О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 882
София, 17.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
Като изслуша докладваното от съдията Костова т.дело № 588/2016
година приема следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], срещу решение №265 от 02.11.2015г. по в.т.д. № 628/2014 г. на Апелативен съд – Варна, с което след отмяна на решение №651 от 24.06.2014 г. по т.д. № 2058/2013 г. на Окръжен съд – Варна са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.55, ал.1 и чл.86 ЗЗД като неоснователни. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението на основанията по чл.281, т.З ГПК, с искане за касирането му, с произтичащите от това правни последици. Касаторът изразява становище, че именно решенията на ДКЕВР за определяне на цена за достъп са основание за дължимостта на същата от производителите на ел. енергия от възобновяеми източници, като за процесния период това е било Решение Ц-33/14.09.2012 г. С неговата отмяна с решението на ВАС се заличават с обратно действие породените от решението на ДКЕВР последици. За [фирма] е възникнало задължението да върне платените от производителя за достъп суми.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: 1. Представлява ли един индивидуален административен акт /ИАА/, издаден от административен орган по силата на закона делегация, с който се определя размерът /цена/ на конкретна престация между търговци, основание за плащане на тази цена в случаите, когато задължението за плащане на тази цена произтича от законов, респ. подзаконов нормативен акт и когато между търговците съществува валидно неформално правоотношение; 2. Дали с отмяната от съда на индивидуален административен акт, който по силата на закона подлежи на предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови последици, все едно, че не е съществувал в правния мир, съответно отпадат ли с обратна сила извършените престации, произтичащи от отменен индивидуален административен акт; 3. Как следва да се тълкува задължителната сила на съдебно решение по административен спор съгласно чл. 302 ГПК във връзка с онези правила от АПК, които очертават времевите граници на действието на индивидуалния, както и на общия административен акт, впоследствие оказали се отменени с влязло в сила решение на административен съд; 4. Решенията на ВАС относно действието им по време задължителни ли са за общите граждански съдилища съобразно разпоредбата на чл. 302 ГПК; 5. Може ли отмяната на индивидуален административен акт да преуреди и/или да отмени възникнало задължение за заплащане на конкретна цена за услуга при наличието на неформално облигационно правоотношение между две страни, в случаите когато размерът на тази конкретна цена се определя единствено от оправомощен по законова делегация административен орган, а не по взаимно съгласие между страните; 6. Изразява ли се конститутивното действие на съдебно решение за отмяна на индивидуален административен акт в отпадане с обратна сила на разпоредените с отменения акт правни последици; 7. В случаите, когато с влязло в сила решение е отменен административен акт, изпълнението, на който е допуснато предварително по силата на закона или по силата на самия акт, дължи ли се на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД връщане на всичко, което е дадено в изпълнение на този акт; 8. Приложим ли е института на чл. 55, ал. 1 ЗЗД в случаите на отмяна на индивидуален акт от ВАС като незаконосъобразен и когато по силата на този акт едно юридическо лице е извършило плащания на друго юридическо лице; 9. Отмяната на индивидуален административен акт може ли да бъде елемент от фактическия състав на основателното обогатяване по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД; 10. В случаите, когато индивидуален административен акт определя паричния размер на конкретен вид услуга, при отмяна на този акт с влязло в сила съдебно решение, сумите, платени по силата на отменения акт, подлежат ли на връщане на платилия; 11. Обратно ли е действието на отмяната, визирано в чл. 177, ал. 1 то АПК или има действие занапред; 12. Имат ли решенията на ВАС за отмяна на индивидуален административен акт, ретроактивно действие и заличават ли с обратна сила последиците, произтичащи от отменения административен акт; 13. Когато размерът на цената като съществен елемент от един двустранен договор /който следва да се сключи по силата на закон в определен срок и който не е сключен в този срок/ задължително се регулира от административен орган по специално предвиден в закона ред посредством издаването на индивидуален административен акт /ИАА/, при отмяна на този ИАА с влязло в сила съдебно решение, подлежи ли на връщане платената до отмяна цена; 14. Представлява ли един индивидуален административен акт /ИАА/, издаден от административен орган по силата на законова делегация, с който се определя размерът /цена/ на конкретна престация между търговци, основание за плащане на тази цена в случаите, когато задължението за плащане на тази цена произтича от законов, респ. подзаконов нормативен акт и когато между търговците съществува валидно неформално правоотношение; 15. Дължи ли се връщане на даденото по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД в случаите, когато едно лице е престирало на основание индивидуален административен акт, който е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение и 16. Осъществява ли се фактическия състав на иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на суми, чиито размер е определен с индивидуален административен акт, подлежащ на допуснато по закон предварително изпълнение и който впоследствие е отменен с влязло в сила съдебно решение?” По тези въпроси се поддържат основанията от т.1 до т. 3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна по подробни съображения, изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор. Прави се искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли иска по чл. 55 ал. 1 ал. 1 ЗЗД за 200301.53 лв. – цена за достъп по издадени 9 бр. фактури за периода 11.10.2012 г. – 05.06.2013 г., като получена на отпаднало основание и иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за 4683.05лв., въззивният съд е приел, че ищецът е производител на електроенергия от възобновяем източник и с Договор за присъединяване от 24.06.2009г. , изменен с Анекс №1/4.09.2009г. и Анекс №2/16.12.2010г. и Допълнително споразумение №1/29.09.2011г. е присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника. Между страните има сключен договор за продажба на ел.енергия от 31.08.2009 г.
За да постанови обжалваното решение, състав на Апелативен съд – Варна е приел, че страните по делото са субекти на договорно правоотношение по предоставянето на възмезден достъп на електропреносната мрежа, чието съдържание е определено в закона и индивидуализирано в административен акт на ДКЕВР. В процесния период от време ищецът трайно е отдавал произведената от станцията ел. енергия в електроразпределителната мрежа и е ползвал същата за целите на дължимите доставки по договора за продажба. Тези фактически действия са осъществени при заплащане от доставчика на цената, определена от регулаторния договор – Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВ и въз основа на допуснатото закона / чл.17, ал.7 ЗЕ/ предварително изпълнение на административния акт. Намесата на регулаторния орган произтича от закона и съставлява действие, което замества отделните елементи от договора по аналогия на чл.299, ал.1 ТЗ. Отмененият административен акт – Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп до електропреносната мрежа на ответника, не формира основанието на престацията – цена за достъп, а индивидуализира единствено нейния размер. Отмененият административен акт съставлява елемент от фактическия състав на формираното търговско правоотношение, поради което породените от отмяната последици трябва да се понесат от субектите му. Отмяната на временните цени, определени единствено от компетентния регулаторен орган ДКЕВР / който определя и окончателната цена/, по реда на съдебния контрол не трансформира дефинираното по нормативен път възмездно правоотношение в безвъзмездно такова и не създава безусловно задължение за доставчика за връщане на получената парична престация. Административният акт индивидуализира единствено цената на услугата и не формира основанието на престацията. Отмяната на адм. акт не прекратява договорната обвързаност и няма правопрекратителен ефект между страните. Основанието на разменените престации не отпада, а пълната реституция на даденото би довела до ощетяване на редовно престиралия доставчик. С оглед на конкретните характеристики на възникналото правоотношение и съществуващата регулаторна уредба, отмяната на временните цени сама по себе си не би могла да доведе до претенцията на ищеца за връщане на даденото, като престирано без основание.
С оглед на изложеното, релевантни за изхода на делото са формулираните от жалбоподателя материалноправни въпроси под № 2 и №7: Дали с отмяната от съда по реда на АПК на индивидуален административен акт, който подлежи на предварително изпълнение, каквото е решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, отпадат с обратна сила всички негови последици, съответно отпаднало ли е основанието за плащане на цената за достъп, определена с индивидуалния административен акт? Отмяната поражда ли задължение за връщане на платената цена за достъп от производител на ел. енергия от възобновяеми източници, като платена на отпаднало основание? По първия въпрос касационното обжалване ще следва да бъде допуснато по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречивото му решаване от съдилищата – решение № 61 от 16.01.2015г., постановено по в.гр.дело № 2413/2014г. на Варненския окръжен съд, което е влязло в сила. По втория въпрос касаторът се позовава на селективния критерий на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По същия обаче има формирана задължителна съдебна практика с решения на ВКС, ТК по реда на чл.290 ГПК/ след подаване на касационната жалба /: решение №126 от 16.08.2016г. по т.д. № 1592/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №137 от 5.10.2016г., постановено по т.д. № 2327/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. С оглед създадената задължителна съдебна практика е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК. Касационното обжалване по този въпрос се допуска на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Останалите въпроси или преповтарят по смисъл релевантните за делото въпроси, или не са от значение за делото, тъй като по тях няма произнасяне в обжалваното решение.
Касаторът ще следва да заплати ДТ на основание чл. 18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съобразно цената на исковете по чл.55, ал.1, пр.3 и чл.8б ЗЗД в размер на 4099.69лв.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 265 от 02.11.2015 г. по в.т.д. № 628/2014 г. на Апелативен съд, [населено място].
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4099.69лв.
При неизпълнение на указанието касационното производство ще бъде прекратено по подадената касационна жалба.
След представяне на платежния документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: