О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
[населено място], 31.03.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№1352 /2014г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. И. Д. , чрез пълномощника адв. С. С. АК Пловдив срещу решение №1962 /3.12.2013г., постановено по в.гр.дело №2219/2013г. на Пловдивския окръжен съд, четиринадесети граждански състав.
Касаторът поддържа неправилност на решението и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа критериите по чл.280, ал.1, т.1, т.2 ГПК по следните въпроси: 1.Може ли заличен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл.135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност; 2.Има ли значение обявяването на предсрочната изискуемост на вземане на банката за правната квалификация на иска по чл.135, ал.3 ЗЗД в хипотези при извършени разпоредителни сделки след сключване на договор за кредит, но преди обявяване на предсрочната изискуемост на цялото вземане; 3.Следва ли при предявен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД в хипотеза, в която длъжникът притежава и друго имущество освен даденото за обезпечение на кредита, което може да удовлетвори банката, да се изследва намерението на длъжника за увреждането или е достатъчно само факта на разпореждането, за да се уважи иска, както правно релевантно ли е и достатъчно ли е обстоятелството, че приобритателят по атакуваната сделка е заплатил цената за да се обори презумцията на чл.135, ал.2 ЗЗД. По първият въпрос касаторът се позовава на противоречие на въззивното решение с три решения на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, в които се приема, че ако дългът на единия съпруг е личен, то обезпечението на задължението се покрива само за ? ид.ч. от общото имущество на съпрузите. По втория въпрос касаторът се позовава на критерия за селектиране на касационните жалби по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. По третия въпрос не се сочи селективен критерий.
Ответникът [фирма] не заявява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
С обжалваното решение е прието, че касаторът е солидарно задължено лице към ищеца по договор за кредит, за което има издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Придобиването на качеството кредитор не се обуславя от момента на изискуемост на вземането, а от датата на подписване на договора за кредит. Длъжникът отговаря за задължението с цялото си имущество и доколкото в изпълнителното дело съдебнопризнатото вземане на банката не е удовлетворено, то всяко разпореждане с имущество на длъжника уврежда интереса на кредитора. Съдът е приел, че правното основание на иска е чл.135, ал.1 ЗЗД, тъй като към момента на разпоредителната сделка в полза на отв. Й. Д. / син на длъжника/ вземането на кредитора е съществувало. След преценка на показанията на двама свидетели, съдът е счел за необорена законовата презумция по чл.135, ал.2 ЗЗД за знание на купувача за увреждането. За да уважи отменителния иск и по отношение на съпругата, въззивният съд е извел извод, че тя не е страна по договора за кредит и не е длъжник на банката. Съдът се е позовал на съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК, в която се прима, че СИО е бездялова и неделима и разпореждането с имот в режим на съпружеска имуществена общност е увреждащата сделка, предмет на отмяната, а не идеална част от нея. С оглед на тази съдебна практика на ВКС съдът е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за обявяване за относително недействителна разпоредителната сделка на двамата съпрузи, а не само за частта на длъжника.
По основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 ГПК:
Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
По първия въпрос, който е от значение за изхода на спора, е налице както основната, така и допълнителната предпоставка – противоречие със задължителна за съдилищата съдебна практика. С ТР №5 от 29.12.2014г. по т.дело № 5/2013г. на ОСГТК на ВКС е преодоляна противоречивата съдебна практика по въпроса : Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл.135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност. В т.1 на цитираното ТР се прие от ОСГТК на ВКС, че за личен дълг на единия съпруг, разпоредителна сделка с имот притежаван в режим на СИО се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за ? ид.ч. Тъй като въззивното решение е в противоречие с ТР, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК ще следва да бъда допуснато до касационно обжалване по този материалноправен въпрос.
По втория въпрос съдът се е произнесъл, но не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК доколкото има задължителна съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК, в която се приема, че кредиторът трябва да има действително вземане по отношение на длъжника, а не е необходимо вземането да е изискуемо и ликвидно / решение № 131 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4996/2013 г., III г. о., ГК, решение № 4 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 551/2010 г., III г. о., ГК, решение № 45 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 450/2010 г., III г. о., Г. Когато обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече съдебна практика, то не е налице основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което влязлото в сила решение №56 по гр.дело №11/2011г. на ВтАС не се обсъжда.
По третия въпрос касаторът не обосновава допълнителен критерий по т.1, т.2 или т.3 ГПК, което е достатъчно въззивното решение да не се допуска до касационно обжалване по въпроса. Допълнителните основания представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване, а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Посочените в изложението решение по чл.290 ГПК / но не представени/ – решение № 967 по гр.дело № 3336/2008г. на ВКС, ГК и решение №556 по гр.д. №1473/2009г. на ВКС, ГК, ІV с. съдържат произнасяне по първия материалноправен въпрос, а именно следва ли да се уважи иск за отмяна по чл.135, ал.1 ЗЗД и по отношение на съпруга – недлъжник за задължение, което не задоволява общи нужди на семейството.
Касаторът ще следва да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 293.70 лв. на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ по ГПК. В противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
С оглед на изложеното, настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1962 от /3.12.2013 г., постановено по в.гр.д.№2619/2013г. на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на Р. И. Д. да заплати по сметка на ВКС ДТ в размер на 293.70 лв. в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След представяне на платежния документ делото да се докладва на председателя на първо т.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: