О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
[населено място], 15.03. 2017г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 1922/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. В. М. и Г. И. М. срещу определение № 2421/10.09.2015г. по гр. д. №881/15 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 1328/ 22.09.2015 г. в частта за разноските, с което съдът е присъдил на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер , съобразно чл. 7, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Навежда се оплакване за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че в полза на ответника Гаранционен фонд неправилно е присъдено юрисконсултско възнаграждение, след като разходи по заплащането му не са направени, в съд.заседание на 25.05.2015г. юрисконсулт на Фонда не се е явил пред съда и не е осъществил процесуално представителство. Искането е за отмяна на определението и оставяне без уважение на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С частната жалба е представяно Изложение по чл.248, ал.З, т.1 ГПК.
Ответната страна не изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което настоящият състав на ВКС не се произнася по основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да остави без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на постановеното по делото въззивно решение, по реда на чл. 248 ГПК, в частта за разноските, въззивният съд е счел, че на въззиваемия се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, искането за разноски е направено своевременно в процеса, размерът на юрисконсултското възнаграждение е нормативно определен, липсата на списък на разноските не е основание за отказ за присъждане на разноски съобразно доказателствата, а представлява процесуална пречка при направено искане от страната за изменение на решението в частта за разноските.
Определението е правилно.
Осъществената от юрисконсулта защита на Гаранционния фонд във въззивното производство се изразява в представяне на отговор на въззивната жалба / пр. на стр.12/. В отговора процесуалният представител на Фонда е взел становище по изложените във виззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанцинното решение, като е изложил правните си доводи за неоснователност на предявените искове. С отговора е направено изрично искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с което страната е спазила разпоредбата на чл.81 ГПК, задължаваща съдът да се произнесе в съдебния си акт по искането за разноски.
Съгласно чл.78, ал.8 ГПК на юридическите лица и едноличните търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са защитавани от юрисконсулт. За определяне на юрисконсултското възнаграждение се прилага Наредба №1/2004г. за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно препращането към чл.36, ал.2 Закона за адвокатурата, приложим нормативен акт към датата на постановяване на решението от САС – 10.09.2015г.
Настоящият състав на ВКС, ТК съобрази решение №10/29.09.2016г. по к.д. № 3/2016г на Конституционния съд, с което е отхвърлено искането на омбудсмана за установяване на противоконституционност на чл.78, ал.8 ГПК. В същото се приема, че при правна защита, осъществена от юрисконсулт, страната не следва да доказва пряко направения разход, което не означава, че такъв не е бил направен /отсъства, не може да бъде направен или че априори не е адекватен на минималното възнаграждение на адвокат, според скалата на Наредба № 1/09.07.2004 г. В случая юрисконсултско възнаграждение се дължи, тъй като е осъществена защита на ответника от упълномощения от него юрисконсулт във въззивното производство, по негова преценка с представения писмен отговор на въззивната жалба, право предоставено му с разпоредбата на чл.263, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №2421/10.09.2015г., постановено по гр.д. № 881/2015г. на Софийски апелативен съд, гр.колегия, четвърти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: