О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
гр. София, 26.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 700 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 283 от 06.12.2016г. по в.т.д. № 529 / 2016 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 532 от 06.07.2016г., постановено по т.д. № 1618 по описа за 2015г. на Окръжен съд Варна. С първоинстанционното решение е уважен предявените осъдителни искове от Медицински университет Варна „Проф. Д-р П. И. С.” срещу [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 25 140,16 лева, представляващи заплатена сума за ел. енергия по корекция на сметка за минал период, а именно 23.04.2010 г. до 19.10.2010г., въз основа на КП № 020663/19.10.2010г. и справка за корекция на сметка № 12326/01.11.2010г. ведно със законната лихва върху главницата от подаване на иска на 20.08.2015г. до окончателното изплащане на задължението.
Касаторът обжалва решението като неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди, че е постановено в разрез със събрания в хода на производството доказателствен материал и в нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че сумата е била основателно престирана на валидно правно основание – споразумителен протокол № ДР 4886/25.11.2010г., който следва да се квалифицира като сключен между страните договор за спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД. Излага съображения, че целта на протокола не е била да обоснове извършената корекционна процедура, а да се уредят доброволно и по взаимно съгласие отношенията между страните, възникнали в резултат на консумирана и незаплатена от абоната ел. енергия. Възприема представените от ищеца платежни нареждания с посочено основание за превода споразумителния протокол за потвърждение на извънсъдебното признание на факти, обективирани в протокола. Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски по делото пред всички инстанции, в това число и заплатеното адвокатско възнаграждение с ДДС.
Ответникът по жалбата, Медицински университет –Варна „Проф. Д-р П. И. С.”, в представения писмен отговор оспорва жалбата. Счита за правилен изводът на въззивния съд за нищожност на клаузите на ОУ на ДПЕЕ, уреждащи едностранната корекционна процедура на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради което не могат да произведат правно действие. Според него, правилен е и изводът на въззивния съд, че споразумението няма характер на договор за спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД, нито притежава правни белези присъщите на обективната новация по чл.107 ЗЗД. Претендира сторените в настоящото производство разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По делото е установено, че между страните съществува правоотношение по доставка на ел. енергия до потребителя Медицински университет –Варна „Проф. Д-р П. И. С.” – собственик на обект, присъединен към електроразпределителната мрежа. Процесната сума има корекционен характер и е определена от ответника – доставчик съобразно чл. 38 ОУ за периода 23.04.2010 г. – 19.10.2010 г. въз основа на констатации за установено отклонение в измерването на потребяваната електрическа енергия следствие от неправомерна манипулация в работата на СТИ, обективирана в констативен протокол, съставен от служители на [фирма]. Ищецът МУ е заплатил стойността на извършената корекция на сметката му в размер на 25 140.16 лева.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че извършената от електроразпределително дружество корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца електрическа енергия за минал период е лишена от законово основание, поради което начислената чрез корекцията сума не се дължи. Мотивирал се е, че потребителят не следва да понесе неблагоприятните последици от неточното отчитане на доставяната в имота му електрическа енергия и да бъде санкциониран със заплащане на допълнителни количества енергия, изчислени като функция от отчетната грешка в работата на измервателното устройство, тъй като не са събрани доказателства за негово виновно поведение като страна в договорното правоотношение. Счита, че целта на споразумение № 4886 от 25.11.2010г. и включените клаузи за пролонгиране на дълга е форма на изменение на договорната връзка чрез разсрочване на корекционния дълг и осуетяване на бъдещото прекъсване на ел. захранването. Възприема допълнителното договаряне като предприето с цел облекчаване на длъжника, а не със съпътствано съгласие за промяна в предмета, основанието или страните на съществуващото вземане/задължение с източник проведена корекционна процедура, т.е. със съгласие за погасяване на съществуващия дълг и за заместването му с нов, различен по основание или предмет. Излага съображения, че споразумението няма характер на договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и не притежава присъщите на обективната новация по чл. 107 ЗЗД правни белези. Мотивирано е, че спогодбата е двустранен договор, с който страните изявяват воля за прекратяване на съществуващ спор или да избегнат един възможен спор чрез взаимни отстъпки, каквато воля не може да се извлече от съдържанието на представения протокол, чиято основна цел е разсрочване на начислено задължение с цел облекчаване на потребителя на ел.енергия. Изложени са аргументи, че въпросът за действителното съществуване на спорното вземане не е преклудиран от сключването на споразумението. Посочено е, че разпоредбата на чл. 1 от споразумителния протокол има правното значение на установителен договор, с който страните дефинират размера на съществуващите към датата на договарянето задължения. Клаузата има значение на извънсъдебно признание за факт, което подлежи на преценка от съда, с оглед всички обстоятелства по делото. Направен е извод, че доколкото корескционно начислените задължения на ищеца са недължими, обстоятелството, че те са разсрочени, не може да валидира липсата на надлежен правопораждащ факт за претендираните от доставчика на ел. енергия права. На последно място, е изведено, че дори да се приеме, че споразумението има характер на спогодба, то тя е недействителна, тъй като правата и задълженията между доставчика и потребителя на ел. енергия са уредени с публично правни норми в ЗЕ, а договорната свобода е ограничена единствено до елементи от правоотношението, които не са предмет на изрична регламентация. Не съществува законово основание за доставчика да коригира едностранно сметките на потребителя за доставена през минал период ел.енергия,. Спогодба относно подобна санкция, почиваща на неравноправни и непозволени клаузи от ОУ се явява нищожна по арг. на чл.366 ЗЗД.
В приложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК касаторът е посочил следните правни въпроси като включени в предмета на спора и обусловили правните изводи на съда: „1/ Представлява ли договор за спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД споразумение за разсрочено плащане на цена на ел. енергия, сключено между страните по съществуващото облигационно правоотношение за доставка на ел. енергия?; Разрешен в противоречие с решение № 985/27.12.2004г. по т.д. № 97/2004г. на ВКС, ІІ ТО и решение № 447/25.06.2010 г. по гр.д. № 4618/2008 г. на ВКС, ІІІ ГО; 2/ За да се приложат последиците на чл.365 ЗЗД по отношение на споразумение с предмет разсрочване на задължения за ел. енергия, следва ли в текста на споразумението да бъде обективирано изрично волеизявление на потребителя, че дължи сума начислена на основание извършена корекционна процедура?; Разрешен в противоречие с решение № 292/18.11.2015г. по в.т.д. № 560/2015г. на АС –гр.Варна и решение № 276/06.11.2015г. по в.т.д. № 428/2015г. на АС –гр.Варна; 3/ Нищожен по смисъла на чл. 366 ЗЗД ли е споразумителния протокол, с който разпределителното дружество и потребителят на електрическа енергия са постигнали съгласие относно признаване и разсрочването на задължение породено от консумацията на електрическа енергия, доставена от разпределителното дружество?; Разрешен в противоречие с решение № 292/18.11.2015 г. по в.т.д. № 560/2015г. на АС –гр.Варна и решение № 276/06.11.2015 г. по в.т.д. № 428/2015г. на АС –гр.Варна.”
Въпросите, дали споразумение за разсрочено плащане на цена на ел. енергия, сключено между страните по съществуващото облигационно правоотношение за доставка на ел. енергия във връзка с извършена корекционна процедура, представлява спогодба по чл.365 ЗЗД и нищожна ли е тя, са включени в предмета на спора и са обусловили неговия изход и по отношение на тях е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на тези въпроси е налице и релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1 , т.2 ГПК, тъй като с влязлото в сила решение № 292/18.11.2015г. по в.т.д. № 560/2015г. на Апелативен съд Варна е дадено разрешение на посочените въпроси, противоположно на застъпеното в обжалвания в настоящото производство въвззивен акт, а именно, че споразумителинят протокол има характер на договор за спогодба по чл.365 ЗЗД, който е валиден въпреки липсата на нормативна уредба относно възможността на доставчика на ел. енергия да извършва корекции на сметки на потребителя за минал период.
Предвид изложеното, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по обобщения и конкретизиран от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР №1/ 19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос: Споразумение за разсрочено плащане на цена на ел. енергия, сключено между страните по съществуващото облигационно правоотношение за доставка на ел. енергия във връзка с извършена корекционна процедура от доставчика, представлява ли спогодба по чл.365 ЗЗД и валидна ли е тя при липса на нормативна уредба относно възможността на доставчика на ел. енергия да извършва корекции на сметки на потребителя за минал период.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 283 от 06.12.2016 г. по в.т.д. № 529 / 2016 г. на Апелативен съд Варна.
УКАЗВА на касатора, [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 502,80 лева, като при неизпълнение на указанията в срок производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І ТО за насрочване на открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.