О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
[населено място], 22.03.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1002 /2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на С. О. Н., със съдебен адрес [населено място], срещу решение №2329 / 15.12.2014г., постановено по в.гр.дело №2738 /2013г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 27.06.2012г., постановено по гр.дело № 6961/2010г. на СГС.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за недопустимост, незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Изразява становище, че решение на ОС на съдружниците по чл. 137, ал.1,т.8 от ТЗ е процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.145 ТЗ.
Ответникът по жалбата [фирма], чрез адв. Р. Т. в писмен отговор излага аргументи за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Не се прави искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
САС е потвърдил решение на СГС, с което праводателят на касатора О. А. Н. е осъден да заплати на основание чл.145 ТЗ на [фирма] сумата от 104 645 лв., представляваща обезщетение за нанесени вреди на дружеството чрез сключване на договор за прехвърляне на вземане от 12.07.2005г., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2010г. и сумата от 21 200 лв., представляваща мораторна лихва върху присъденото обезщетение за периода 4.05.2008г. до 11.06.2010г. За да постанови обжалвания резултат САС е приел, че когато искът за вреди е предявен срещу управител с прекратени мандатни отношения с дружеството, не е необходимо решение на едноличния собственик на капитала. Решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ е необходимо само в случаите на претендиране на вреди от управител, като орган на управление на търговското дружество. Съдът се е позовал на две решения на ВКС №536/25.05.2004г. по гр.дело № 1380/2003г. и №41/29.04.2009г. по т.дело № 669/2008г. Направен е извод, че имущественото на дружеството е намаляло с извършената от О. Н., цесия в качеството му на управител, като липсва еквивалентност между цедираното вземане и сумата, срещу която е прехвърлено вземането. За неоснователно е преценено възражението на Н. за нищожност на договора за цесия, като действие, предприето след отнемането на лиценза на М.. Счетено е, че прехвърлянето на вземане не е действие, което уврежда посочената категория лица, тъй като води само до смяна на кредитора, но не и на съдържанието на правоотношението. Може да се постави въпрос за недействителност на цесията по отношение на кредиторите на несъстоятелността само за прихващането, което е извършил цесионерът със свое задължение към банката в несъстоятелност, но това е последващо сключването на договора за цесия действие и не е част от предмета на доказване. В срока на отговор на исковата молба не е оспорен размерът на претенцията, поради което съдът не следва служебно да се произнася по въпроса каква сума би получило дружеството, ако в производството по несъстоятелност е било прието вземането му в размера, който е съществувал преди сключването на договора за цесия. САС е приел, че вредата се изразява в разликата между номиналната стойност на вземането на ищеца и сумата за която е прехвърлено вземането с договора за цесия.
С оглед на оплакването за недопустимост на решението, поради недопустимост на предявения иск и позоваването на решение № 115 от 27.11.2012г. на ВКС, ТК,ІІ т.о. настоящият състав на ВКС, ТК намира, че въззивното решение ще следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата допустимост. В решение № 115 от 27.11.2012. по т.дело № 61/2011г. ВКС, ТК , ІІ т.о. е приел, че наличие на решение на ОС на съдружниците представлява абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 145ТЗ за търсене на имуществена отговорност на управителя, освободен към датата на подаване на исковата молба. Решение № 536/25.05.2004 г. по т. д. № 1389/2002 г., II т. е постановено при действието на отм. ГПК, поради което няма задължителна сила за съдилищата, съгласно дадените в т.2 и т.3 на ТР№ 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения.
Водим от горното съставът на ВКС, ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2329 / 15.12.2014г., постановено по в.гр.дело №2738 /2013г. на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на С. О. Н. да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 2516.90 лв. в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението. Да се съобщи на касатора да представи в деловодството на съда платежния документ за внесената ДТ. Невнасянето на ДТ ще има за последица прекратяване на производство по касационната жалба.
След представяне на платежния документ делото да се докладва за насрочване в о.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: