Р Е Ш Е Н И Е
№ 200
гр. София, 25.11.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Петя Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1193 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.47, т.2 и т.5 ЗМТА.
Образувано е по предявени от [фирма] срещу [фирма] /Е./ искове с правно основание чл. 47, т. 2 ЗМТА и при евентуалност – по чл.47, т.5 ЗМТА, за отмяна на арбитражно решение от 08.02.2016г., постановено по в. арб. дело № 420/2014г. на Арбитражния съд при Б. в частта, в която ищецът е осъден да заплати на [фирма] 2 688 461,50 лева – цена за достъп до електропреносната мрежа за времето от 01.09.2012г. до 31.07.2013г. въз основа на договор D. -077 от 30.12.2011г. за достъп, ведно със законна лихва върху присъдената сума, считано от 20.11.2014г. до окончателното й плащане; 462 746,67 лева – мораторни лихви върху главницата за времето от падежа до предявяване на иска за същата главница и 43 767 лева – арбитражни разноски.
Ищецът иска отмяна на атакуваното арбитражно решение, поради липсата на арбитражно споразумение, недействителност на същото, съответно, при условията на евентуалност – поради разрешаването на спор, непредвиден в арбитражното споразумение. Признава, че в чл.24 от договора между страните е предвидено, че всички спорове, породени от него и отнасящи се до него, ще се решават от състав от трима арбитри от АС при Б. по неговите процедурни правила за дела, основани на арбитражни споразумения, с прилагане на българското материално право. Същевременно твърди, че клаузата на раздел II, чл.2 от договора за срок за действие му до 30.06.2012г., касае и включената в договора арбитражна клауза, поради което счита, че с изтичане на срока на договора на 30.06.2012г. арбитражната клауза е загубила сила. На базата на това се поддържа, че арбитражното решение е постановено при липса на сключено арбитражно споразумение по чл.7, ал.1 ЗМТА за разрешаване на спор за цена на достъп до електропреностната мрежа за периода от 01.09.2012г. до 31.07.2013г., следващ периода на прекратяване на действието на арбитражната клауза, съответно за лихва за забава плащането на тази цена за достъп. Според ищеца, арбитражната клауза в чл.24 от договора не е продължила действието си след изтичането на срока на договора, тъй като клаузата на чл.20 от договора, предвиждаща, че ако договорът продължи да бъде изпълняват от двете страни след изтичането на уговорения в чл.2 срок, той се превръща в безсрочен, касае само материалното правоотношение, но не и процесуалния договор, който е самостоятелен по характер. Твърди се, че с конклудентни действия – продължаване изпълнението на насрещните престации от страните, с което се допуска да бъде продължено материалното правоотношение, не може да се продължи действието на арбитражното споразумение, тъй като то следва да е писмено и с него следва да се възлага на арбитража разглеждането на спор относно точно определено договорно или извъндоговорно правоотношение, дори когато спорът възниква за в бъдеще. В случая, сключената от страните арбитражна клауза е за разрешаване на спорове, произтичащи от точно определено договорно правоотношение и не може да разпростре действието си по отношение на други, възникнали между същите страни подобни правоотношения. Сочи се, че още с отговора на исковата молба по арбитражното дело страната е направила изрично възражение за некомпетентност на АС при Б. за разглеждане на исковете на ищеца. Иска присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, [фирма], оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни по съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С арбитражно решение от 08.02.2016г. по в. арб. дело № 420/2014г. на Арбитражния съд при Б. ищецът е осъден да заплати на [фирма] 2 688 461,50 лева – цена за достъп до електропреносната мрежа за времето от 01.09.2012г. до 31.07.2013г. въз основа на договор D.-077 от 30.12.2011г. за достъп, ведно със законна лихва върху присъдената сума, считано от 20.11.2014г. до окончателното й плащане; 462 746,67 лева – мораторни лихви върху главницата за времето от падежа до предявяване на иска за същата главница и 43 767 лева – арбитражни разноски.
