О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
[населено място], 01.02.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 1798 /2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
С определение № 9257/27.07.201г., постановено по адм.дело №7135/2016г., състав на Върховния административен съд е оставил без разглеждане частната жалба на С. Х. П. срещу разпореждане от 19.04.2016г. по преписка №2753/2016г. на Пловдивския апелативен съд, като частната жалба е изпратена по подсъдност на Върховния касационен съд. В определението е посочено, че контролът по постановените от съдилищата определения и разпореждания се упражнява от по-горната съдебна инстанция, но в рамките на същата система , тази на гражданските или административните съдилища, в случая Върховният касационен съд.
Преписката пред Пловдивския апелативен съд е образувана молба на С. П. от 31.03.2016г., за налагане на административно наказания на длъжностното лице от Агенцията по вписванията /АП/, което не е изпълнило съдебно решение №93/15.03.2016г., постановено по т.дело № 146/2016г. на Пловдивския апелативен съд. С решението е отменен отказ на АП и са дадени задължителни указания за вписване по партидата на дружеството на конкретни обстоятелства. Разпореждането за изпращане на преписката на АП е обосновано с обстоятелството, че подлежащия на изпълнения съдебен акт е постановен по охранително производство, както и с разпоредбите в Гл.VІ на Закон за търговския регистър /ЗТР/ за налагане на административно наказание на длъжностно лице от агенцията, което не извърши необходимото вписване в търговския регистър или не постанови отказ.
Срещу това разпореждане е подадена частна жалба с вх. №4173/18.05.2016г. от С. П., адресирана до Върховния касационен съд.
По допустимостта на частната жалба:
Обжалваното разпореждане, като преграждащо производството пред Пловдивския апелативен съд, подлежи на инстанционен контрол пред ВКС по реда на чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 и чл.15, ал.2 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Съобщението на Пловдивския апелативен съд до жалбоподателката, за връчване на разпореждането от 19.04.2016г., е изведено от деловодството на съда на 11.05.2016г., а частната жалба е изпратена до съда по пощата на 17.05.2016г., видно от пощенското клеймо.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Законът за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е основен закон в областта на административното наказване. Законът се прилага само ако специалните закони не съдържат норми за административни наказания, в какъвто случай важи принципът – специалния закон дерогира общия.
Производството по реда на дял VI, глава Х. АПК е специално производство, в което се налагат санкции на длъжностни лица, които нарушават или не изпълняват в срок служебни задължения, свързани с издаване на административни актове или документи, произнасяне или препращане на жалби и протести, изпълнение на съдебни актове и други нарушения по този кодекс.
Материалноправните разпоредби на АПК / чл.302, чл.303, чл.304 и чл.305/ са специални спрямо общата разпоредба на чл.31 ЗАНН. Техен предмет са обществените отношения, свързани с нарушаване на установения административен режим в АПК. Разпоредбата на чл. 304, ал. 1 АПК предвижда наказание за длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети от АПК. От систематичното място на чл.304 и чл.306 АПК следва, че административнонаказателната отговорност за неизпълнение на съдебен акт по чл.304 АПК, е предвидена за неизпълнение на съдебни актове, постановени от административните, а не от гражданските съдилища.
Административнонаказателни разпоредби има в Закона за търговския регистър/ ЗТР/. Съгласно чл.40, ал.4 длъжностно лице от Агенцията по вписванията, което не изпълни необходимото вписване, заличаване или обявяване в търговския регистър или не постанови отказ, се наказва с глоба, като установяването на нарушителя и налагането на глобата се извършва по реда на ЗАНН. ЗТР е специален закон спрямо общия ЗАНН, от което следва, че при констатирано бездействие от длъжностно лице на АП, се прилагат материалноправната норма на чл.40, ал.4 ЗТР и процесуалните норми на ЗАНН, а не специалните норми на Глава ХVІІІ на АПК.
С Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. №2/2014 г., ОСГК на Върховният касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, е прието, че дейността по вписване и обявяване в търговския регистър не е административна, а охранителна. Актовете, с които регистърното производство приключва – вписване, заличаване, обявяване или отказ за вписване – не са индивидуални административни актове, а са актове с правно значимо действие. Контролът за законосъобразност на постановения отказ е гражданскоправен и компетентен да се произнесе е окръжният съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранния търговец, а при обжалване на отказ за вписване – апелативният съд, чието решение е окончателно.
Според нормата на чл.25, ал.5 ЗТР съдът дава задължителни указания на АП да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване, а съгласно чл.30 във връзка с чл.14 от ЗТР актът на съда, упражнил контрол за законосъобразност, подлежи на незабавно изпълнение. С оглед на даденото тълкуване на производството по ЗТР в цитираното Тълкувателно постановление, разпоредбата на чл.304, ал.1 и чл.306, 2 АПК са неприложими при неизпълнение от длъжностно лице на влязъл в сила съдебен акт, с който се отменя отказ на АП и се дават задължителни указания за вписване, заличаване и обявяване на обстоятелства по ЗТР. Производството, което се осъществява по ЗТР не е административно по смисъла на АПК, нито съдилищата, на които е възложена компетентността по това производство са административни, от което следва, че при неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт от длъжностно лице на АП, приложими са специалните разпоредби на Гл.VІ от ЗТР. Както в АПК, така и в ГПК липсва препращаща норма за прилагане на процедурата по чл.306 АПК за налагане на административно наказание на длъжностно лице при неизпълнение на съдебен акт, постановен от граждански съд в исково или охранително производство, което също е аргумент, че при неизпълнение на задължения от длъжностни лица от АП, се прилагат специалните норми на чл.40, ал.4 и чл.41 от ЗТР.
Като е достигнал до този извод, Пловдивският апелативен съд правилно е прекратил образуваната пред него по молбата на С. Х. П. преписка и я препратил на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията за произнасяне по молбата на П..
Представените от жалбоподателката определения: №10/6.03.2012г. по гр.дело №9/2012г., № 16 /21.03.2016г. по адм. дело №78/2015г. и № 14 от 2.03.2016г. по адм.дело №79/2015г., всички постановени от смесени петчленни състави на ВКС и ВАС, са постановени в производства по повдигнат спор за подсъдност между граждански и административен съд и не са задължителни за настоящия състав на ВКС, ТК.
В заключение, обжалваното разпореждане като правилно ще следва да бъде потвърдено, затова съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 19.04.2016г. , постановено по преписка вх. № 2753 / 4.04.2016г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: