О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София, 15.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2485 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Г. А. срещу решение № 1385/04.07.2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговска колегия, 9 състав по т.д. № 5319/2015 г., с което след частична отмяна на отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по предявени искове срещу касатора от [фирма] е постановено друго решение, с което настоящият касатор е осъден да заплати на [фирма] на основание чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД сумата 687329.82 лв. и на основание чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД 154796.06 лв., двете суми, представляващи заплатена, но недължима цена на услуга за достъп ведно със законната лихва от 13.01.2014 г. до окончателното плащане, сумата 39985.37 лв. – обезщетение за забава до 13.01.2014 г., потвърдено е решението на СГС в частта му, отхвърляща иск по чл.86 ЗЗД – лихва върху главница 687329.82 лв. за разликата над присъдената от 39985.37 лв. до предявения размер. Присъдени са разноски.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК. С касационната жалба е направено искане за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.267 ал.3 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/ във връзка с чл.629 ал.1 ГПК до съда на ЕС с искане за спиране на производството пред ВКС на основание чл.631 ал.1 вр. ал.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва основателността на молбата за преюдициално запитване и спиране на производството, допускане на касационното обжалване и касационната жалба по същество по съображения в писмени отговори.
Ответникът по касационната жалба КЕВР в писмена молба изразява становище, че първоинстанционното отхвърлително решение срещу КЕВР е влязло в сила и не са налице предпоставки за по-нататъшно участие в процеса на тази страна.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
СГС е сезиран с искове от [фирма] срещу [фирма], евентуално срещу КЕВР, за сумите 842425.88 лв. и мораторна лихва 66065.73 лв. Претенциите представляват платена от ищеца [фирма] цена за достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма] за периода 30.09.2012 г. – м. 08.2013 г. с лихва за забава по посочени фактури, като основанието за връщането им е с оглед отмяната на решението на ДКЕВР от Върховния административен съд /ВАС/ № Ц-33/14.09.2012 г. за определяне временни цени за достъп. Исковете са отхвърлени от СГС в цялост, чието решение е изменено от САС като е постановено друго, уважаващо исковете за главниците в цялост и частично за лихвата. САС е приел, че между ищеца като собственик на Фотоволтаичен парк и производител на електроенергия от възобновяеми източници и енергийно предприятие и ответника има сключен договор за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на [фирма] и договор за използване на разпределителната мрежа от производител. Двата договора са от 2012 г. В договора за използване на разпределителната мрежа страните са се съгласили, че цената на осъществяваната от [фирма] услуга ще е цената, определена от ДКЕВР – чл.24 от договора. Такава цена е приета с решение № Ц-33/14.09.2012 г. и това решение е допуснато до предварително изпълнение по силата на закона, като действието е от 18.09.2012 г. С решение № 4083/25.03.2013 г. по адм.д. № 12494/2012 г. на ВАС, ІV отделение е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. относно раздел ІІІ за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение Ц-18/20.06.2011 г., т.12 с инсталирана мощност над 200 kWp. Това решение е потвърдено от петчленен състав на ВАС с решение № 8937/19.06.2013 г. по адм.д. 6082/13 г. Доколкото централата и на ищеца е от този вид мощност, САС е приел, че на основание чл.177 ал.1 изр.2-ро от АПК отмяната на административния акт действа, включително и по отношение на всички производители на електроенергия от посочения вид. След отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г., което е станало с решението на ВАС, потвърдено от петчленен състав на ВАС на 19.06.2013 г., според САС няма основание за заплащане на услугата достъп в посочения в решение Ц–33/14.09.2012 г. размер относно вида електроцентрали като притежаваната от ищеца. Общо заплатените от ищеца суми по посочените фактури е в размер на 842425.88 лв. Основанието за възстановяване на сумата е по чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД. В този случай, ответникът дължи обезщетение за забава от отпадане на основанието, а не от плащане на сумата. В този смисъл т.7 от ППВС № 1/1979 г. Относно фактурите, които са издадени след 19.06.2013 г. САС е приел, че се дължи връщане на основание чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД, тъй като няма основание за издаването им с посочената цена след 19.06.2013 г. /датата на потвърдителното решение на петчленен състав на ВАС/ и сумата подлежи на връщане с лихва от момента на плащането /т.7 от ППВС № 1/1979 г./. За тези си изводи САС се е позовал на задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК.
По искането за преюдициално запитване:
Същото е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно и следва да се остави без уважение, поради следното: Според касатора основните въпроси, които се поставят пред касационната инстанция са свързани с правните последици на отмяната на индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона и влиянието на тази отмяна. В тази връзка са и формулираните въпроси за преюдициалното запитване: „1. Следва ли чл. 16, параграф 3 от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/З0/Е0 да се тълкува в смисъл, че допуска операторите на разпределителната система да поемат, изцяло или частично, разходите за достъп до електроразпределителната мрежа, в случай че при транспонирането на директивата националният законодател не е предвидил изключението, установено в чл. 16, параграф 4 от същата Директива? 2. Следва ли чл. 17, nap. 1 от Х. на основните права на ЕС да се тълкува в смисъл, че защитава законно придобит доход на оператор на разпределителна система по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета, изразяващ се в платена цена за достъп до разпределителната мрежа, в хипотезата на главния спор, при която цената за достъп е определена от националния регулатор с индивидуален административен акт с допуснато предварително изпълнение, и този индивидуален административен акт в последствие е отменен с влязло в сила съдебно решение? 3. Следва ли правото на ЕС, и по-специално принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство и съдебна практика като тези по главния спор, съгласно които отмяната на индивидуален административен акт, чието предварително действие е допуснато по силата на закона, с който се определят временни цени за достъп до електроразпределителната система, автоматично води до отмяната на последиците на допуснатото предварително изпълнение, изразяващи се в придобити на законно основание цени за достъп до разпределителната мрежа от страна на оператора на мрежата? 4. Представлява ли допуснато по силата на закона предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт, с който се определят временни пределни цени за достъп до електроразпределителната система, конкретно, безусловно и непротиворечиво уверение, произтичащо от достоверен и оправомощен източник, което да породи оправдано правно очакване у оператор на електроразпределителна система по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета да получи договорената цена за достъп до тази система? 5. Следва ли правата на ефективна съдебна защита и на справедлив съдебен процес, закрепени в чл. 47 от Х. на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство и съдебна практика, според които национелният съд може да повдигне правно основани, свързано с правото на ЕС, едва в постановеното от него съдебно решение, без да предостави възможност на страните по спора да представят своята позиция по това правно основание? 6. Следва ли правото на ефективна съдебна защита, както е установено в чл.47, първата алинея от Х. на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство и съдебна практика, съгласно които отговорът на правен въпрос, поставен по конкретно дело от Върховния касационен съд: който е от значение за решаване на спор относно възмездния характер на правото за достъп до електроразпределителната мрежа; който е задължителен за долустоящите съдилища и който е приет, без да се отчита правото на ЕС, и по специално разпоредбата на чл.16 пар. 3 от Директива 2009/28, правото на собственост по чл.17 от Х. на основните права и принципите за правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, както са установени в практиката на Съда на ЕС е задължителен за долустоящия съд, когато разглежда друго дело, което има за предмет спор относно възмездния характер на правото на достъп до електроразпределителната мрежа? 7. Допуска ли общностното право, и по специално принципа на ефективност, прилагането на разпоредба като чл. 290 ГПК, така както е тълкуван от компетентната национална върховна юрисдикция и която установява задължителна сила на решение на Върховния касационен съд по правен въпрос, поставен по конкретно дело, за долустоящия съд, който разглежда друго дело, когато последиците от прилагането й противоречат на правото на ЕС и осуетяват прилагането на правото на ЕС в областта на производството на електрическа енергия от възобновяем източник и достъпа на такава електрическа енергия до разпределителната мрежа?“.
За произнасяне по основателността на спора по делото т.е. дали сумата, формирана от цената за достъп за период, предхождащ отмяната на решението на ДКЕВР е била платена на отпаднало основание, от значение е преценката дали решението на ВАС има обратно действие или не. Със своите решения, постановени по реда на чл.290 ГПК /р. № 212 от 23.12.2015 год. по т.д.№ 2956/2014 год. на І т.о., р. № 155 от 11.01.2016 год. по т.д.№ 2611/2014 год. на ІІ т.о. и р. № 157 от 11.01.2016 год. по т.д.№ 3018/2014 год. на ІІ т.о./, ВКС е приел, че отмяната на решение Ц-33 на ДКЕВР, имащо правната характеристика на индивидуален административен акт, води до отпадане на т.нар. „временни цени” за предхождащ решението на ВАС период. Поради обстоятелството, че макар и елемент от търговски договор, цената за достъп до електропреносната мрежа не подлежи на свободно договаряне от страните, а е предмет на административна регулация от ДКЕВР /каквато за периода липсва/ и поради това, не може да бъде определена по правилата за други търговски сделки, напр. чл.326 ал.2 ТЗ, то в този случай, платената от търговеца цена подлежи на връщане. ВКС е приел също, че макар и достъпът да електропреносната мрежа да е бил фактически осъществен, то липсата на цена /административния елемент/ не може да бъде заместен от търговския/гражданския съд по тълкувателен път. По този път и в рамките на търговския спор, не може да бъде задължен държавния регулатор /КЕВР/ да предприеме компенсаторни мерки за периода на липса на цени или да уреди завареното положение с друг свой административен акт. Настоящият състав на ВКС счита, с оглед формулираните въпроси за преюдициално запитване, посочени по-горе, че не е налице задължение по чл.629 ал.3 вр. чл.628 ГПК, поради следните съображения: По първи въпрос – нормата на общностното право е пределно ясна, като следва да се отбележи и това, че § 4 въвежда възможност, а не задължение за държавата да задължи операторите на преносната и разпределителната мрежа за поемат изцяло или частично посочените в § 3 разходи. Тезата на молителя е неясна, но и в двете хипотези – ако се приеме, че има нормативна празнота /българската държава не е предвидила изисквания към операторите/ или пък има въведено нормативно задължение /българската държава е предвидила изисквания към операторите/, то това от една страна не съставлява предмет на тълкуване на общностното право, каквато е компетентността на Съда на Европейските общности /С./, а от друга – не може пряко да обуслови изхода на делото т.е. да замести липсата на цена за достъп. Ще следва да се отбележи и това, че въпросът излиза извън приложимостта на Х., посочена в чл.51 от нея. Вторият от въпросите – тълкуването на чл.17 ал.1 от Х. е поставен прекалено общо, но дори да бъде синтезиран до защита от Общностното право на придобит доход, той също не обуславя изхода на делото, доколкото по делото е безспорно, че доходът е бил придобит законно /съобразно решението на ДКЕВР/, но в последствие основанието за придобиването му е отпаднало, каквато е разпоредбата на чл.55 ал.1 от националния Закон за задълженията и договорите. Предвид липсата на възможност за суспендиране на националния закон, то въпросът е по-скоро хипотетичен – С-93/78 L. Mattheus. Третият и четвъртият въпроси също са поставени общо и хипотетично и не очертават рамката в която би следвало С. да се произнесе по въпрос, пряко обуславящ преценката на съда по конкретния спор – чл.628 ГПК /чл.267 ал.3 вр.ал.2 ДФЕС/. Поради това, за ВКС не съществува задължението да отправи преюдициално запитване по тези въпроси – С-283/81 CILFIT and Lanificio di Gavardo S. v M. of Health. По същите съображения, ВКС не е длъжен да отправи преюдициално запитване и по останалите въпроси, доколкото искането е извън приложното поле на тълкувателната дейност на С.. Преди всичко, настоящият съдебен състав счита, че тези разпоредби на националното процесуално право /чл.280 и сл.ГПК/ не попадат в обхвата на тълкувателната компетентност на С., а освен това, съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, постановените по реда на чл.290 ГПК решения са задължителни за по-долните съдилища по отношение на посочения в тях правен въпрос, но не са задължителни за друг състав на ВКС, разглеждащ сходен спор, който би могъл да не се съобрази с предходната практика с процесуалните последици, посочени в Тълкувателното решение. Следователно, дори да се приеме, че С. би могъл да извърши проверка за съответствие на националния процесуален закон с Общностното право, то отговорът на такъв въпрос, независимо от това какъв би бил той, не би могъл по никакъв начин да се отрази на изхода на делото.
По основанията за допускане на касационно обжалване:
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
Всички изложени въпроси и основанията за допускане на касационно обжалване са свързани със становището на касатора, че няма обратно действие на отмяната от ВАС на решението на ДКЕВР, че връщането на платената цена за достъп не може да се претендира на извъндоговорно основание, както е приел САС, че цитираната практика на ВКС по този въпрос следва да бъде преразгледана, с което се мотивира и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, излагат се и възражения по правната квалификация, приета от САС. Всички изложени доводи и формулирани с тях въпроси са във връзка със спора, разрешен от САС, но касаят правилността на обжалваното решение и квалификацията на предявените искове. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивно решение /чл.281 т.3 ГПК/ и проверката за законосъобразност на въззивното решение не може да бъде направена при допускане на касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК. В този смисъл са и мотивите към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Относно правната квалификация на всеки иск следва да се посочи, че тя е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му /мотиви към ТР № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС/. Доколкото правната квалификация на иска касае правилността на решението и в случая тя е направена в рамките на очертания правен спор от ищеца с редовна искова молба с посочени факти от значение за спора /чл.127 ал.1 т.4 ГПК/, няма основание да се приеме вероятна недопустимост на въззивния акт, за която съдът следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ и в каквато насока са поставените от касатора въпроси. Следва да се посочи още, че въпросът с действието на отменения от ВАС административен акт в случая – решение на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012 г. е разрешен в съответствие и с постановените безпротиворечиви решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК /р. № 212/23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г. и р. № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г. и р. № 157/11.01.2016 г. по т.д. № 3018/2014 г., р. № 28/28.04.2016 г. по т.д. № 353/2015 г., р. № 104/27.06.2016 г. по т.д. № 1610/2015 г., р. № 126/16.08.2016 г. по т.д. № 1592/2015 г., р. № 131/01.11.2016 г. по т.д. № 1320/2015 г. и др./, при което няма основание да се приеме наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а несъгласието на касатора с тези решения не е основание да се приеме наличие на някоя от хипотезите на тази разпоредба /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, въпреки, че ответникът по касационната жалба [фирма] претендира такива, тъй като няма доказателства да са сторени разноски от тази страна пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] за откриване на процедура по постановяване на преюдициално заключение от Съда на Европейските общности и спиране на производството по настоящото дело.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1385/04.07.2016 г. на Софийски апелативен съд, търговска колегия, 9 състав по т.д. № 5319/2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.