О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
[населено място], 15.07.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 3201/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма], чрез адв. Д. Д., САК срещу решение №816 от 17.04.2014г., постановено по в.т.дело № 2363/2014г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, в частта, с която е уважено направеното от ответниците възражение за прихващане.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата Г. Г. Я. и Д. К.” Е. заявават становище за недопускане на решението на въззивния съд до касационно обжалване, по аргументи изложени в отговора на касационната жалба на процесуалния представител адв. П. И. – САК. Представя се съдебна практика. Не се прави искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С обжалваното решение на САС е отменено изцяло решение №2160, постановено на 25.03.2013г. по гр.д.№3054/2009г. по описа на Софийския градски съд и вместо него е отхвърлен предявения от [фирма] срещу Г. Г. Я. и [фирма] иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено,че в полза на [фирма] съществува солидарно вземане срещу Г. Г. Я. и [фирма] в размер на 174 200 евро по запис на заповед от 07.11.07г.,за което вземане са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д.№11651/2008г. По делото не е било спорно, че записа на заповед, авалиран от физическото лице, с издател дружеството ответник, обезпечава каузално правоотношение по предварителен договор за продажба на правото на собственост върху магазин и строителство на същия обект, по силата на който ищецът се е задължил да построи със свои средства, организация,труд и материали и да прехвърли на дружеството или на посочено от него лице собствеността върху магазин на три нива и офис, находящи се в новострояща се административна сграда на адрес в [населено място], бел. „Патриарх Е.”. С договора продавачът се е задължил да предаде на купувача владението на обектите,предмет на договора след датата на подписване на Акт обр.15 при условие,че към тази дата са извършени всички плащания на цената. След обсъждане на установените между страните договорни отношение, доказателствата по делото, възраженията им, САС приел за основателен искът на ищеца и се е произнесъл по възражението на ответниците за насрещно задължение на ищеца. В клаузата на чл.21 от договора за строителство на недвижим имот и изпълнение на довършителни работи,сключен между страните по делото на 24.09.2007г. страните са уговорили в тежест на ищеца /изпълнител по договора/ задължение за плащане на неустойка в случай на забава в изпълнението в срок до 20.03.2008г. на задължението му по чл.8 – да предаде обектите в напълно завършен вид и ги въведе в експлоатация с разрешение за ползване. Тази неустойка е уговорена в размер на средния пазарен месечен наем на обектите за всеки месец забава. По делото е установено,че разрешение за ползване на обекта е издадено едва на 11.02.2010г. Ищецът не е провел доказване, че причина за снабдяването на обекта с разрешение за ползване е по вина на Я., а на други възложители, предприели действия по внасяне за одобрение на проекти за изменение на одобрените първоначално проекти на сградата досежно тяхната собственост. Обсъдена е отправената до Я. покана за явяване за съставяне и подписване на акт обр.15 с дата 21.03.2008г., за която съдът е приел на първо място, че няма данни поканата да е достигнала до адресата й, нито са налице доказателства относно причината, поради която такъв акт не е съставен на посочената дата, а и неявяването на ответницата и неподписването на акта от нея не е в пряка връзка с издаването на разрешение за ползване едва на 11.02.2010г. Направен е извод също, че не може да бъде законосъобразно обоснован извод за приложимост на разпоредбата на чл.96 от ЗЗД във връзка с уговореното между страните в чл.21 изр.2 и изр.3 от договора от 24.09.07г. и ищецът да бъде освободен от отговорност за плащане на неустойка за забавата, продължила през периода от 20.03.2008г. до 11.02.2010г. Същият дължи на ответниците за периода от 01.04.2008г. до 01.10.2008г. неустойка,определяема по начина,уговорен в изречение първо на същия член от договора, според експертизата 726 624 лв., с която е извършено прихващане със сумата от 174 200евро.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на спора процесуалноправен въпрос, в противоречие със съдебната практика : Когато уговорената неустойка като форма на договорна отговорност, следва да се присъди без установяване при пълно главно доказване на елементите на фактическия състав, който я поражда? Необходимо ли е провеждане на пълно и главно доказване на възражението за прихващане от ответника по основание и размер? Допустимо ли е разглеждане на възражение с оглед на компенсиране на насрещно вземане, когато не е ликвидно и изискуемо или в тези случаи е необходимо предявяване на насрещен иск? По последния въпрос касаторът се позовава освен на съдебна практика и на критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Първите два въпроса са поставени принципно, но не и с оглед на мотивите на въззивния съд и са изцяло обусловени от установените по делото факти. Поради това въпросите не обосновават основния критерий по чл.280, ал.1 ГПК въпросът да е от обуславящо значение по конкретното дело. В случай след обстойно обсъждане на доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по правопогасяващото възражение на ответниците – прихващане на вземането на ищеца с вземане на ответниците от неустойка за забава в изпълнението на договора, съдът е приел за установени елементите от фактическия състав на неустойкат. : забава в изпълнение на договорно задължение от изпълнителя, липсата на вина на възложителите за забавата в изпълнението на изпълнителя и размера на вредата. Съдът е обсъдил подробно доводите на ищеца за наличие на забава на ответниците, като причина на собствената му забава за предаване на обектите в уговорения в договора срок. Дали въззивният съд правилно е възприел фактическата обстановка и събраните по делото доказателства, са въпроси на правилността на обжалваното решение и не може да служи като основание за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касация. Тъй като въпросите са обусловени от фактите по делото, те не изпълняват общата предпоставка правният въпрос да е обусловил решаващия извод на съда, достатъчно да не се допуска решението до касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
По третия въпрос следва да се има предвид даденото в т.11 на ТР №4/ 20013г. по т.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение – в производството по установителния иск по чл.422 ГПК е допустимо предявяване и разглеждане на направено от длъжника възражение за прихващане. Съгласно т.4 на ТР №1/2013г. по т.дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС е допустимо да се направи възражение с неликвидно вземане на ответника в срока на отговор на исковата молба, какъвто е случая. С оглед на установената задължителна съдебна практика / т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/, постановеното от въззивния съд решение не е в противоречие с нея, поради което третият въпрос не обоснова извод за допускане на решението на САС в обжалваната част до касационно обжалване. Установената задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос в ТР е основание да се приеме, че не е налице и допълнително предвидената в т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставка за достъп до касационно разглеждане на делото.
Четвъртият въпрос е материалноправен „ Представлява ли отказът на възложителя да подпише акт 15 отказ от съдействие на кредитора по смисъла на чл.95 ЗЗД по отношение на задължението на изпълнителя да снабди строежа с разрешение за ползване” Според касатора посочения въпрос касае честа житейска и стопанска хипотеза и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Материалноправният въпрос се отнася до необходимото съдействие по повод облигационни отношения по договор за строителство и е релевантен за делото при произнасяне по възражението за прихващане. Преценката за вида и обема на дължимото съдействие обаче е винаги е обусловена от конкретните обстоятелства по делото във връзка със задълженията на възложителя на строящата се сграда за приемане на обектите, но правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд могат да се преценяват едва след допускане на касационно разглеждане на делото. От друга страна, не е налице и допълнително предвидената в т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставка за достъп до касационно разглеждане на делото, доколкото твърдението на касатора се основава единствено на житейски причини, които не попадат в критериите на т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Освен това по прилагането на закона – чл. 96, ал. 1 във връзка с чл. 95 ЗЗД има установена съдебна практика.
В обобщение касаторът не обосновава касационните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №816/17.04.2014г., постановено по в.т.дело № 2363/2013 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: