О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
гр. София, 24.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова т. д. №3385/2015 г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Я. И. Т. срещу решение № 911 от 25.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 891/2015г. на Пловдивски окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционно решение №30/6.01.2015г. по гр.д. № 11707/2013г. на Пловдивския районен съд, е признато за установено спрямо касатора дължимо вземане на ищеца [фирма] –гр.Шумен в размер на 14 900 лв., като обезщетение за причинена виновно като управител на дружеството вреда, лихва за забава, законна лихва от датата на подаване на заявлението, за които дружеството ищец се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. №7176/2013г. на ПРС.
В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Касаторът твърди, че съдът не е изследвал изцяло фактите и обстоятелствата по делото, абсолютизира се издаването на фактура и фискалните бонове. Счита, че съставът на въззивния съд, приемайки изготвената експертиза без да я съотнесе и обсъди ведно с всички обстоятелства по делото, включително с обясненията на вещото лице, достига до грешни правни изводи. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В писмен отговор [фирма] – [населено място] излага становище за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, алтернативно за оставяне без уважение на касационната жалба като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Пред Пловдивския районен съд от [фирма], [населено място] са предявени обективно съединени скове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 145 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Я. И. Т. за признаване за установено като дължимо парично вземане, представляващо обезщетение за причинена виновно в качеството му на управител на дружеството вреда, изразяваща се в намаляване на имуществото на дружеството поради неотчитане на изтеглена от Т. на 17.11.2008 г. сума в размер на 14 900 лв. от банковата сметка на [фирма] в [фирма]. Първоинстанционният съд е отхвърлил обективно съединените искове като неоснователни, по съображения, че между дружеството и управителя – ответник няма сключен договор за управление.
Въззивният съд е ангажирал отговорността на управителя по реда на чл. 145 ТЗ. Посочено е, че специалната имуществена отговорност на управителя произтича от съществуващите между него и дружеството два вида правоотношения – договорно и органно. Разяснено е, че дори да не е подписан договор за възлагане на управлението по обективни и субективни причини, избраният и вписан в търговския регистър управител /какъвто е настоящият случай/ придобива в пълния им обем правата и задълженията, които законът, дружественият договор или решенията на общото събрание на съдружниците свързват с този избор. Приоритет има органното, а не договорното правоотношение. От фактическа страна съдът е приел, че до 16.03.2011 г. ответникът е бил управител на дружеството, когато е вписано заличаването му. Налице е абсолютната процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.145 ТЗ, с оглед взето решение на ОС на съдружниците за търсене на имуществена отговорност на управителя за причинените на дружеството с ограничена отговорност вреди. Въззивният съд след обстоен анализ доказателствата в тяхната съвкупност е обосновал становището си за основателност на иска по ч.145 ТЗ, като е приел за недоказано, с нужната за това категоричност при условията на пълно и главно доказване, правоизключващото възражение на ответника, че с изтеглената сума са погасени задължения на дружеството към трето лице.
Задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен и/или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Я. Т. обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставките по т.1 и т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Пловдивския окръжен съд се е произнесъл по следния правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото: При две експертизи с противоположни изводи следва ли съдът да се обоснове и мотивира коя ще ползва и ще съпостави с наличните по делото доказателства и коя ще отхвърли?
Настоящият състав на ВКС счита, че така формулираният от касатора процесуалноправен въпрос не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, съгласно разясненията дадени в т. 1 от ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, доколкото изводите на съда за уважаване на иска по чл.145 ТЗ са направени въз основа на обсъждане на всички относими за спора доказателства – писмени, показания на свидетели на страните, заключения на ССЕ, а не само въз основа на заключенията на счетоводната експертиза. Не е налице допълнителния критерий на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното приложение на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения на законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за бъде тя осъвременена предвид в законодателството и обществените условия промени. По поставения въпрос има съдебна практика по чл.290 ГПК – решение №324 по гр.дело № 378/2009г. на ВКС, Іг.о., което се приема от настоящия състав на ВКС, достатъчно основание за недопускане на решението до касационно обжалване по този допълнителен критерий на чл.280, ал.1 ГПК. В същото, съставът на ВКС е приел, че съдът не е длъжен да възприеме едно или друго експертно заключение, но когато го отхвърля е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи недостатъците на това заключение, като прецени всестранно и другите доказателства. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос не е решен в отклонение от задължителната практика на ВКС от ПОС. В обжалвания съдебен акт въззивният съд е обсъдил заключенията – основно и допълнително на извършената съдебносчетоводна експертиза във всичките дадени от експерта варианти и въз основа на един от тях, който е възприел за отговарящ на установените по делото конкретни факти, както и въз основа и на другите доказателства, е обосновал становището си за основателност на иска. Обосноваността на тези изводи, касаещи начина на формиране на вътрешното убеждение на съда в преценката на конкретните доказателства са извън предмета на настоящето производство по чл.288 ГПК.
Що се касае до въпроса за начина, по който са обсъдени събраните по делото доказателства, то както последователно приема в практиката си ВКС, вкл. в задължителните постановки в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г., значимият правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се отнася до правилността на преценката на доказателствата по делото, в какъвто контекст са изложени доводи от касатора, с препращане към съдебна практика, в т.1 и т.2 на Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че въпросите, които се отнасят до правилността на обжалваното решение, не съставляват правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне, тъй като правилността на решението не е предмет на производството по чл. 288 ГПК.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба не прави искане за присъждане на разноски.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА решение № 911 от 25.05.2015 г. постановено по в.гр.д. № 891/2015г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, VІ гр.с..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: