3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
гр. София, 28.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори март през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2667 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Г. С. срещу решение № 1444 от 07.07.2016г. по т.д. № 1836/2016г. на Апелативен съд – С., с която е потвърдено решение № 7567 / 06.11.2015г. по гр.д. № 2984 / 2013г. на Софийски градски съд в обжалваните части и е признато за установено по исковете по чл. 422 ГПК, че касаторът дължи на Държавен фонд „Земеделие” – [населено място] сумата от 213 785,08 лв., дължима на основание чл. 8.1. от договор № 1551 от 01.08.2004г., сключен на 10.08.2004г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в РБ /С./ заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.04.2010г. до окончателното плащане, и сумата в размер на 15 345,49 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за времето от 25.08.2009г. – датата на установяване на нарушението до 26.04.2010г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5732 / 2010г. на Районен съд – Пловдив, и Ю. С. е осъдена да заплати на ДФ „Земеделие” – [населено място] сумата от 7 444,04 лв. разноски по исковото производство и сумата от 7 324,04 лв. разноски по заповедното производство.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради подробно изложени съображения, като се иска неговата отмяна. При условията на евентуалност са изложени твърдения за неговото недопустимост, поради което следва да бъде обезсилено. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции, както и направените в заповедното производство.
Ответникът, Държавен фонд „Земеделие”, счита, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а при евентуалност – се позовава и на неоснователност на жалбата. Претендират направените съдебни и деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че ответницата- настоящ касатор, не е изпълнила задължението си по т. 4.17 от процесния договор за използване на придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начина, описан в бизнес плана. Изложено е, че страните са били обвързани от договор № 1551 от 10.08.2004г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма С. за осъществяване на дейностите, посочени в бизнес плана към проекта, а именно – изграждане на дъждовална система на 527,8 дка картофи и закупуване на специализирана земеделска техника за производство на картофи, които ще бъдат експлоатирани за срок от пет години при засаждане и добив на картофи в посочените местности „Ковчи дан” и „Гьолджока”, област П. от ответницата като земеделски производител с визирани в плана доходи от това производство. След упражнен контрол от фонда за целевото използване на инвестицията е установено, че техниката е налична, но е разпръсната по места, различни от визираните в плана местонахождения, като не се използва за засаждане и производство на картофи от страна на ответницата във визираните при сключване на договора земеделски земи, арендувани от ползвателката на помощта. Констатирано е, че последната няма регистрация за земеделски производител за 2009г. и съобразно удостовереното в декларациите й пред данъчните органи не е реализирала продукция от картофи за 2008г. и 2009г. Същата е удостоверила с подписа си извършването на проверката на място на 25.08.2009г. и съгласието си с констатациите за липса на използване на активите за предвиденото производство. Въз основа на това въззивният съд е приел, че искът за установяване на главното задължение на ответницата по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за връщане на ищеца на получената безвъзмездна финансова помощ в размер на 213 785,08лв., заедно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 27.04.2010г. следва да бъде уважен.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с твърдението, че атакуваното решение съдържа произнасяне по включените в предмета на спора и имащи значение за изхода на делото правни въпроси: „/1/ От кое процесуално действие, следа да продължи производството пред първоинстанционният съд при повторното разглеждане на делото, след като постановеното по него в о.с.з. прекратително определение е било отменено и делото му е било върнато от въззивният съд с указания за продължаване на съдебнопроизводствените действия?; /2/ Следва ли първоинстанционният съд при повторното /ново/ разглеждане на делото, след като постановеното от него в о.с.з. прекратително определение е било отменено и делото му е било върнато от въззивният съд с указания за продължаване на съдебнопроизводствените действия, да се съобрази с разпоредбите на чл. 293 и чл. 294 от ГПК?; /3/ Кои процесуални действия от първоинстанционният съд и от страните следва да бъдат извършени надлежно, както и кои процесуални действия съдът е длъжен да извърши или да повтори, и кои процесуални действия той не може да извърши при новото /повторното/ разглеждане на делото, след като делото му е било върнато от въззвният съд с указания за продължаване на съдебнопроцесуалните действия?; /4/ Следва ли първоинстанционният съд при повторното /новото/ разглеждане на делото, след като постановеното от него в о.с.з. прекратително определение е било отменено и делото му е било върнато от въззивният съд с указания за продължаване на съдебнопроизводствените действия, да предостави на страните /ищеца/ нова възможност за предоставяне на доказателства, които са били в негово /на ищеца/ държане към момента на депозиране на исковата молба и не са били представени в първото по ред о.с.з. по делото и не представляват „нови” и/или „новооткрити доказателства” по чл. 147, ал. 1 ГПК и да обвързва решението си с тях и дали в тези случаи е налице предвидената от закона преклузия?; /5/ Следва ли първоинстанционният съд при повторното /новото/ разглеждане на делото, след като делото му е било върнато от въззивният съд с указания за продължаване на съдебнопроцесуалните действия, в проведеното от него о.с.з. /второ по ред/ да преповтори наново по реда /общия ред/ на чл. 140 и сл. от ГПК всички процесуални действия, предприети от него в първото по делото о.с.з., до момента на постановеното от същия съд прекратително определение?”
Настоящият състав на ВКС намира, че решението следва да бъде допуснато до касация с оглед извършване на преценка за евентуална недопустимост на решението, съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ВКС, с оглед подсъдността на исковете, обусловена от характера на правоотношението по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие” по С..
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 4582,61 лева.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1444 от 07.07.2016г. по т.д. № 1836/2016г. на Апелативен съд – С..
УКАЗВА на касатора, Ю. Г. С., в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 4582,61 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.