Между страните е сключен договор за достъп D.-077 от 30.12.2011г., с който [фирма] предоставя на [фирма] /с предходно наименование [фирма]/ достъп до електропреностната мрежа срещу заплащане на цена върху цялото количество електрическа енергия, постъпило от преносната в собствената му разпределителна мрежа. В раздел II, чл.2 от съглашението е предвидено, че договорът влиза в сила от 01.07.2011г. и е със срок на действие до 30.06.2012г. Според раздел X, наименован „Продължаване на договора”, чл.20, ако договорът продължи да бъде изпълняван от двете страни след изтичане на уговорения в чл.2 срок, той се превръща в безсрочен и може да бъде прекратен от всяка от страните с 30 дневно писмено предизвестие. В раздел X., „Разрешаване на спорове”, чл.24 страните са изразили съгласие всички спорове, породени от договора или отнасящи се до него, включително спорове, отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и спорове за попълване празнота в договора или приспособяването му към нововъзниквали обстоятелства, както и противоречия или различия, произтичащи от или във връзка с договора, да бъдат отнасяни за разрешаване пред състав от трима арбитри на АС при Б. по неговите процедурни правила с прилагане на българското материално право.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
Сключеният между страните на 30.12.2011г. договор за достъп до електропреносната мрежа не е прекратил действието си с изтичане на срока му на 30.06.2012г., с оглед проявление на обстоятелствата, предвидени в чл.20, при наличието на които договорът продължава действието си. Осъществяването на тези обстоятелства е установено от арбитражния съд и не е оспорено в искова молба по настоящото дело. Клаузата на чл.20 от договора има силата на закон за страните /чл.20а ЗЗД/ и съобразно нея, независимо, че договорът е сключен с определен срок на действие, ефектът на модалитета „срок” при наличие на предварително уговорените в чл.20 от съглашението условия отпада, като договорът за достъп не се прекратява, а продължава действието си като безсрочен. В очертаната хипотеза, не е налице, нито сключване на нов договор, нито възникване на ново договорно правоотношение. Ето защо, при липса на прекратяване на договора за достъп, неоснователно е твърдението на ищеца, че е загубила сила арбитражната клауза, съдържащата се в чл.24 от съглашението, според която, компетентен да разрешава всички спорове, породени от договора за достъп или отнасящи се до него, е АС при Б.. След като процесуалният договор предвижда арбитруемост на всички спорове по договора за достъп, той обхваща и споровете относно тези вземания по договора, възникнали в темпорално отношение след продължаване на действието на договора, каквито именно са вземанията, предмет на арбитражното дело.
Клаузите на чл.2 и чл.20 за прекратяване, съответно за продължаване действието на договора за достъп до електропреносната мрежа, видно от систематичното им място в съглашението, подписано от страните, са относими единствено към материалното правоотношение, чийто източник е договорът за достъп до електропреносната мрежа. Последващата клауза на чл.24, наименована „Разрешаване на спорове”, материализира самостоятелен процесуален договор за арбитруемост на споровете по материалния договор. Действието на арбитражната клауза е обусловено от действието на договора за достъп, доколкото изрично в чл.24 е предвидено, че всички спорове, породени от него, се разглеждат от АС при Б.. Ето защо, несъответстващо на изразената от страните воля в чл.24 от съглашението, е твърдението на ищеца, че процесуалният договор се прекратява с изтичането на срока по чл.2 от договора за достъп, въпреки продължаване по чл.20 на действието на материалния договор.
При липса на прекратяване, както на материалния, така и на процесуалния договор, неотносими за спора са доводите на ищцовата страна за липса на сключено от страните ново арбитражно споразумение, доколкото в сила продължава да е арбитражна клауза, материализирана в чл.24 от съглашението, за разглеждане на всички спорове по договора за достъп от АС при Б..
С оглед горното, настоящият състав намира, че не са осъществени фактическите състави на чл.47, т.2 и т.5 ЗМТА, тъй като е налице арбитражно споразумение, същото е действително – сключено в изискуемата писмена форма, арбитражният съд е разрешил спор, обхванат от арбитражното споразумение, поради което исковете /вкл. този при условията на евентуалност/ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Обстоятелства, извън наведените с исковата молба, с оглед преклузивният срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, не могат да бъдат разглеждани.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответника по делото следва да се присъдят разноски по чл.78, ал.8 ГПК – юрисконсултско възнаграждение в размер на 95066,25 лева, определен съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/ 2004г. на ВАС /редакция към момента на завеждане на исковата молба/.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], искове с правно основание чл.47, т.2 и т.5 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 08.02.2016г. по в. арб. дело № 420/2014г. на Арбитражния съд при Б..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 95066,25 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.