О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
гр. София, 06.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2481 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 72 / 22.04.2014г. по в.т.д. № 49/2014г. на Окръжен съд – Добрич, с което след отмяна на решение № 39 от 16.01.2014г. по гр.д. № 2800 / 2013г. на Районен съд – Добрич, касаторът е осъден да заплати на Д. И. В. сумата от 14834 лева, представляваща задължение по сключена извънсъдебна спогодба от 30.08.2012г., ведно със законна лихва върху нея, считано от 15.02.2012г. до окончателното изплащане на главницата, ведно с разноски.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по жалбата, Д. В., не заявява становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е отчел настъпилия по времето на висящността на спора по чл.125, ал.3 ТЗ правопроменящ факт на сключване между страните на извънсъдебна спогодба и допълнително споразумение към нея, като е прието че с тях страните уреждат всички спорове по между си по повод прекратяване на членството на ищеца в дружеството вкл. и на действията му като управител, като взаимните претенции на страните, вкл. насрещните на дружеството, произтичащи от неизпълнение задължения към него, отпадат. Въз основа на това е формиран и извод за неоснователност на направените от дружеството възражения за прихващане. Извършено е граматическо и логическо тълкуване на клаузите на допълнителното споразумение, въз основа на което е изведено, че с него е поето допълнително задължение от дружеството за прехвърляне на бившия съдружник собствеността на описаните в него Д., наред с уредените в основното споразумение начини на погасяване на задълженията. По същество са изложени съображения, че липсва новиране на задължението за заплащане на сумата от 14 834 лева по спогодбата с прехвърляне на собствеността върху вещите, посочени в допълнителното споразумение. Допълнителна аргументация е направена въз основа на факта, че стойността на допълнително прехвърляните движими вещи е 17 455 лева, по-голяма от дължимите парични средства от 14 834 лева, поради което не може да се изведе воля за прехвърляне за движимите вещи с цел погасяване на парично задължение на по-ниска стойност.
Касаторът сочи, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по обуславящите изхода на спора правни въпроси: „/1/ Към имуществените последици от прекратяване на участието на съдружник в О. по см. на чл.125, ал.3 ТЗ, освен правото на прекратилия участието си член да получи от дружеството равностойността на дружествения дял, включват ли се и права и задължения между тях, породени от други основания; /2/ Може ли в договор за спогодба да се постигне ефект на уреждане изобщо на всички отношения между страните, ако неговият предмет се изчерпва с клаузи само относно конкретни спорове, които са предизвикали спогодбата и може ли нейното действие да се разпростре извън изрично договореното в нея, респ. може ли спогодбата да обвърже съда за целия предмет на делото, при условие, че същата е постигната по материално гражданско правоотношение, което не е напълно идентично с предмета на целия спор, а го урежда само частично?; /3/ Отговорността на управителя за управленски деликт по чл.145 ТЗ включва ли и отговорността на лицето за непозволено увреждане и за неоснователно обогатяване, когато действията, предизвикали вредата, респ. обедняването, са извършени от него след освобождаването му като управител?; /4/ Длъжен ли е съдът да прилага разпоредбата на чл.20 ЗЗД, като разкрива точния смисъл на тълкуваната договорна клауза в съответствие с обективираната, а не предполагаемата вола на страните?; /5/ Длъжен ли е съдът, вкл. въззивната инстанция, да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани, както и да изложи точни, ясни, логични и убедителни мотиви?”. Жалбоподателят се позовава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Първият въпрос относно обхвата на имуществени последици от прекратяване на членство на съдружник в О. не предпоставя проявлението на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като крайният извод на въззивната инстанция е обусловен от тълкуване на клаузите на подписаните от страните по делото извънсъдебна спогодба и допълнително споразумение към нея, като е прието, че с тях се уреждат и вземанията, предмет на възраженията на прихващане на дружеството – ответник по иска по чл.125, ал.3 ТЗ. Спрямо вторият въпрос също не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въпросът изисква възприемане на тезата на жалбаподателя, че предметът на спогодбата не обхваща пълния предмет на делото, противно на приетото от въззивния съд. Всички възражения за прихващане, направени от касатора – ответника по иска, са във връзка с действия на ищеца като управител на дружеството, поради което решаващият състав се е мотивирал, че вземанията, предмет на възраженията се уреждат от спогодбата, в която изрично е посочено, че урежда и отношенията между страните вкл. и тези от дейността на Д. В. като управител. Ето защо, третият въпрос за състава на управленския деликт също не е обуславящ изхода на спора, тъй като въззивният съд е извел не от него, а от съдържанието на спогодбата крайния извод за основателността на претенцията. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос също не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация, тъй като във връзка с него не се релевират конкретни оплаквания в жалбата. При липса на общата предпоставка, с оглед разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1 8 19.02.2010г. по тълк.д. № 1 / 2009г. на ОСГТК на ВКС, наведените допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПк не следва да бъдат обсъждани.
Четвъртият въпрос във връзка с приложението на чл.20 ЗЗД е обуславящ за изхода на конкретното дело, предвид извършеното тълкуване от съда на споразумението /основно и допълнително/, сключено между страните. Въпреки, че спрямо посочения въпрос е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като липсва твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 81 / 07.07.2009г. по т.д. № 761 / 2009г. на ВКС, I ТО. Въззивният съд е изяснил изявената от страните воля, без да я променя, като не са създадени права за страните, които не са били договорени.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 72 / 22.04.2014г. по в.т.д. № 49/2014г. на Окръжен съд – Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.