О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
гр. София, 28.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т. д. № 2316 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. М. А. срещу решение № 110 от 30.03.2015г. по в.т.д. № 42/2015г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след отмяна на решение № 561 от 21.11.2014 г. по т.д. № 471/2013 г. на Окръжен съд – Пловдив в уважителната част, е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК от Н. М. А. против И. Г. А. иск за признаване на установено, че И. Г. А. дължи на Н. М. А. по издаден от първия запис на заповед сумата 40 500 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист към нея.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно с оглед нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната му. Излагат се твърдения, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1/2005г. на ОСТК на ВКС като е приел, че непредявяването на записа на заповед в едногодишния срок по чл. 487, ал.1, изр.2 ТЗ е обусловило прескрибирането на менителничния ефект.
Ответникът по жалбата, И. Г. А., твърди липса на основания за касационно обжалване, съответно поддържа, че постановеният съдебен акт е правилен. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът по жалбата – трето лице помагач, [фирма], не представя отговор на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че основанието на претендираното материално право по предявения установителен иск е вземане по запис на заповед. Съдът, въз основа на установеното по делото въз основа на приетите единична и тройна съдебно – графологични експертизи, че подписите и ръкописните текстове, вписани за издател и при предявяване са изпълнение от ответника, е счел, че оспорването на ценната книга като неавтентична е недоказано и записът на заповед, от който ищецът черпи правата си, е издаден от ответника. Съдът е изложил съображения за основателност на възраженията на ответника, че записът на заповед не е бил предявен за плащане на издателя на посочената в същия документ дата – 31.12.2011г., тъй като към тази дата последният се е намирал извън страната. Съдът е счел, че към настоящия казус не може да се приложи ТР № 1/2005г. по тълк.д. № 1/ 2004г. на ОСТК на ВКС, тъй като предявяването за плащане, за което се отнася решението, има предвид менителниците, платими на определен ден /с посочен падеж/ или на определен срок след издаването или след предявяването, а в настоящия случай е налице менителница, платима на предявяване, при която ценна книга предявяването за плащане не се явява само предпоставка за поставяне на длъжника в забава, а и за изискуемостта на задължението. Според решаващия състав, за да бъде ангажирана отговорността на издателя при менителница на предявяване, тя трябва да бъде предявена за плащане в определения в чл.487, ал.1 ТЗ едногодишен срок. В настоящия случай записът на заповед е предявен, но не на посочената в него дата, и тъй като не е установено предявяването да е станало в срока по чл.487, ал.1 ТЗ, въззивният съд е направил извода, че представеният запис на заповед не представлява основание за ангажиране на отговорността на издателя по него.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като касаторът поставя следния материалноправен въпрос, които счита, че е решен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, както и че е решаван противоречиво от съдилищата: /1/ „Представлява ли предявяването за плащане на запис на заповед, платим на предявяване, в срока по чл. 487, ал. 1 ТЗ, предпоставка за настъпване на изискуемостта на задължението спрямо издателя и платеца по записа на заповед?“ Жалбоподателят се позовава на следната задължителна практика на ВКС, с която мотивира наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: ТР № 1/28.12.2005г. на ОСТК, решение № 378/30.11.2011г., решение № 1/01.03.2010г. Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторът посочва решение от 01.03.2011г. на Районен съд – Чирпан.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касация на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за съответствието му с даденото разрешение в т.3 от Тълкувателно решение № 1/2005г. по тълк.д. № 1/ 2004г. на ОСТК на ВКС по обусловилия изхода на делото материалноправен въпрос, конкретизиран от настоящия състав: „При запис на заповед, платим на предявяване, представлява ли предпоставка за ангажиране на отговорността на издателя предявяването за плащане на ценната книга в срока по чл.487, ал.1 ТЗ?”.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК изключва проявлението на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Във връзка с допускане на касационното обжалване касаторът следва да внесе държавна такса от 1584,22 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 110 от 30.03.2015г. по в.т.д. № 42/2015г. на Апелативен съд – Пловдив.
УКАЗВА на касатора, Н. М. А., в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1584,22 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на документа за платена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.