О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
[населено място], 21.01.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1024 /2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя С. К. П., със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адвокат Мариана Д. срещу решение № 111 от 15.11.2013 г. , постановено по в.гр.д.286 /2013 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 233 от 28.06.2013 г. по гр.д. № 1889/2012 г. на Бургаския окръжен съд .
Касаторът иска отмяна на решението поради неговата недопустимост и неправилност. Поддържа, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, че неизпълнетата част от договора е незначителна и че ищецът е извършвал действия, с които е възпрепятствал изпълнение на ангажиментите на дружеството.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 от ГПК жалбоподателят се позовава на критериите за селектиране на касационната жалба по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК.
Ответниците Б. Н. В. и В. И. В., чрез адвокат Н. М.-ПАК, заявяват становище за недопускане на решението на БАС до касационно обжалване, тъй като не е налице твърдяното противоречие на съдебното решение с представената от касатора съдебна практика. Не е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
По иск на Б. Н. В. и В. И. В. Бургаският окръжен съд е развалил сключения между ищците и ответното дружество с нотариален акт № 49, том 3 дело № 398 / 2005 г. договор за прехвърляне на недвижим имот и учредяване право на строеж срещу задължение за строителство на сграда. За да потвърди първоинстанционното решение БАС е приел, че дружеството не е изпълнило поетото с договора задължение в уговорения в договора срок да построи в пълен обем сградата до 31.05.2006 г., което обстоятелство се удостоверява с подписването на констативен акт обр.15. Неизпълнението се изразява в незавършено изцяло строителство, допуснато незаконно строителство в нарушение на одобрените строителни книжа и неиздаден до момента констативен акт обр.15. Въззивният съд се е произнесъл по изложените в кратката – от няколко реда – виззивна жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. За неоснователни са приети доводите на дружеството –въззивник, че незаконното строителство е извършено по искане на ищците, тъй като не са представени доказателства за подписване на допълнително споразумение към договора за извършване на строителство в отклонение на строителните книжа. Съдът е приел, че дори и да са били налице такива уговорки изпълнителят е бил задължен да оформи документално със съответните строителни книжа договореното изменение на проекта. Поради посочената несъстоятелност на оплакването във въззивната жалба и липсата на други оплаквания в нея, въззивният съд е приел постановеното първоинстанционно решение за правилно. Въззивният съд, освен изложените собствени мотиви, е препратил и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 от ГПК.
По оплакването за недопустимост на въззивното решение, поради произнасяне от съда по непредявен иск. Изложените в исковата молба факти и обстоятелства не дават основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради евентуалната му недопустимост. Невярно е твърдението , че съдът се е произнесъл по „иск за незаконно строителство”. Ищците са въвели факти в исковата молба за извършено от изпълнителя незаконно строителство, в отклонение от одобрения архитектурен проект на сградата, като основание за разваляне на договора на основание чл.87, ал.3 ГПК поради неточното му изпълнение, по които съдът се е произнесъл в решението си.
По основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК:
Въпросът, че въззивният съд не е обсъдил възражението на ответното дружество по иска за разваляне на договора поради незначителност на неизпълнената част в сравнение с изпълнената част от договора за строителство, не обосновава общата предпоставка въпросът да е обуславящ изводите на съда по предявения иск на основание чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС тъй като не е въведен във въззивната жалба като оплакване за неправилност на първоинстанционното решение, поради което БАС не се е произнесъл по поставения въпрос. След като въпросът не изпълнява основната предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдът не се произнася до допълнителните критерии за селектиране на касационната жалба, в какъвто смисъл е даденото в т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснение.
Въпросът ”Може ли съдът да възприеме решение на друг съд, по друго правно основание и буквално да препише мотивите, без да изложи свои съображения” е неясен. Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване, на който критерий поставеният въпрос не отговаря.
Въпросът при какви случаи съдът не следва да възприема заключението на вещото лице, при условие, че са касае до незначителност и в малък процент недовършени СМР, не обосновава общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая касаторът прави под формата на въпрос довод за неправилност на решението, отнасящо се до преценка на доказателства по делото. Във въззивната жалба въззивникът е поддържал само, че извършените от строителя СМР в отклонение на проекта е по искане на ищците, без да навежда посочения в касационната жалба довод, по който въззивният съд да се произнесе с въззивното решение. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В изпълнение на закона въззивният съд се е произнесъл по поставените във въззивната жалба въпроси, между които не е този дали неизпълнената част на договора за строителство е незначителна с оглед на интереса на кредитора / чл.87, ал.4 ЗЗД/. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това / т.3 на ТР №1/2010г./
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1, т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №111/15.11.2013г., постановено по в.гр. дело №286/2013 г. на Бургаския апелативен съд, гр.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: