О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 686
гр. София, 22.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 2804 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по: 1/ касационна жалба на М. против решение № 80 от 31.03.2015г. по в.т.д. № 241/2014г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта, с която е потвърдено решение № 50/06.03.2014г. на Окръжен съд – Габрово по т.д.№ 25/2013г. в частта за отхвърляне на предявените от МТСП против [фирма] иск по чл.79, ал.1, вр. с чл.82 ЗЗД за сумата 1 047 840 лева и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 21 334,31 лева, представляваща лихва за периода 26.12.2012г. – 08.03.2013г.; и 2/ по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 80 от 31.03.2015г. по в.т.д. № 241/2014г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта, с която е потвърдено решение № 50/06.03.2014г. на Окръжен съд – Габрово по т.д.№ 25/2013г. в частта за отхвърляне на предявените от [фирма] против М. насрещни искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 1 571 760 лева – главница и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 459 774,33 лева – лихва за периода 02.06.2010г. – 02.04.2013г., и иск за сумата от 261960 лева – платена от [фирма] гаранция за изпълнение на договора, усвоена от МТСП.
В касационната жалба на М. се сочи, че въззивното решение е изцяло неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му и уважаване на предявените от жалбоподателя искове. Според жалбоподателя, съдът неправилно е квалифицирал сключения договор като договор за консултации, вместо като договор за изработка, което е довело и до неправилни правни изводи. Наведено е оплакване, че съдът неправилно е приложил чл.83, ал.1 ЗЗД и е освободил изпълнителя от отговорност, без да изложи съображения за това. Според жалбоподателя, съдът не е направил разграничение между предмет на договора и предмет на отделните услуги, което е довело до необоснованост на решението му. Счита, че решението е постановено при съществено нарушение на правилото за съвкупна преценка на доказателствения материал. Претендира направените разноски по делото за всички инстанции.
Ответникът по жалбата, [фирма], излага съображения за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.
В касационната жалба на [фирма] се сочи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано. Иска се отмяната му в частта, с която се потвърждава отхвърлянето на предявените от жалбоподателя искове. Излага съображения, че приложение не намира разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗЗД, поради това, че съдът е приел, че договорът е прекратен, а не развален. Въпреки, че въззивният съд е приел, че договорът е прекратен, същият е анализирал наличието на неизправност и от двете страни по правоотношението, като се поддържа, че неизправността е ирелевантна при прекратяване на договора, тъй като вината не е част от фактическия състав на прекратяването. МТСП не е упражнило правото си на възражение по приемане на работата, поради което същото се е преклудирало. Еднократното изпълнение на договора само за първата година е хипотеза, която не попада в приложното поле на чл.88, ал.1 ЗЗД. Според жалбоподателя, изводът на въззивния съд, че са настъпили условията за усвояване на банковата гаранция изключва неизправността на МТСП, каквато съдът е приел, че е налице. Банковата гаранция се предоставя от изпълнителя и има обезпечителна и обезщетителна функция при наличието на пълно неизпълнение от страна на изпълнителя. Тя представлява обезщетение за неизпълнени договорни задължени, като отхвърляйки иска за връщането й, съдът е дал разрешение, което противоречи на собствените му мотиви, че не е налице пълно неизпълнение от страна на дружеството – изпълнител и че нито една страна не дължи обезщетение на другата за вреди, тъй като е налице двустранно вина. Касаторът претендира сторените съдопроизводствени разноски.
