О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
[населено място], 21.01.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №2271 /2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 613а, ал.1 от ТЗ във връзка с чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], област Р., представлявано от управителя В. М. М. чрез юрисконсулт М. В. М. срещу решение № 138 от 23.05.2014 г. по в.т.д. № 105 / 2014 г. на Варненския апелативен съд.
Касаторът релевира оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на въззивното решение с молба да бъде отменено и делото върнато на апелативния съд за ново разглеждане с указания за правилното приложение на закона.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на критериите за селектиране на касационните жаялби по чл.280,ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя В. И. И. чрез адвокат Д. Р. от АК-гр.Р., заявява становище за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като същото е постановено в противоречие на задължителната практика на ВКС по приложение на чл.235,ал.3 от ГПК и не е изследван въпросът за суброгационното право / вземане / по чл.155,ал.2 във връзка с чл.155,ал.1 от ЗЗД п о този въпрос .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.633,ал.1 от ТЗ.
С решение по т.д. № 65 / 2013 г. Разградският окръжен съд е отхвърлил като неоснователна молбата на [фирма] за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]. Съдът е приел, че дружеството-ответник е изпаднало в трайно финансово затруднение , но разполага с активи, достатъчни за покриване на задълженията му към кредиторите.
С обжалваното решение Варненският апелативен съд. след отмяна на първоинстанционното решение, е обявил неплатежоспособността на [фирма] и е открил производство по несъстоятелност на дружеството. За начална дата на неплатежоспособност е определена датата 31.12.2011 г.. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че към датата на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ касаторът е имал изискуеми задължения по търговски сделки в размер на 31 342,24 лв., задължения към Н. 19 483,78 лв., задължения към други кредитори 33625 лв., задължения за трудови възнаграждения 22 897,41 лв., частни държавни вземания -1066,38 лв.. Към 30.09.2013 г. дружеството е разполагало и е имало касова наличност 852,37 лв., стокови запаси – 13587,47 лв., Д. на стойност 609000 лв. и краткосрочни вземания -14959,97 лв. За 2012 г. и 2013 г. дружеството- длъжник не е декларирало приходи от дейността си. Коефициентите за обща ликвидност към 31.12.2011 г. и към 31.12.2012 г. са под единица. Коефициентите за ликвидност за 2013 г. въззивният съд е взел по вариант втори на заключението на съдебно-счетоводната експертиза , при който е изключен дългът по предоставен банков заем и свързани плащания по просрочени главница ,лихва и разноски, по които дружеството не е кредитополучател. Тези коефициенти са също под единица. Направен е извод, че затрудненията на търговеца по плащанията имат траен характер, тъй като не разполага с налични парични средства, което се дължи на липса на приходи за 2012 г. и 2013 г. . През същия период дружеството е начислило разходи, което е обусловило влошаване на финансовото му състояние. Към момента на постановяване на решението дружеството не е разполагало с Д., с които е обезпечено чрез ипотека вземане на банката по договор за банков кредит, собственост на касатора, продадени на трето лице чрез проведена публична продан на цена 215003 лв. без ДДС. По изпълнителното дело солидарно задължени лица са освен дружеството –касатор, още две търговски дружества – Н. Г. О., А. О. и три физически лица .
Продажбата е извършена на 08.11.2013 г., след като е бил даден ход на делото по същество от Разградския окръжен съд в съд.заседание на 04.11.2013 г..По същото дело има приложена молба на касатора , с която е поискано поставянето на нова задача на съдебно-счетоводната експертиза, която да съобрази какъв е размерът на вземанията, които длъжникът е придобил по силата на чл.155, ал.2 във вр. с чл.155, ал.1 от ЗЗД, какъв е характерът на тези вземания и как те се отразяват върху коефициентите на ликвидност.
По основанията по чл.280, ал.1 от ГПК :
Касаторът поддържа, че въззивният съд при преценката си за настъпила неплатежоспособност на дружеството – ответник се е позовал на данните на съдебно-счетоводната експертиза , депозирана пред първата инстанция, като е игнорирал настъпилото отчуждаване в хода на процеса на основен недвижим актив и без да е съобразил придобитото в резултат на това отчуждаване суброгационно вземане по правилата на чл.155,ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.155,ал.1 от ЗЗД, с което е допуснато съществено процесуално нарушение. Във връзка с това поддържа, че в противоречие със задължителна практика на ВКС, съдът не е взел предвид новонастъпили и заявени обстоятелства в нарушение на чл.235,ал.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС – Постановление № 1 / 1953 г. на Пленума на ВС, Постановление № 7 / 1965 г. на Пленума на ВС и ТР № 1 / 2001 г. на ОСГК на ВС, съдът не е изложил мотиви по наведени доводи от значение за правилно разрешаване на делото относно естеството на суброгационното вземане по чл.155,ал.2 във вр. с чл.155,ал.1 от ЗЗД.
В противоречие с цитираната по-горе задължителна практика на ВС и ВКС въззивният съд не е изложил мотиви по доводи за суброгационното вземане по чл.155, ал.2 във вр. с чл.155, ал.1 от ЗЗД, което касаторът има към останалите солидарни длъжници по изп.дело № 1893/ 2013 г. на ЧСИ Х., след продажбата на собствения му недвижим имот, послужил като обезпечение по договора за банков кредит между ТБ ОББ АД и [фирма] .
Доколкото въззивният съд е взел предвид при постановяване на решението, новонастъпилия в хода на процеса факт относно продажбата на част от активите на касатора на публична продан, въпросът за твърдяно от касатора нарушение по приложението на чл.235,ал.3 от ГПК не обосновава общата предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК.
Касаторът ще следва да заплати ДТ в размер на 125 лв. по сметка на ВКС, в едноседмичен срок, считано от датата на съобщението до касатора. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 138 от 23.05.2014 г. по в.т.д. № 105 / 2014 г. на Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на „Н. И.” О. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 125 лв. в едноседмичен срок , считан от датата на получаване на съобщението. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След получаване на платежния документ делото да се докладва на Председателя на Първо търговско отделение за насрочване на делото в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: