Р Е Ш Е Н И Е
№ 195
гр. София, 30.05.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1576 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.47, т.3, пр.2-ро, т.4, т.5, пр. 2-ро и т.6 ЗМТА.
Образувано е по предявени от [фирма] срещу А. „П. инфраструктура” искове с правно основание чл.47, т.3, пр.2-ро, т.4, т.5, пр. 2-ро и т.6 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 05.01.2015г. по в. арб. дело № 292/2012г. на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата в частта, в която с арбитражното решение са отхвърлени исковете на ищеца по настоящото дело и е уважен насрещния иск на А. „П. И.” срещу него, както и в частта за присъдените в арбитражното производство разноски.
Ищецът иска отмяна на атакуваното арбитражно решение по съображения, подробно изложени в исковата молба и допълнителната молба, предявени в преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, А. „П. инфраструктура” /А./, оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като не са осъществени посочените от ищеца основания, като подробни съображения се излагат в отговора на исковата молба и писмените защити.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл.47, т.3, пр.2-ро ЗМТА:
Ищецът поддържа, че арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България, като твърди, че не са спазени принципите на: свободата на договаряне /закрепен в чл.9 и чл.20а ЗЗД/, на законност, на диспозитивното начало, на равенство, на състезателност, на правото на участие и защита на страните във всички стадии на производството по делото, на принципа за разкриване на обективната истина, на принципа „без вина няма отговорност”, за забрана за злоупотреба с права и черпене права от собственото си противоправно поведение, и на принципа за „безпристрастност на съда”. Излагат се следните конкретни обстоятелства, от които се извежда основанието по чл.47, т.3, пр.2-ро ЗМТА:
На първо място, се поддържа, че е налице нарушение на принципите на законност и на диспозитивното начало /чл.20 ЗЗД вр. чл.44 ЗЗД/, тъй като решаващият орган неправилно е тълкувал волеизявлението на ответника за едностранно прекратяване на договора, като е приел, че основанието на което се е позовала агенцията е съществено неизпълнение на договора от насрещната страна, вместо посоченото във волеизявлението изтичане на срока за изпълнение на СМР. С това, според ищеца, е извършена подмяна на волята на ответника досежно основанието за прекратяване на договора чрез приложеното от арбитражния съд тълкуване на волята на ответника в противоречие с чл.20 ЗЗД и без наличие на неяснота или двусмислие в изразите, употребени в писмото на ответника, което е довело до нарушаване на принципите на законност и на диспозитивното начало.
Според ищеца, при постановяване на решението си арбитражният съд не е обсъдил възраженията на ищеца за допуснати нарушения при съставяне на 3 броя протоколи обр.2а за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, подписани на 08.08.2011г., и не е взел предвид писмените доказателства – разрешения за строеж за трите участъка от пътя, които са загубили правно действие на основание чл.153, ал.2 ЗУТ, доколкото не са презаверени в срока по чл.153, ал.2 ЗУТ. По делото са представени само отделни заповеди, но не и заповедната книга, посочена в решението. В мотивите си арбитражният съд се е позовал предимно на заключенията на вещите лица по техническите експертизи – М. и В., които не притежават необходимата компетентност в областта на пътното строителство и в областта на геотехническото инженерство. Ищецът излага съображения, че липсата на компетентност на вещото лице не е основание за отвод на същото по см. на чл.17, ал.2 вр. чл.19 от Правилника на АС на Б., като в последния липсват правила относно оспорването на заключение на вещо лице, поради липса на компетентност.
Оспорва се и правилността на извода на арбитражния съд, че изпълнителят е имал възможност да работи по първите два участъка от обекта без подписване на акт обр.2а и преди одобряването на технологичния проект, при приет от съда обем на тези работи от 38,92% спрямо общата количествена сметка. Поддържа се, че: по отношение на първия участък не е налице разрешение за строеж и одобрен архитектурен проект, тъй като строителството не е започвало в сроковете по чл.153, ал.2 ЗУТ; трите протокола обр..2а са подписани без да са налице условията за съставяне и подписването им; заповедните книги са предадени на лицето, осъществяващо строителен надзор на изпълнителя едва на 29.08.2011г., а съгласно чл.224, ал.1, т.5 ЗУТ се забранява достъп до строителния обект без заверена заповедна книга; дължимият аванс е заплатен едва на 04.10.2011г., като от 08.09.2011г. възложителят е изпаднал в забава; актовете обр.5 за уточняване и съгласуване на терена за участъци 1 и 2 са подписани едва на 07.10.2011г.; поради неблагоприятни климатични условия за определени периоди е било технически невъзможно извършването на СМР; акт.11 е бил антидатиран; след възобновяване на строителството заповедните книги са били предадени на изпълнителя едва на 14.06.2012г.; волеизявлението за прекратяване на договора е направено преди да е изтекъл срока за изпълнение на договорените СМР, поради което не може да се говори за забава или за пълно или частично неизпълнение; работите, които е следвало да извърши изпълнителя в първите 30 дни от срока за изпълнение на договора са в размер на 5% спрямо стойността на всички предвидени СМР, а работите, които могат да се извършат без наличието на одобрен технологичен проект са 1 % от стойността на всички СМР.; не са изследвани сроковете за изпълнение по междинния график и дали са спазени; ответникът е прекратил договора преди изтичане на срока за изпълнение на СМР, с което поведение е злоупотребил със своите права и на практика черпи права от собственото си противоправно поведение.
В исковата молба се твърди, че е налице и нарушение на принципа за „безпристрастност на съда”, което се обосновава с наличие на конкретни обстоятелства спрямо арбитрите Б. и Ж., които е следвало да бъдат посочени в декларациите им за безпристрастност. Сочи се, че тези лица в периода от 2009г. до 2014г. многократно са назначавани като арбитри от държавни учреждения, вкл. от А. „П. И.”. Адвокат Б., нейното адвокатско дружество и адвокати, работещи за нея, са извършвали многократно правни услуги за ответната А.. Постоянното посочване на едни и същи арбитри от страната създава отношение на материална зависимост и заинтересованост на арбитъра. Поддържа се, че адв. Ж. предоставя услуги и работи съвместно с адвокатско дружество „Д. и партньори” и [фирма], което обслужва правно А., чрез предоставяне на правни консултации и осъществяване на процесуална защита. Същата се явява свързана с процесуалните представители на ответника /адв. П. и адв. Г./ чрез адвокатско дружество „Д. и партньори”. Адвокат А. Д. е в много близки отношения и с адв. П. – двамата са били представители на Американския университет в България и членове на Настоятелството на това сдружение с нестопанска цел. Според материали, публикувани в Интернет, адвокатско дружество „Б. и партньори” и адвокатско дружество „Д. и партньори”, в което работи арбитър Ж., редовно са консултирали, както А., така и М. на регионалното развитие и благоустройство /МРРБ/, на което А. е подведомствена. Адвокатско дружество „Б. и партньори”, адвокатско дружество „А. Д. и партньори”, заедно с адв. дружество „П. и партньори” са страни по рамково споразумение, сключено с М. на околната среда и водите по обществена поръчка, като всяко едно от тези адвокатски дружества е изпълнител на обществената поръчка с предмет „правни консултации по казуси със значителна правна сложност от различни области на правото, възникнали при осъществяване на дейността на МОСД и изискващи вземането на спешни и неотложни решения”. Твърди се, че сред клиентите на адвокатско дружество „Б. и партньори” са, както А., така и МРРБ, на което А. е подведомствена.
Във връзка с така наведени обстоятелства, от които се извежда противоречие на арбитражното решение, настоящият състав приема за установено следното от фактическа страна:
Съставът на техническата експертиза в арбитражното производство е „попълнен” с определение от 16.01.2013г., като са назначени за вещи лица Р. М. и В. В. /л.441 арб.д./. Заключенията – основно и две допълнителни на техническата експертиза са приети от решаващия орган в заседанията на 30.10.2013г. и 07.04.2014г., в които пълномощникът на ищците след упражняване на правото си да зададе въпроси на експертите, изрично е заявил, не само че няма повече въпроси към вещите лица, но и че приема заключенията.
След даване ход на устните състезания на 07.04.2014г. с молба от 14.10.2014г. /л.2141 арб.д./ ищецът е направил отвод на двама от арбитрите – Таня Б. и В. Ж., оставен без уважение с определение от 05.11.2014г. на решаващия орган /л.2165 арб.д./. С молба от 11.12.2014г. [фирма] е поискал да не се постановява решение по арбитражното дело до произнасянето на СГС по жалбата му по чл.16 ЗМТА срещу определението от 05.11.2014г. С решение от 05.01.2015г. по т.д. № 7910/2014г. Софийски градски съд е оставил без уважение жалбата на [фирма] срещу определението на арбитражния съд, с което не е уважено искането за отвод на арбитрите Ж. и Б., мотивирайки се, че отводът е заявен след срока, предвиден в правилата за процедурата за отвод, приети по съгласие на страните в арбитражното споразумение.
От приетата по настоящото дело ССЕ, неоспорена от страните, се установява следното: За периода от 2010г. до 2013г. вкл. между МРРБ и адвокатско дружество „Б. и пратньори” са сключени възмездни договори, по които последното е получило възнаграждение за предоставените от него услуги, като договорите са със следния предмет: през 2010г. – проучване и анализ на възможностите за решаване на спорове – съдебни и извънсъдебни, възникнали от договор за приватизация от 14.02.2010г. и анекс за продажба на 100% от капитала на [фирма], сключен между това дружество и МРРБ; през 2011г- за малка обществена поръчка за изготвяне на проект на документация за участие в оценителна процедура по ЗОП с предмет – избор на консултант по проект за защита от наводнения и ерозия на бреговата ивица на [населено място] и крайбрежната защита на [населено място] по програма за финансово сътрудничество между Германия и България; през 2012г.- изготвяне на становище и проект на мотивирано искане до Европейската комисия за прилагане на чл.95 от Регламент № 1083/2006г. на Съвета; през 2013г.- договор за обществена поръчка за изготвяне на общ анализ на проблемите по прилагане на Закона за публично – частно партньорство, европейската рамка на регулиране на този институт и възможностите за оптимизиране на правната уредба в Република България. Адвокат В. Ж. не е получавала възнаграждения от адвокатско дружество „А. Д. и партньори”, [фирма], МРРБ или А. за периода от 2009г. до 2014г.
От представените три арбитражни решения по в.а.д № 63/ 2013г., № 621/2011г.и по № 503/2012г. на АС при Б. е видно, че през 2013г. и 2014г. В. Ж., като част от решаващия арбитражен състав по тези дела, е участвала в постановяването на осъдителни решения срещу А. „П. инфраструктура”, по две от които ищец е [фирма]. Съобразно удостоверение от 08.10.2015г. на АС при Б. за периода от 2009г. до 2015г. от страна на А. „П. инфраструктура” и МРРБ Таня Б. е била назначавана по две дела – в.а.д. № 324/12г. и по процесното в.а.д. №292/2012г., а В. Ж. е посочена за арбитър по в.а.д. № 503/12г.и по в.а.д. № 621/12г. по описа на АС при Б.. По в.а.д. № 324/ 2012г. са отхвърлени, както исковете на [фирма], така и насрещния иск на А..
С оглед изложената фактическа обстановка, настоящия състав намира, че не е налице наведеното от ищеца основание по чл.47, т.3, пр.2-ро ЗМТА, предвид следните съображения:
Неоснователно е възражението за недопустимост на позоваването на ищеца в производството по чл.47 ЗМТА на обстоятелства, които са били разгледани в производството по чл.16 ЗМТА от СГС по жалба срещу решението на арбитражния съд, с което не се уважава отвода на арб. Б. и Ж.. С решението на СГС жалбата е оставена без уважение, с оглед заявяване на искането за отвод след срока, предвиден в правилата за процедурата за отвод без произнасяне по фактите, от които се извежда наличието на пристрастност на арбитрите. В исковата молба ищецът твърди, че е узнал за тях след даване ход на устните състезания в арбитражното дело, поради което същият не може да бъде лишен от възможността да ги релевира по реда на чл.47 ЗМТА.
Съгласно чл.7 от устава на АС при Б., арбитрите не могат да дават устни и писмени мнения и консултации, както и да бъдат повереници по дела, които са от компетентността на АС при Б.. Арбитри, участващи в правни фирми, не могат да приемат избора им или назначаването им по дела, които страната по делото е възложила на фирмата, в която участват. Съобразно чл.1 и чл.2 от Етичните правила на АС при Б., арбитрите трябва да действат честно и безпристрастно, като е недопустимо арбитърът да има какъвто и да е личен интерес от изхода на делата, в разглеждането и решаването на които участва, при изброяване и на конкретни хипотези, при които се приема наличие на пристрастност: когато арбитърът е страна по делото, нейн представител или роднина на страната или представителя; представител на страната и арбитърът работят в едно и също адвокатско дружество или в друга форма на сдружаване на адвокати; арбитърът е давал преди назначаването си правни съвети на страна по делото във връзка с правоотношенията, които изцяло или отчасти са предмет на делото; арбитърът е бил свидетел, частен оценител или експерт; има родствена връзка между арбитрите; арбитри, които имат общи права, общи задължения или други общи интереси- обща работа по трудови или консултантски правоотношения, със страна по делото или нейн представител; влизане на арбитрите в отношения със страните по делата. Съобразно чл.3 от същите правила, при приемане на избора или при назначаването си арбитрите са длъжни да разкрият всички обстоятелства, които при една добросъвестна и обективна преценка биха могли да предизвикат съмнения относно тяхната независимост и безпристрастност, вкл. ако тези обстоятелства настъпят след избора им. При приемане на мандата и при последващо възникване на обстоятелства, свързани с независимостта и безпристрастието на арбитрите, те попълват декларация за независимост е безпристрастие, която се довежда до знанието на страните по делото. Разпоредбата на чл.13 от ЗМТА също предвижда, че всяко лице, на което е предложено да бъде арбитър, е длъжно да посочи всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнение относно неговата безпристрастност и независимост.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че Б. и адв. Ж. многократно са назначавани по искане на А. за арбитри. Всяка от тях е посочена от агенцията само два пъти за арбитър, което изключва изводът, че посочването им за арбитри от А. е създало „материална зависимост и заинтересованост” на арбитъра от страната. Нещо повече, по делата, по които Ж. е била посочена от агенцията за арбитър, са постановени осъдителни решения срещу агенцията и по то искове на настоящия ищец [фирма]. При участието си в процесното арбитражно производство, Ж. не е посочена за арбитър от А., а е избрана за председател на решаващия състав от определените от страните арбитри. По отношение на нея не се установява да е била в договорни или други правоотношения, както с А. и МРРБ, така и с адвокатско дружество „А. Д. и партньори” и [фирма], в което А. Д. е съдружник, нито да е свързана с процесуалните представители на агенцията – адв. П. и адв. Г.. По другото дело, по което адв. Б. е посочена от А. за арбитър са отхвърлени исковете и на двете страни по настоящия спор /първоначални и насрещни/. Фактът, че адвокатско дружество „Б. и партньори” и адвокатско дружество „А. Д. и партньори” са страни по рамково споразумение с Министерството на околната среда и водите по обществена поръчка, по което всяко от тези адвокатски дружества е изпълнител на обществена поръчка, сам по себе си не обуславя наличие на конфликт на интереси по дела, по които страна е друго лице – А. „П. И.”, като в исковата молба не се и извежда връзка между А. и Министерството на околната среда и водите. Ето защо, отношенията между адвокатско дружество „А. Д. и партньори” и А., установени от заключението на вещото лице, са ирелевантни за спора, тъй като по делото липсват доказателства тези отношения да са свързани пряко или косвено с арбитрите Б. и Ж.. Същото се отнася и за представените писмени доказателства относно предоставяните възмездни услуги от адвокатското дружество „А. Д. и партньори”. За времето преди постановяване на арбитражното решение на 05.01.2015г. не се установява клиент на адвокатско дружество „Б. и партньори” да е А.. Удостоверяването от нотариус на съдържание на сайтове с наименованието на това адвокатско дружество, в което А. е сред изброените клиенти е към един по-късен момент – на 23.04.2015г., поради което неоснователно е твърдението на ищеца, че посредством протокола на нотариуса се опровергава заключението на ССЕ, че преди постановяване на решението адв. Б. и адвокатското дружество, на което тя е представител, е била в договорни правоотношения с агенцията. Наведеното в писмената защита на ищеца твърдение, че услугите може да са били безвъзмездни с оглед чл.38 ЗА е недоказано. Дали А. е била клиент на адв. Б., съответно на нейното адвокатско дружество след постановяване на арбитражното решение е факт, ирелевантен за спора, тъй като обстоятелствата, които обуславят пристрастността на арбитъра следва да са се осъществили най-късно по време на разглеждане на арбитражното производство или при постановяване на арбитражното решение. Неотносими към спора са цитираните от ищеца в писмената му защита Правила за конфликт на интереси на друг интитуционален арбитраж – Арбитражния съд при конфедерация на работодателите и индустриалците в България, тъй като те не намират приложение относно развилото се пред АС на Б. арбитражно производство с оглед изразената от страните воля в арбитражното споразумение. На последно място, наличието на договорни правоотношения между адвокатското дружество „Б. и партньори” и Министерството на регионалното развитие и благоустройство за периода на разглеждане и разрешаване на спора по процесното арбитражно дело, също не е обстоятелство, сочещо на конфликт на интереси между арбитъра Б. и А.. Безспорно, съгласно чл.21 от Закона за пътищата, „Н. агенция „П. инфраструктура” към МРРБ, считано от 26.07.2013г. се преобразува в А. „П. инфраструктура” към МРРБ, като агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка към МРРБ, а договорите с председателя и членовете на УС на агенцията се сключват, изменят е прекратяват от министъра на регионалното развитие и благоустройство. А. обаче е самостоятелен субект на правото, отделен от министерството. Обстоятелството, че сключеният договор за обществена поръчка между А. „П. инфраструктура” се осъществява и финансира по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013” на Европейския съюз, по който управляващ орган е Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” при МРРБ, чийто главен директор е подчинен на зам. министъра и на министъра на МРРБ, бенефициер по които е и А., не може да обоснова наличието на конфликт на интереси между агенцията и адв. Б., предвид обстоятелството, че не МРРБ е страна по договора за обществена поръчка, а агенцията, като отделно юридическо лице, а сключените от адв.Б. договори с М. не са в предметния обхват на посочената оперативна програма за „Регионално развитие 2007-2013” на Европейския съюз, а се отнасят до приватизационни процедури, малка обществена поръчка за изготвяне на проект на документация за участие в оценителна процедура по ЗОП и анализ на проблемите по прилагане на Закона за публично – частно партньорство.
Предвид изложеното, неоснователно е твърдението, че е налице нарушение на принципа за безпристрастност на арбитражния съд.
В арбитражното производство ищецът не само не е оспорил компетентността на вещите лице по техническата експертиза, но изрично е заявил чрез процесуалния си представител, че приема заключенията /основно и две допълнителни/. Неоснователно е твърдението, че по арбитражното дело, същият не е имал правото да оспори заключенията, тъй като липсата на компетентност не е посочена като основание за отвод на вещото лице в правилника на арбитражния съд. Съобразно чл.36, ал.1 ЗМТА, арбитражният съд може да назначи едно или повече вещи лица, за да дадат заключение за изясняване на някои въпроси, за които се изискват специални познания. Доколкото, предпоставка за назначаването на вещото лице е то да има специални познания относно поставените въпроси, липсата на компетентност е основание за оспорване на заключението от страните, което право не е било упражнено от ищеца в арбитражното производство. В производството по отмяна на арбитражното решение по чл.47 ЗМТА страната не може да се позовава на собственото си процесуално бездействие в арбитражното производство и не да черпи права от това.
Останалите твърдяни от ищеца нарушения на материалния и процесуалния закон, също не обосновават извод за нарушение на посочените от него принципи. Съгласно постоянната практика на ВКС, арбитражното решение е постановено в противоречие с обществения ред по см. на чл.47, т.3, пр.2-ро ЗМТА, когато са нарушени норми от публичен характер, установени в Конституцията и формиращи основите на правовия ред в държавата. Нарушението на правилата на тълкуване по ЗЗД, на императивни норми на ЗУТ, дори да са налице, не се приравнява на нарушение на свърхповелителни норми и не съставлява приложение на правен принцип от обществен порядък. От друга страна, извън обхвата на проверката по чл.47 ЗМТА е правилността на арбитражното решение, тъй като с исковете по чл.47 ЗМТА не се осъществява инстанционен контрол от ВКС върху решенията на арбитражните съдилища. Необосноваността на решението, съответно неправилната преценка на доказателствата и нарушението на материалния закон, на които се позовава ищецът, са относими именно към правилността на решението, поради което не се обхващат от преценката, която извършва ВКС по реда на чл.48 ЗМТА.
Предвид изложеното, твърдяните от ищеца обстоятелства не обуславят накърняване на обществения ред на страната, поради което искът по чл. чл.47, т.3, пр.2-ро ЗМТА е неоснователен.
По исковете по чл.47, т.4 и т.6 ЗМТА:
В исковата молба се сочи, че арбитражното решение е постановено при неучастие на ищеца и ненадлежното му уведомяване за назначаването на арбитрите в състава на решаващия орган, съответно е налице нарушение на образуването на арбитражния съд или арбитражната процедура не е съобразена със споразумението на страните.
Ищецът се позовава на обстоятелството, че исковата молба в арбитражното производство е подадена чрез адвокатите Б. и К., въз основа на пълномощно, подписано от законния представител на [фирма] – С. П. Ж., без същият да е имал представителна власт за представителство пред арбитражен съд по отношение на гражданското дружество Д. „Р.- СЗВ -2011”, в състава на което освен [фирма], влиза и [фирма]. Ето защо, назначаването на арбитрите от състава на решаващия орган е съобщено на лица без представителна власт и ищецът не е имал възможност, нито да посочи определен от него арбитър, нито да направи възражения и искания за отвод при наличието на основания за пристрастност и заинтересованост на арбитрите. Излагат се и съображения че в първоначалната искова молба по арбитражното дело като ищци са посочени двете дружества, участници в гражданското дружество – изпълнител по договора за обществена поръчка, като всяко от тях би трябвало да има право да определи самостоятелен арбитър от състава на решаващия орган, на основание чл.12, ал.2 ЗМТА и чл.14, ал.1 от Правилника за арбитражния съд. Невъзможността всеки съищец да определи арбитър от състава на решаващия орган, според ищеца, е нарушение на образуването на арбитражния съд, съответно арбитражната процедура не е съобразена със споразумението между страните и разпоредбите на ЗМТА.
Настоящият състав намира претенциите по чл.47, т.4 и т.6 ЗМТА за неоснователни, предвид следното:
Исковата молба е заведена от името на две търговски дружества – П.” ООД и [фирма], влизащи в състава на гражданско дружество, и е подписана от адв. Б. и адв. К.. Към исковата молба е представено пълномощно /л.153 арб.д./, с което двете търговски дружества упълномощават адв. Б. и адв. К. да подадат искова молба пред АС на Б. срещу А. „П. инфраструктура” относно процесния договор за възлагане на обществена поръчка, да направят избор на арбитри по собствена преценка и да осъществят представителството в арбитражното производство, като за безспорен е обявен в настоящото производство фактът, че пълномощното е подписано от органния представител към този момент на [фирма] – управителя С. Ж.. Ищците са посочили за арбитър Д. Ж., а ответникат – Таня Б., които са избрали за председател на арбитражния състав В. Ж.. След формирането на арбитражния състав, с молба, постъпила по арб.д. на 16.01.2013г./л.440/ [фирма] чрез органния си представител, управителя Б. Николова, е потвърдило всички процесуални действия, извършени от адв. Б. и адв. К. като пълномощници. Въз основа на молба от 11.02.2013г. на И.” ЕООД, подадена от управителя му Б. Николова /л.628 арб.д./ в заседание от същата дата /л.626 –гръб арб.д./ е прекратено арбитражното производство по отношение на този ищец, поради „неподдържане на исковата молба”. В същото заседание /л.627 арб.д./ е указано на ищеца [фирма] „да представи надлежно пълномощно от органния си представител за конкретното производство и изявление на същия за потвърждаване на процесуалните действия, извършени от процесуалните му представители до този момент”. Указанията са изпълнени с молба от 20.02.2013г. към която е представено изрично пълномощно /в ксеро копие/ и молба за потвърждаване на извършените от адвокатите – пълномощници действия от името на [фирма] /в оригинал/, подписани от органния му представител /л.643-л.648 арб.д./, а с молба от 21.02.2013г. е представен и оригинала на изричното пълномощно /л.874 арб.д./. Едва след даване на 07.04.2014г. на ход на устните състезания по арбитражното дело управителят на ищеца е оттеглил пълномощното на адв. Б., като отново е упълномощил адв. К. / л.2172 и л.2173 арб.д./ за представителство по делото.
Видно от изложената фактическа обстановка, още към момента на завеждане на исковата молба е налице надлежно учредена представителна власт от ищеца, [фирма] спрямо адвокатите, подписали исковата молба и участвали от негово име при формирането на решаващия състав в арбитражното производство. Приложеното към исковата молба пълномощно изхожда от търговското дружество, подписано е от органния му представител, като съдържа и изрично овластяване на адвокатите – пълномощници за избор на арбитър по тяхна преценка. Нещо повече, във връзка с указанията на съда, управителят на [фирма] изрично е потвърдил извършените от адвокатите процесуални действия от името на дружеството и отново ги е упълномощил за представителство по делото, поради което дори да се приеме, че към момента на формирането на арбитражния съд същите са действали при липса на представителна власт, с потвърждаването на действията им, с обратна сила същите произвеждат действие за представлявания и го обвързват. Дали съищецът, [фирма] е бил надлежно представляван и как е упражнил правото си на избор на арбитър, по отношение на който производството е прекратено, поради оттегляне на исковете му, е ирелевантно за спора, доколкото [фирма] не може да се позовава на нарушение на чужди права и да черпи от това изгодни за себе си правни последици. За пълнота следва да се отбележи, че с оглед потвърждаване от управителя на [фирма] на извършените действия от адвокатите на ищците и спрямо това дружество не са налице поддържаните нарушения на процесуални права. Освен това, обстоятелството, че съищите при упражняване на правото си да посочат арбитър са посочили едно и също лице за арбитър не опорочава арбитражната процедура и не представлява нарушение на процедурата по образуване на арбитражния съд. С оглед изложеното, не са налице наведените от ищеца основания по чл.47, т.4 и т.6 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение.
По иска по чл.47, т.6 ЗМТА:
С допълнителна искова молба, предявена в срока по чл.48, ал.1 ГПК, ищецът иска отмяна на арбитражното решение, като постановено при несъобразяване на арбитражната процедура със споразумението на страните, тъй като е постановено след изтичане на времевата компетентност на арбитража. Ищецът се позовава на чл.40 от Правилника на АС при Б., съгласно който решението се изготвя в срок до 30 дни след изтичане на определения от решаващия орган срок за представяне на писмени становище, докато арбитражното решение е постановено много по-късно – близо 4-5 месеца след изтичане на срока за представяне на писмени становища от страните. Решаващият орган не е направил искане по реда на чл.40, ал.4 от Правилника до Председателя на АС за продължаване на този срок, съобразно правилника на институционния арбитраж. Последният дава възможност при сложни от фактическа и правна страна дела срокът за постановяване на решението да е двумесечен, като преценката се прави от решаващия орган, който уведомява страните за това при приключване на устните състезания. Ищецът се позовава на правилници на институционни арбитражи във Франция и Швейцария.
Безспорно по делото е, че при даден ход на устните състезания на 07.04.2014г. по арбитражното дело, решението е постановено на 05.01.2015г., като не е налице искане по чл.40, ал.4 от Правилника до председателя на АС за продължаване на срока. Въпреки, че решаващият орган не е уведомил страните за това, арбитражното дело действително се отличава със значителна правна и фактическа сложност, предвид множеството обективно съединени искове, значимия обем на събираните доказателствата и разглежданата правна проблематика, което се потвърждава и от многотомността на самото дело. Въпреки неспазването на посочените в Правилника на АС при Б. срокове за постановяване на решението и липсата на удължаването им от председателя на арбитражния съд, доколкото в правилата не е уредено като последица от това отпадането на компетентността на арбитража, настоящият състав приема, че срокът за постановяване на решението е инструктивен, а не преклузивен. Неоснователно е позоваването на ищеца на правила на институционен арбитраж във Франция и Швейцария, тъй като страните не са обвързани от тях, доколкото с арбитражното споразумение по между им се препраща към Правилника на АС на Б., обстоятелство което се признава и от двете страни по спора. Нещо повече, самият ищец с молба от 11.12.2014г. е поискал да не се постановява решение по арбитражното дело до произнасянето на СГС по жалбата му по чл.16 ЗМТА срещу определението от 05.11.2014г на арбитражния съд, с което не е уважено искането за отвод на арбитрите Ж. и Б., по която жалба е постановено отхвърлително решение от 05.01.2015г. от СГС, като на същата дата е постановено и арбитражното решение. Направеното волеизявление от ищеца имплицитно съдържа потвърждаване на компетентността на арбитража за произнасяне по исковете извън установения в правилника срок.
Предвид изложеното, искът по чл.47, т.6 ЗМТА за несъобразяване на арбитражната процедура със споразумението на страните, поради изтичане на времевата компетентност на арбитража, е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По иска по чл.47, т.5, пр.2-ро ЗМТА:
В исковата молба се иска отмяна на решението в частта, в която е уважен насрещния иск на ответника, като се твърди, че решаващият орган се е произнесъл по иск, който не е предявен. Поддържа се, че е бил предявен иск за обезщетение за неизпъленние на договора за обществена поръчка с правно основание чл.79, ал.1, пр.2-ро ЗЗД, докато арбитражният съд се е произнесъл по иск