Ответникът по жалбата, М., счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, обжалвана от дружеството.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният договор е за консултации, чийто предмет е посочен много общо – услуги и препраща като предмет е задължения към техническото задание за избор на системен интегратор и към техническото предложение / приложение № 1 и №2 към договора/. Заданието и предложението са разработени също в много общ вид, без заложени конкретни параметри за постигане на целите, както няма и релевантни критерии за оценка на резултатите от дейностите, съгласно неоспореното заключение на тройната СТЕ. Според последната, трябва да има интегрирана информационна система в МТСП, без да е ясно какви цели и какви резултати тя трябва да постигне. Според съда, договорът не е бил завършен с оглед целта му и няма краен резултат. Съдът е установил, че съгласно техническото задание и техническото предложение, задължението на изпълнителя се свежда само до консултантска работа и по конкретно – до задължението да осъществява съдействие, мониторинг, контрол, координация при и по повод подготовката, възлагането, изпълнението, приемането и синхронизирането на останалите проекти по програмата. Останали проекти не са задължение на системния интегратор, като работата по тях е договорено да бъде възложена на други лица изпълнители. Съгласно заключението на СТЕ, изпълнителят, като координатор на проекта, е следвало да укаже на възложителя, че са му необходими данни и съдействие за изготвяне на количествена характеристика, тъй като именно той като притежател на специални технически знания е следвало да е активната страна в изпълнение на основното му задължение да подпомага възложителя при изготвянето на проекти и е следвало да изготви график и препоръки към МТСП, каквито не са изготвени. Съдът е достигнал до извода, че системният интегратор не е изискал необходимото съдействие, бил е задължен да го направи, като се е задоволил с общи разработки, поради което дори анализът на готовността на МТСП и анализът на риска за проектите за изграждане на национална комуникационна свързаност и базова инфраструктура, е без необходимото подробно описание на съществуващата към момента техническа, програмна и комуникационна среда, без детайлно описание на процесите, без да са посочени количествените параметри. Извършена е промяна на ръководителя на проекта в сравнение с офертата при кандидатстване, като всеки експерт, който е бил предмет на преценка от оценителна комисия, не е можело да бъде заменян, съгласно т.7 от техническото задание. От друга страна, съдът е приел, че МТСП също не е изпълнило задължението си да окаже необходимото съдействие на изпълнителя, не му е дало необходимите за изпълнение конкретни данни и не е осигурило изпълнение на голяма част от проектите. Според съда, договорът е прекратен от страна на министерството, а не развален. Посочено е, че е налице двустранно неизпълнение на договора, като при това положение всяка от страните би могла да уведоми едностранно другата, че го прекратява. Съдът е изложил съображения, че двустранната вина означава, че никоя от страните не може да претендира обезщетение за вреди от другата. Възложителят не е оказал съдействие на изпълнителя за изпълнение на задълженията му по договора, не е възложил изпълнението на по-голямата част от проектите, поради което не може да се търсят конкретни резултати по изпълнението им. Изпълнителят не е изпълнил задължението си да не променя екипа на управление и е следвало да изиска от възложителя необходимите му данни и съдействие за изпълнението, а не го е направил. Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗЗД, според която, ако неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Счел е, че в случая е налице именно тази хипотеза, при която двете страни по договора не дължат връщане на разменените престации, както и не дължат на другата страна обезщетение за вреди, предвид наличието на двустранно неизпълнение на договорните задължения по един двустранен договор. Насрещните искове се основават на изпълнение на договора от страна на изпълнителя, което не е доказано.
В изложението към касационната жалба на М. се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като касаторът поставя следните правни въпроси, които счита, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: /1/ „Може ли съдът по иск за обезщетение за вреди с правно основание чл.82 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД да освободи длъжника от отговорност на основание чл.83, ал.1 ЗЗД, без да съобрази причините и степента, в която всяка от страните е попречила на изпълнението?“ – решен в противоречие с решение № 31 от 22.03.2012г. по гр.д. № 1393/2010г. на ВКС и решение № 1190 от 06.01.1994г. по гр.д. № 514/1993г. на ВС. /2/ „Може ли съдът по предявен иск за вреди от неизпълнение по чл.82 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД да приложи разпоредбата на чл.83 ЗЗД и да освободи длъжника от отговорност, без да обсъди тежестта на вината за всеки от тях?“ – решен в противоречие с решение № 64 от 03.06.2011г. по т.д. № 558/2010г. на ВКС. /3/ „Допустимо ли е служебно произнасяне на съда по чл.83, ал.1 ЗЗД, след като в предявения насрещен иск не е изведено самостоятелно искане с правно основание чл.83 ЗЗД, нито отговора по чл.133 ГПК съдържа възражение, предмет на самостоятелно разглеждане?“ – решен в противоречие с решение № 64 от 03.06.2011г. по т.д. № 558/2010г. на ВКС, ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1 от 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС. /4/ „Следва ли съдът да обсъди всички доказателства от значение за изхода на спора при формиране на собствените си изводи в мотивите на решението?“ – решене в противоречие с решение № 235 от 04.07.2011г. по гр.д. № 513/2010г. на ВКС.
Първи и втори въпрос от изложението на МТСП са обуславящи за изхода на спора, като даденото от съда разрешение е в противоречие с цитираната практика по чл.290 ГПК, поради което на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК следва да се допусне касационно обжалване на решението по жалбата на министерството по конкретизирания от ВКС по т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС въпрос: „Може ли съдът по иск за обезщетение за вреди с правно основание чл.82 ЗЗД да освободи длъжника от отговорност на основание чл.83, ал.1 ЗЗД, без да съобрази причините и степента, в която всяка от страните е попречила на изпълнението и без да обсъди тежестта на вината на всяка от страните?“. Третият въпрос не покрива критерия по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивната инстанция при наведено възражение за вина на кредитора, при разрешаването на правния спор следва да извърши субсимиране на установените факти под приложимата материалноправна норма, като отделен въпрос е, дали последната е правилно приложена. Последният въпрос е свързан с отговора на първите два въпроса, поради което следва да бъде разгледан в производството по чл.290 ГПК.
В изложението към касационната жалба на [фирма] се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторът сочи практика, както на съдилищата, така и на ВКС, в противоречие с която се е произнесъл въззивният съд: решение № 64 от 03.06.2011г. по т.д. № 558/2010г. на ВКС, решение № 147 от 16.07.2013г. по гр.д. № 1372/2012г. на ВКС, решение № 75 от 01.07.2014г. по т.д. № 3723/2013г. на ВКС, решение № 231 от 25.03.2010г. по т.д. № 226/2009г. на ВКС, решение № 192 от 19.12.2014г. по т.д. № 189/2014г. на Окръжен съд – Плевен, решение № 127 от 19.12.2014г. по т.д. № 107/2014г. на Окръжен съд – Хасково, решение № 130 от 05.11.2014г. по т.д. № 1578/2014г. на ВКС, решение № 153 от 19.12.2012г. по т.д. № 1189/2011г. на ВКС и ТР № 114 от 01.09.1963г. по гр.д. № 95/1963г. на ОСГК на ВС. Единственият конкретно формулиран правен въпрос е: „Кои са фактическите обстоятелства, които са настъпили и които правят по-нататъшното изпълнение на договора неоправдано и нецелесъобразно, респ. тяхното настъпване обусловено ли е от виновното поведение на страните, напр. Непълно задание на възложителя, непосочване от негова страна на подизпълнител в уговорения в договора срок и други?“. Сочи се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, предвиждаща принадлежността на потестативното право по чл.87, ал.1 ЗЗД да е единствено на изправната страна, която може да го упражни. Възизвното решение противоречи на практиката на ВКС и на съдилищата и в частта му, в която се приема, че развалянето на процесния договор няма обратно действие, предвид на това, че договорът е с продължително периодично изпълнение, както и относно приложението на разпоредбата на чл.442 ТЗ. Въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС не е изложила мотиви за отхвърляне на иска за връщане на усвоената банкова гаранция.
Формулираният от дружеството – касатор въпрос е фактически, а не правен, поради което не може да обуслови допускането на касационния контрол. Въпросите за принадлежността на потестативното право по чл.87, ал.1 ЗЗД, за обратното действие на развалянето и за приложение на разпоредбата на чл.442 ТЗ не предпоставят касационния контрол, тъй като в конкретния случай, въззивният съд е счел, че е налице двустранна вина за неизпълнението на договора, изводът за липсата на обратно действие на развалянето не е обусловил изхода на спора, а разпоредбата на чл.442 ТЗ касае не валутното правоотношение, а правоотношението между банката- гарант и издателя. Последният въпрос за задължението на въззивната инстанция да изложи мотиви при разрешаването на спора покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, като липсата на конкретни мотиви на въззивния съд за отхвърляне на насрещните искове е в противоречие с практиката на ВКС – Постановление № 1/ 1953г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение № 1/ 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. С оглед изложеното, на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване и по жалбата на [фирма] по конкретизирания от настоящия състав на ВКС процесуалноправен въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство”.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът, М., следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 21 383,49 лева, а касаторът, [фирма], – държавна такса в размер на 45 869,89 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80 от 31.03.2015г. по в.т.д. № 241/2014г. на Апелативен съд – Велико Търново.
УКАЗВА на касатора, М., в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 21 383,49 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
УКАЗВА на касатора, [фирма], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 45 869,89 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.