О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
[населено място], 02.08.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 3022/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 53 от 2.06.2015г. постановено по в.т.д.№ 119 /2015 г. на Бургаския апелативен съд, т. о. С решението е потвърдено решение № 4 от `20.2.2015 г. по т.д.№ 77/2014 г. на Ямболския окръжен съд. С последното е отхвърлен искът на [фирма] срещу [фирма] за прогласяване нищожността на клауза чл.5, т.7 от договор за наем от 4.06.2012 г., на основание чл.26, ал.1, пр.2-ро от ЗЗД.
Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 от ГПК, а като основание за допускане до касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.1, т.2 и 3 ГПК.
В отговор на касационната жалба ответникът по касация „Т. инженеринг 99”-АД излага аргументи за недопустимост на касационното обжалване поради отсъствие на изложените от касатора основания.
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, Бургаският апелативен съд е приел, че между страните е сключен рамков договор за наем от 4.06.2012 г., по който наемодател е ответника по делото, а наемател ищецът. Предмет на иска е прогласяване нищожността на чл.5, т.7 от договора като противоречащ на добрите нрави. С клаузата наемателят е поел задължение да осигурява ежедневно полагане на минимум на 500 тона асфалтова смес, като в случай на полагане на по-малко количество е уговорено ноемателят да заплаща наемната цена за 500 тона асфалтова смес. Договорът за наем касае отдаването под наем на изброените в договора специализирани машини за полагане на асфалт, като е уговорено машините да се управляват от работници / машинисти/ на наемодателя. Въззивният съд е приел, че наемната цена е обвързана с обема на извършената с машините работа, а с клаузата на чл.5, т.7 страните са определили минимален размер на дължимия наем за ползването на процесните вещи. За да приеме за неоснователен искът за прогласяване на нищожността на клаузата, въззивният съд е преценил, че при сключване на договора всяка от страните е наясно с характера, вида и обема на работата, във връзка с която е сключен договорът и как същата би се отразила на размера на договорената цена. Счетено е, че договарянето на минимален размер на наемната цена не противоречи на повелителни разпоредби на закона, нито на добрите нрави. Договорът обективира общата воля на страните, съгласието им и в съответствие с разпоредбата на чл.20а ЗЗД ги обвързва със силата на закон. Дори и да се приеме, че процесната клауза има за цел да обезпечи наемодателя и да му даде гаранция за изпълнение, т.е. да изпълнява функцията на неустойка, клаузата не е нищожна, тъй като не се установява противоречие с добрите нрави с оглед на постановките на ТР № 1/2009 на ОСТК на ВКС. За неотносими, извън предмета на иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД са приети възраженията на ищеца, свързани с възможността за полагане на договореното количество асфалтови смеси, както и какво количество в действителност е положено. За неоснователни са приети и оплакванията на въззивника за нарушаване на правото му за участие в процеса, доколкото първоинстанционния съд е положил максимални усилия и е приложил разпоредбите на ГПК за призоваване.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК :
1. Преклудира ли се по чл.266, ал.1 ГПК правото на страната да иска нови доказателства за първи път пред въззивната инстанция във връзка с твърдението й във въззивната жалба за нередовното й призована пред първоинстанционния съд? Въпросът е обоснован с направено искане пред въззивния съд за издаване на съдебно удостоверение за събиране на допълнителни доказателства, че седалището на [фирма] се намира в рамките на Стара Загора и обслужвана от „Бюро призовки” на Районен съд-Стара Загора. Като допълнителен критерий касаторът сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът не обосновава допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно дадените в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, точното прилагане на закона е налице при всички случаи, при които приносът в тълкуването осигуравя разглеждането на делото според точния смисъл на закона.
По приложението на чл.266 ГПК има съдебна практика, която е задължителна за съдилищата и касаторът, като се позовава на този допълнителен критерий не сочи какво трябва да се промени или осъвремени в нея / пр. решение № 314 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр.д.№899/2011г.,IVг.о. решение № 149 от 8.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №1884/2009г.,IVг.о.,др./ Според чл. 266 ГПК, във въззивното производство могат да се събират само две групи доказателства. Първата са доказателства за новооткрити и новонастъпили факти – след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и доказателства, които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Втората група са доказателства, които не са били допуснати пред първата инстанция поради нарушаване на съдопроизводствените правила. В конкретният случай не е налице нито една от посочените хипотези. Касаторът е поискал от въззивния съд събиране на доказателство за обстоятелство, което му е било известно по време на процеса, а именно, дали адресът на ищеца се обслужва от Бюрото за призовавана при Старозагорския районен съд. За да извърши призоваване по пощата чрез писмо с обратна разписка, съдът е взел предвид официалното отбелязване от длъжностно лице от Бюрото за призоваване, че адресът на ищеца не се обслужва от призовкар. Цитирането на разпоредбата –чл.280, ал.1, т.3 ГПК и нейното съдържание само по себе си не е достатъчно за допускане на обжалването на въззивното решение по този допълнителен селективен критерий, с оглед на липсата на аргументи по посочените критерий в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
2. Как следва съдът да определи правната същност на един договор? По този въпрос се поддържа противоречие с решение № 1287/13.01.2009 г. по гр.д.№ 4511/2007 г.-ВКС-ІV г.о. Правната същност на един договор се определя от правата и задълженията, които той поражда, а не от наименованието на договора, както е посочено в цитираното от касатора решение на ВКС, ГК. Независимо, че въпросът е поставен хипотетично, в рамките на предоставените му от закона правомощия, като съд по съществото на спора, Бургаският апелативен съд, е приел, че страните са обвързани от договор за наем с оглед на поетите с договора права и задължения. Изводите на съда, че сключения между страните договор, е договор за наем, а не друг договор, както се поддържа във въззивната жалба, е въпрос по правилността на решението. В този смисъл въпросът не обосновава основен селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Основанията за селектиране на касационната жалба във фазата по чл.288 ГПК са различни от основанията за касиране на решението по чл.281, т.3 ГПК.
Въпросите: 3. Когато определя дали една клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, следва ли съдът да извърши преценка за нейната нищожност, като изложи мотиви за това? и 4. Следва ли да се приеме за нищожна клаузата за неустойка, когато размерът на уговорената е многократно от очакваните от неизпълнението вреди и ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция?, при посочен допълнителен критерия ТР № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС не осъществяват основния критерий по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е изложил съображения, че клаузата на договора 5.7 не противоречи на добрите нрави, дори да бъде разгледана като уговорена неустойка, обезпечаваща изпълнението на договора от наемателя. Съдът е изложил тези съображения след като се е произнесъл по действителността на клаузата, уговорена като дължима минимална цена по договора за наем. По този основен , обуславящ изхода на спора извод на БАС, правен въпрос и допълнителен критерий не е посочен. Следователно, допълнителния извод на съда за действителност на клаузата 5.7, преценявана като неустойка, не се определя като обуславящ изхода на спора, поради което и ВКС няма задължението да се произнася по допълнителния критерий, съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения за правомощията на касационната инстанция, когато няма правен въпрос, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 53/2.06. 2015г., постановено по в.т.дело №119/2015 г. Бургаския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: