено по гр.дело № 3777/2012г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, осми състав, с което е отхвърлен искът на А. С. С. по чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на Председателя на първо търговско отделение.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №782 от 23.04.2013г., постановено по гр.дело № 3777/2012г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, осми състав, с което е отхвърлен искът на А. С. С., като майка и законна представителка на Р. С. О. по чл.226, ал.1 КЗ за сумата, представляваща разлика между 80 000 лв. и 100 000 лв.
В тази част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: