3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
гр. София,20.07.2015год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 3010 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. срещу решение № 770 / 23.04.2014г. по т.д. № 4117/2011г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, 5-ти състав, с което е оставено в сила решение № 782 от 21.07.2011г. по т.д. № 80432/2006г. на Софийски градски съд, ТО за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма] /в ликвидация/ искове по чл.431, ал.2 вр. чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства – две увеличения на капитала на ответното дружество чрез непарични вноски, и на инцидентните искове по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за прогласяване на нищожността на двете заповеди на отрасловия министър за увеличение на капитала на ответника.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решения е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по жалбата, [фирма] /в ликвидация/, не заявява становище по жалбата.
Ответникът по жалбата – трето лице помагач на ответника по исковете, М. , представя отговор, в който излага становище за липса на предпоставките за допускане на касационния контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционния акт, с който са отхвърлени исковете, въззивният съд е приел, че е липсва твърдяното несъществуване на вписаните обстоятелства, състоящи се в двукратно увеличение на капитала на ответното дружество, за които са приети съответни решения /обективирани в процесните две заповеди №№ РД–02-14-1037 /1998г. и РД-02-14-278 /1999г. на министъра на регионалното развитие и благоустройство/ на едноличния собственик на капитала – държавата чрез лицето, упражняващо правата й в капитала – съответния отраслов министър по чл.10, ал.1 от Правилника за реда за упражняване на правата на собственост на държавата в предприятието. Ресорният министър е именно органът, компетентен да взема решения за разпореждане с недвижими имоти, собствени на едноличните дружества с държавно имущество, каквото е ответното, и каквито са и дружествата, от чийто капитал са извадени съответните процесни имоти, преди да бъдат апортирани в капитала на ответното дружество с процесните заповеди. Посочено е, че разпоредбите на чл.45 и чл.47 ЗДС не намират приложение, тъй като съобразно разпоредбата на чл.2, ал.4 ЗДС, от обхвата на държавната собственост са изключени имотите и вещите на търговските дружества и на фондациите, дори ако държавата е била единствен притежател на вложеното в тях имущество, като правото на собственост върху имоти и вещи, включени в капитала на търговските дружества с държавно имущество, се упражнява по установения за тези дружества ред, а именно в посочения правилник – чл.14, т.1 и т.9 от същия. Принадлежността на правото на собственост на процесния първи етаж от сградата в патрумониума на еднолични дружества с държавно имущество, в които правото на собственост се упражнява от постановилия процесните заповеди министър, правоприемници на К. за строителни материали, се установява от констатациите в приложения и неоспорен акт за държавна собственост от 1952г. Съобразно действащата към датите на постановяване на процесните две заповеди нормативна уредба, чл.72-чл.73 ТЗ не се прилагат за непарични вноски на държавата и общините в дружествата с над 50 % държавно или общинско участие, а оценката на непаричните вноски на държавата се извършва по ред, установен от Министерския съвет, който е спазен, като ДФА се оценяват по счетоводната им стойност, а съответните изисквания на приложимите императивни разпоредби на ТЗ – чл.73 също са спазени. По изложените съображения е прието, че както исковете по чл.431, ал.2 вр. чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства – две увеличения на капитала на ответното дружество чрез непарични вноски, ката и инцидентните искове по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за прогласяване на нищожността на двете заповеди на отрасловия министър за увеличение на капитала на ответника, са неоснователни.
В изложението към жалбата касаторът поддържа, че решението противоречи на практиката на ВКС по чл.290 ГПК по въпросите: „/1/ Има ли отчуждително действие по отношение на имотите и вещите, част от имуществото на търговското дружество, решението на едноличния собственик на капитала за „изваждането им от капитала” чрез намаление на капитала, постановено по реда на ПРУПСДП /отм./?; /2/ Възможно ли е чрез акт на намаляване на капитала и „изваждане” на конкретно вещно право от патримониума на търговско дружество с еднолична собственост върху капитала, правото на частна собственост на дружеството да се трансформира в право на частна държавна собственост на разположение на отрасловия министър с последващите разпоредителни действия спрямо това имущество да предизвикат транслативен ефект по отношение на собствеността?”.
Съгласно дадените указания в т.1 от Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съдът служебно допуска касационен контрол на обжалваното въззивно решение, при констатация за вероятна недопустимост на атакувания акт, дори без касаторът да се е позовал и формулирал въпрос по чл.280, ал.1 ГПК по отношение на нея. С оглед тези правомощия на ВКС, решението следва да бъде допуснато до касация, поради евентуалната му недопустимост във връзка с правния интерес от предявяването на исковете.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 120 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 770 / 23.04.2014г. по т.д. № 4117/2011г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, 5-ти състав.
УКАЗВА на касатора, С. , в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 120 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.