3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 806
гр. София, 26.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 558 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 354 от 17.11.2015г. по гр.д. № 549/2015г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 202 от 01.06.2015г. по т.д. № 186/2006г. на Окръжен съд Стара Загора за осъждане на касатора да заплати на основание чл.232, ал.2 ЗЗД на [фирма] сумата от 506 703 лева – незаплатена наемна цена за ползване на 12 бр. Трактор-багери и 6 товарни автомобила по договор за наем № ОП -27/ 30.04.2004г. по 37 броя фактури, издадени за месеците септември 2005г. до януари 2006г. вкл., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.04.2006г. до окончателното й плащане, мораторна лихва в размер на 12 360 лева и разноски в размер на 44 725,18 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по жалбата, [фирма] АД, изразява становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за селектиране на жалбата, съответно поддържа, че същата е неоснователна с оглед липсата на наведените основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Претендира направените в настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът по чл.232, ал.2 ЗЗД е уважен, въззивният съд е приел, че възражението за нищожност на договора за наем като сключен в нарушение на ЗОП е преклудирано с оглед влязлото в сила решение № 56/ 04.02.2013г. по т.д. № 987/2012г. на Апелативен съд – Пловдив между същите страни, с което, според решаващия състав на въззивния съд, е признато съществуването на валидно облигационно правоотношение по сключения между страните договор за наем. Изложени са съображения, че в това производство страната е следвало да релевира всички свои възражения за нищожност на договора, поради нарушение на закона, като пропускът да направи това изчерпва правната възможност за пререшаване на спора относно действителността на договора за наем. На следващо място, апелативният съд е изложил съображения, че въведеното за първи път с въззивната жалба ново възражение за нищожност на договора по чл.26, ал.1, пр.1-во ЗЗД, поради сключването му в нарушение на разпоредбата на чл.9 ЗОП /твърди се, че обществената поръчка е спечелена от дружество, в което едноличният собственик на капитала и представляващият дружеството – възложител са свързани лица/ е недопустимо в хипотеза на чл.118 ГПК /отм./, при която възражението за нищожност може да бъде заявено най-късно до приключване на устните състезания в първата инстанция, тъй като подлежи на разглеждане по реда на инцидентните установителни искове в две инстанции.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК поддържа, че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно значимите за изхода на делото въпроси: /1/ Счита ли се за направено възражение за нищожност на договор пред първата инстанция по см. на чл.118 ГПК /отм./, ако в първоинстанционното производство е представена като доказателство по делото искова молба за обявяване на нищожността на същия договор в друго производство и на основание на изложените в исковата молба аргументи на нищожност е поискано спиране на производството по иска за реално изпълнение?; Така представените доказателства за нищожност и искането за спиране имат ли характер на възражение за нищожност на договора по см. на чл.118 ГПК /отм./; /2/ Допустимо ли е посочването на други нови фактически основания за нищожност на един договор при наличието на влязло в сила решение, че договорът не е нищожен, но на друго основание; /3/ Следва ли в едно производство да бъдат наведени всички възражения за нищожност или е допустимо в различни производства да се правят възражения за нищожност на договор на различни фактически основания за нищожност?
Първият формулиран въпрос, дали представянето в първата инстанция с молба за спиране на производството по чл.182, ал.1, б.”г” ГПК /отм./ на искова молба за заведен иск по чл.26, ал.1, пр.1-во ЗЗД за нищожност на договора, от който извежда правата си ищецът в настоящото производство, е обуславящ изхода на спора, доколкото въззивната инстанция е приела, че възражението за нищожност на договора, поради нарушение на чл.9 ЗОП, е направено едва във въззивната инстанция. Вторият въпрос също покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като решаващият състав е приел, че по иск за реално изпълнение, влязлото в сила решение, с което са отхвърлени искове за нищожност на договора, поради противоречие на закона, на конкретни основания, преклудира възможността за разглеждане на възражение за нищожност на договора, поради противоречие със закона, изведено от друго основание. Неоснователно е възражението на ответника по касацията, че по този въпрос е формирана задължителна практика на ВКС, позовавайки се на решения, с които е прието, че уважаването на иск за реално изпълнение на договор, преклудира възможността за последващи възражения за нищожност на договора, което не се припокрива с хипотезата на влязло в сила решение по чл.26, ал.1, пр.1-во ЗЗД за обявяване нищожност на договора на конкретни основания по време на висящността на производство по иск за реално изпълнение. По отношение на третия въпрос не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като от него не става ясно, дали въпросът се поставя във връзка с дело с предмет иск по чл.26 ЗЗД за обявяване нищожност на договор или във връзка с дело за реално изпълнение на договор.
Спрямо първите два въпроса е налице и допълнително въведената предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по т.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай.
Предвид гореизложеното, касационното обжалване следва да се допусне, съгласно чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, по конкретизираните от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, процесуалноправни въпроси: /1/ „Представянето в първата инстанция с молба за спиране на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК /отм./ на производство по дело, което има за предмет иск за реално изпълнение, на искова молба за заведен иск по чл.26, ал.1, пр.1-во ЗЗД за нищожност на договора, от който се извежда спорното право, предмет на делото, чието спиране се иска, представлява ли възражение за нищожност на договора по това дело?”; /2/ „В производството по предявен иск за реално изпълнение, влязлото в сила решение, с което са отхвърлени искове за нищожност на договора, поради противоречие на закона на конкретни основания, преклудира ли възможността за разглеждане на възражение за нищожност на договора, поради противоречие със закона, изведено от друго основание?”.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 10381,26 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 354 от 17.11.2015г. по гр.д. № 549/2015г. на Апелативен съд Пловдив.
УКАЗВА на касатора, [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 10 381,26 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.