О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
гр. София, 04.08.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1014 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. П. и П. С. Я. от [населено място] срещу решение № 412 от 21.12.2016г., постановено по в.т.д. № 631/2016г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което след обезсилване на решение № 66 от 16.06.2016г., постановено по гр.д. № 11/2014г. по описа на Окръжен съд –Хасково като постановено по нередовно предявени искове, делото е върнато за ново разглеждане от нов състав.
Касаторите обжалват въззивното решение като неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Считат, че ответник по предявения иск може да бъде само търговското дружество [фирма], в което ищецът А. А. претендира да притежава членствени права, предмет на защита с иска по чл. 71 ТЗ. В тази връзка въззивният съд е следвало да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото по отношение на жалбоподателите-акционери, като недопустимо. Твърдят, че съдът е приел наличие на обстоятелства и формулирани искания от ищеца за прогласяване недействителност на извършени джира на временни удостоверения и в разрез с принципа на диспозитивоното начало е указал на ищеца какви и колко иска да предяви за защита на правата си. Според касаторите, извършеното от [фирма] главно встъпване в производството е недопустимо, тъй като е осъществено по отношение на друг иск, различен от установителния иск с правно основание чл. 71 ТЗ, и по отношение на други ответници, различни от [фирма]. Претендират разноски за три съдебни инстанции.
Касаторите в изложението към касационната жалба се позовават на основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и поставят следните правни въпроси: „ /1/ В кои случаи въззивният съд може да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд и в кои хипотези на нередовност на исковата молба ТР №1/2001г. от 17.07.2001г. по гр.д. № 1/2001г. на ОСГТК на ВКС продължава да е актуално?; /2/ Допустимо ли е съдът да указва на ищеца какви и колко искове да предяви за защита на правата си или този избор е суверенно право на самия ищец като гаранция за законосъобразното протичане на процеса е забраната за съда да дава указания в тази връзка и по този начин да подпомага защитата на ищеца?” Поддържа се, че последният въпрос е разрешен в противоречие с решение № 458/29.06.2010г. по гр.д. № 1526/2009г. на ВКС и решение № 14/25.03.2010г. по т.д. № 524/2009г. на ВКС.
Препис от касационната жалба и нейните приложения е изпратен на всички страни по делото, които не представят писмен отговор, в който да изразят становището си по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да обезсили първоинстанционното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на нередовности на исковата молба, по която са предявени първоначалните искове. Посочено е, че те касаят, както изложението на обстоятелствата и формулирането на петитума, така и правилното конституиране на страните по отделните искове, които не могат да бъдат отстранени пред въззивната инстанция, което налага връщане на делото на първата инстанция за предприемане на необходимите процесуални действия. Решаващият състав е заключил, че е необходимо уточняване на броя, предмета и страните на исковете, предявени с първоначалната искова молба, след което да се направи преценка по допустимостта на главното встъпване съгласно чл.225 ГПК с оглед наличието или не на съвпадение в предмета на спора между претенциите на ищеца и на главно встъпилото лице. Въз основа на връчката между първоначалния иск и иска на главно встъпилото лице, е изведено, че въззивната жалба на главно встъпилото лице срещу неуважаването на исковете му се отнася и до решението в частта, с която е уважен иска на първоначалния ищец за 1800 акции. За да достигне до горните изводи решаващият състав на апелативния съд е приел, че ищецът по първоначалните искове – А. А., твърди, че е акционер в ответното дружество [фирма] с 2150 акции с номинал 10 лева, от които 1650 акции записани при учредяването на дружеството и 500 акции – прехвърлени му от Б. Б. с джиро през м.юли 2001г. Акционерите на дружеството са учредили на 13.07.2011г. [фирма] /сега Е., с едноличен собственик на капитала А. А./, като са се разпоредили с акциите си от [фирма] в полза на новоучреденото дружество, но тези разпоредителни сделки са невалидни и като сключени в противоречие с разпоредбата на чл.18, ал.2 от устава, не са породили действие. По тази причина всички съдружници на новоучреденото дружество са приели на 16.03.2006г. с единодушие решение за обезсилване на джирата на акциите. На следващо място, ищецът поддържа, че сключеното на 24.03.2006г. между акционерите на [фирма] споразумение за прехвърляне на 500 акции от Б. Б. на акционерите и джирата във връзка с него нямат транслативен ефект, тъй като акциите принадлежат към този момент на ищеца, на който са джиросани от Б. Б. още през 2001г. Въпреки това, ръководните органи на ответното дружество , [фирма], приемат, че ищецът А., като акционер, притежава само 1800 акции, а не действителния брой от 2150 акции, като му е отказан достъп до книгата на акционерите, поради което не му е известно какво е вписаното в нея разпределение на акциите. Въз основа на така изложените обстоятелства в първоначалната искова молба, въззивната инстанция е приела, че първоинстанционният съд е сезиран с искане: да се признае за установено по отношение на ответниците, че А. А. притежава членствени права на акционер в ответното дружество, [фирма], съответни на 2150 броя акции с номинал 10 лева; да се обявят за невалидни извършените джира по споразумението от 24.03.2006г.; да се осъди ответното дружество да впише в книгата на акционерите правата на ищеца върху притежаваните акции и да му се издаде временно удостоверение за 2150 броя акции. Решаващият състав е изложил съображения, че един от предявените от първоначалния ищец искове е за защита на членствени права по чл.71 ТЗ. Мотивирано е, че предмет на такъв иск е установяването на действителните членствени права, оспорени или нарушени по един или друг начин от органите на дружеството /без Общото събрание/, като ответник по такъв иск е единствено и само търговското дружество. Посочено е, че с иска по чл.71 ТЗ се защитават членствени права, нарушени от органи на дружеството, а не и от други акционери, поради което искът не може да бъде насочен срещу други лица, различни от търговското дружество, включително и срещу акционери на същото, като за предявяването му, освен това, е необходимо и наличие на конкретен правен интерес. Същевременно е прието, че първоначалната искова молба на А. в частта, касаеща иска по чл.71 ТЗ, е нередовна, тъй като е необходимо излагане на конкретни обстоятелства, свързани с нарушаване на членствените му права и органите на дружеството, които са ги извършили, формиране на искане, като се съобразят предпоставките за допустимост на иска по чл.71 ТЗ, както и посочване на надлежен ответник по този иск. Счетено е, че в исковата молба са изложени обстоятелства и са формулирани искания, касаещи извършени джира на временни удостоверения, респ. тяхната недействителност, като е направен извод, че тези искове също са нередовно предявени. Недействителността на всяко едно от джирата, за които претендира ищецът, е предмет на самостоятелен иск – със самостоятелно основание, искане и страни. Прието е, че недействителността на конкретните джира, следва да бъде прогласена по иск с участието на страните по джирото. Според въззивния съд, начинът, по който ищецът е поискал прогласяване на тази недействителност – инцидентно в производството по иска по чл.71 ТЗ и срещу всички ответници – дружеството и отделните акционери, без оглед на това дали са страни по конкретното джиро или не, е недопустим. Отделен е въпросът, че не може да се прогласи недействителност на джиро без участието на някои от страните – джиран или джиратар. Следва да бъде посочено конкретното основание за недействителност на всяко джиро, искането, както и страните по всеки един от исковете. Според апелативния съд, тъй като нищожността на джирата не може да бъде установена инцидентно с иска по чл.71 ТЗ, въззивният съд не би могъл да преодолее тези нередовности на исковата молба, като я остави без движение, доколкото липсва произнасяне по исковете за недействителност на джирата. Въз основа на горното първоинстанционното решение е обезсилено изцяло, като делото е върнато за ново разглеждане с указания първоначалната искова молба да се остави без движение за уточняване колко и какви искове и срещу кого са предявени от А., след което при посочване по кой от исковете на [фирма] упражнява правата си по чл.225 ГПК, да се прецени допустимо ли е главното встъпване и предявяване на иск срещу двете страни.
Първоинстанционният съд е отхвърлил с решението си предявените от главно встъпилото лице, [фирма], субективно съединени искове против [фирма], М. П., П. Я., К. М. и А. А. за признаване на установено по отношение на тях, че [фирма] притежава като акционер членствени права в [фирма], съответстващи на 3350 броя поименни акции от капитала на акционерното дружество. С решението е признато за установено по отношение на [фирма], М. П., П. Я., К. М., че А. А. притежава 1800 броя поименни акции от капитала на [фирма], като в останалата част от 350 броя поименни акции над собствените му 1800 броя исковете са отхвърлени. Липсва произнасяне на първоинстанционния съд по останалите искове на А. – за обявяване за невалидни на извършените джира по споразумението от 24.03.2006г.; за осъждане на ответното дружество да впише в книгата на акционерите правата на ищеца върху притежаваните акции и да издаде на ищеца временно удостоверение за 2150 броя акции, като в срока по чл.250 ГПК не е постъпила молба от страните по тези искове за допълване на първоинстанционното решение.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационният контрол следва да бъде допуснат на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия процесуалноправен въпрос – „В кои случаи въззивният съд може да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд?”, за проверка за съответствие с разрешенията дадени в задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1 / 2013г. и т.9 на ППВС №1/85г.
Вторият въпрос касае правилността на решението и неговото разрешение следва да се даде в производството по чл.290 ГПК.
С оглед на изложеното настоящият състав на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 412 от 21.12.2016г., постановено по в.т.д. № 631/2016г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 25 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.