О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
[населено място], 09.02.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 557/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение №327/30.10.2015г., постановено по в.т.дело № 459/2015г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №221/16.04.2015г. по т.д. № 823/2013г. на Пловдивския окръжен съд.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за недопустимост на обжалваното решение и неправилност, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] в писмен отговор излага аргументи за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството е образувано по предявен от [фирма] против [фирма] осъдителен иск за заплащане на сумата от 21 103,84 евро с основание чл.534,ал.1 от ТЗ, с която сума ответникът се обогатил неоснователно във вреда на ищеца по запис на заповед №5381 от 4.10.2006г., платим на предявяване със срок за предявяване на плащането до 13 месеца от издаването й. По делото не е имало спор за действителността на записа на заповед, обезпечителната му функция за заплащане на вноските по договор за финансов лизинг №5381/4.10.2006г., дължимите неустойки и лихви за забава, уговорена в чл.18, ал.12 на договора. Не се спори също, че в срока по чл. 531 ТЗ поемателят по записа на заповед не е предявил прекия менителничен иск, което е обусловило предявяване на иска за неоснователно обогатяване по чл.534 ТЗ.
За да постанови обжалвания резултат /потвърждаване на първоинстнационното решение/ въззивният съд е приел за неоснователни доводите на ищеца – въззивник, че каузалната и менителничната сделка са независими една от друга и пораждането на субективните права по тези правоотношения зависи от избора на кредитора. Ищецът в подкрепа на иска си, освен на менителничния ефект, е въвел каузално правоотношение – сключен с ответника договор за финансов лизинг, вземанията по който произтичат от неизпълнение на задълженията от страна на лизингополучателя и които са обезпечени с издадения запис на заповед. Ответникът своевременно е въвел в процеса менителничните си възражения по въведеното от ищеца безспорно каузално правоотношение – договор за финансов лизинг. За част от заявените от ищеца вземания по каузалната сделка ответникът е противопоставил възражения за изтекла давност, а за останалите – нищожност на договорна клауза за неустойка, като противоречаща на добрите нрави.
Съдът е приел, че след като ищецът се позовава на неизпълнение на задълженията на ответника по договора за лизинг, а последния е въвел в процеса правоизклюващи и правопогасяващи възражения по този договор, в тежест на ищеца е да докаже освен обстоятелствата, на които се основава специалния иск по чл.534, ал.1 ТЗ, но е тези от които произтичат вземанията му по обуславящата менителничния ефект/ макар и прескрибиран/ каузална сделка.
За основателни са преценени възраженията на ответника за липсата на парични задължения, произтичащи от договора за финансов лизинг. Съдът е приел, че по давност са погасени лизинговите вноски и акцесорното вземане за мораторни лихви. По претенцията за уговорената неустойка, съдът е възприел възражението на ответника, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави, защото нарушава принципа за справедливост поради неравностойност на насрещните престации, излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна и обезщетителна функция, създавайки условия за неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата. Нищожността на клаузата за неустойка води до липсата на валидно възникнало задължение по каузалната сделка за неустойка , съответно на вземането по обезпечаващия ефект. Счетено е, че след като, независимо на какво основание е отречено съществуването на вземането по каузалната сделка, за чието обезпечение е била сключена менителничната, то всяка, произтичаща от тези сделки претенция за това вземане, би била неоснователна. Със заявяването на субективни – лични менителнични възражения се преодолява абстрактния характер на записа на заповед и развитието на менителничното правоотношение се обуславя от каузалното.
Като неоснователни са преценени доводите на ищеца, че погасяването на вземането по каузалната сделка, поради изтекла погасителна давност, не може да се приравнява с погасяването му поради плащане, както и че тези доводи нямат отношение към основателността на специалния иск, тъй като каузалната и менителничната сделка са независими една от друга.
По довода за недопустимост на въззивното решение. Според касатора съдът се е произнесъл по непредявен иск, а именно по иск за вземанията по договора за финансов лизинг, вместо по иска, с който е сезиран с исковата молба – за неоснователно обогатяване по чл.534 ТЗ.
Изложените доводи не дават основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за проверка евентуално на неговата допустимост, след като съдът е приел, че е сезиран с иск за неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ, поради прескрибиране на записа на заповед. Доколко съдът дължи произнасяне по личните възражения на ответника срещу записа на заповед, това е въпрос по правилността на съдебното решение. По основанията по чл.280, ал.1 ТЗ: Касаторът формулира следните материалноправни въпроси:1. В производството по чл.534, ал.1 ТЗ подлежи ли на изследване степента на обедняване на поемателя и обогатяване на издателя на ЗЗ и съотношението между тях? при допълнителния селективен критерия по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с решение № 110/ 8.11.2010г. по т.дело № 949/2009г. на Іт.о., решение № 135/20.12.2010г. по т.д. № 13/2010г. на Іт.о. и решение № 42/7.04.2009г. по т.дело № 453/2008г. на ІІ т.о. на ВКС. По този въпрос касаторът поддържа, че ако П. не бе изследвал степента на обедняване и/или обогатяване във връзка с предявения иск, би приел, че щом са налице непогасени чрез плащания вземания по каузалната сделка, то е налице основание за уважаване на иска по абстрактната сделка, доколкото непогасените вземания по каузалната сделка значително надвишават претенциите по обезпечаващата я абстрактна сделка. Въпросът не е коректно поставен. Разбирането на П. произтича от връзката между менителничния ефект и безспорно съществуващото между страните по делото каузално правоотношение по договор за финансов лизинг, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записа на заповед. Констатацията на съда, че посочените в исковата молба неизпълнени задължения от ответника по договора за лизинг / лизингови вноски и дължима неустойка/ надхвърлят по размер сумата по записа на заповед, не е в посока, че подлежи на изследване по специалния иск обогатяването на издателя на записа на заповед и обедняването на поемателя. Такава връзка не е направена в мотивите на обжалваното решение, поради което така формулиран въпросът няма обуславящо значение за отхвърляне на предявения иск. След като въпросът не отговаря на общия селективен критерий, не са обсъжда цитираната от касатора съдебна практика.
При допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК касаторът формулира правен въпрос: Погасяването по давност на вземането по каузалната сделка води ли до неоснователност на претенцията за вземането по абстрактната сделка – запис на заповед, който я обезпечава? Според жалбоподателя въпросът се разрешава противоречиво от съдилищата. С решение № 201/10.11.2011г., постановено по в.т.д. № 189/2011г. Добричкият окръжен съд се е произнесъл по предявен установителен иск по чл.534 ТЗ. В решението е прието, че искът по чл.534 ТЗ е допустим и когато искът по каузалното правоотношение е погасено по давност преди преюдицирането или прескрибирането на менителничния ефект. Прието е, че издателят на записа на записа на заповед би се обогатил без основание за сметка на приносителя, ако искът произтичащ от каузалното правоотношение е погасен по давност преди прескрибирането на прекия менителничния иск , тъй като в резултат на погасяването на правата по менителничния ефект , издателят без основание се обогатява с престацията, която е получил за поемането на менителничното задължение, т.е. основателността на иска по чл.535 ТЗ е в зависимост от изтеклата давност за вземането по каузалната сделка и давноста по чл. 531, ал.1 ТЗ. Върху представеното копие на решение няма отбелязване решението дали е влязло в сила. С решение № 419 от 8.05.2009г. по гр.дело № 1482/2008г. състав на Софийски апелативен съд се е произнесъл, че когато ценната книга е издадена като гаранция за изпълнение на задължение по каузална сделка, несъществуването или погасяването на обезпеченото каузално правоотношение изключва, респ. погасява и менителничното задължение, чиито източник е записът на заповед или менителницата, независимо от техния абстрактен характер. Погасителният ефект е резултат от волята на страните по каузалното правоотношение да се поеме менителнично задължение единствено с цел да се гарантира изпълнението на задължението по каузалната сделка. Решението е влязло в сила, видно от направеното отбелязване върху копието. Останалите решения не се коментират тъй като са постановени по искове по чл.422 ГПК или съдържат произнасяне по въпроса за фактическия състав на иска по чл.534 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС, като взе предвид нееднаквото разрешение по въпроса в цитираните по – горе решения / независимо че първото няма отбелязване да е влязло в сила/, както и че по поставеният от касатора въпрос, в контекста на предявен установителен иск за неоснователно обогатяване по чл.534 ТЗ, няма задължителна съдебна практика на ВКС, намира, че обжалваното решение ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание т.3 на чл.280, ал.1 ГПК , по поставения от касатора материалноправен въпрос, конкретизиран на основание т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС: Погасяването по давност на вземането по каузалната сделка, обезпечена със запис на заповед, води ли до неоснователност на иска за неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ, когато приносителят на записа на заповед е загубил възможността да предяви иск срещу платеца в срока по чл.531, ал.1 ТЗ?
Указва на [фирма] да внесе по с / ка на ВКС ДТ в размер на 825.31лв. в едноседмичен срок, считано от дата на получаване на съобщението. В противен случай производството ще бъде прекратено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване решение №327/30.10.202015г., постановено по в.т.дело № 459/2015 г. на Пловдивския апелативен съд, т.о. първи състав.
Указва на [фирма] да внесе в едноседмичен срок по с / ка на ВКС ДТ в размер на 825.31лв., считано от дата на получаване на съобщението. В противен случай производството ще бъде прекратено.
След внасяне на ДТ делото да се докладва за насрочване в открито съд. заседание на председателя на първо т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: