О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
София, 24.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т.д. № 1484 по описа за 2015г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Д. Н. Т. срещу въззивно решение № 155/19.01.2015г. по т.д. № 2966 /2014г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 3299, постановено на 9.05.2014г. от СГС по гр.д. № 11690 / 2012г. С последното е отхвърлен предявения по реда на чл.422 ГПК от Т. срещу Д. Д. Г. иск за установяване съществуване на вземане, предмет на издадената на 12.12.2011 г. заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 53249/2011г. по описа на СРС за сумата 15 000 евро въз основа на запис на заповед от 14.05.2009г. с падеж: 15.06.2009г., заедно със законната лихва, считано от 2.12.2011г. до окончателното й заплащане и направените разноски.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че по делото безспорно е установено издаването от ответника на записа на заповед, като издателят не е заявил причина за издаването на менителничния ефект, нито е твърдял или доказал порок на волята. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което искът да бъде уважен. Претендират се разноски.
Ответникът, Д. Г., сочи, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол, съответно поддържа, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима –подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на СГС, въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед противно на твърденията на жалбоподателя не обективира в нито един от своите реквизити съдържание, сочещо постигнато съгласие между страните за предоставянето на сума пари в заем, със задължение за връщане и реално предаване на паричната сума – негов предмет. Поради изложеното съдът намира за неустановено по делото сключването на валиден договор за заем между страните, като съответно жалбоподателят не е доказал съществуването на твърдяното от него каузално правоотношение, поради което искът по менителничното вземане е отхвърлен.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване е обосновано в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК с твърдението, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се, че единственото възражение на ответника е относно валидността на записа на заповед, без да се изпъква причина за издаването му, като даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС по въпроса, дали е налице възражение на длъжника срещу вземането в хипотеза на общо оспорване на вземането по редовен от външна страна менителничен документ,
Съдът намира, че поставеният в изложението въпрос покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обуславящ за изхода на спора, като даденото разрешение в хипотеза на липса на наведено каузално възражение от ответника по менителничния иск е в противоречие с разясненията, дадени в т.17 от Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014г. по тълк.д. № 48 2013г. на ОСГТК на ВКС, според които, при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Ето защо, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по конкретизирания от настоящия състав по т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС въпрос: Следва ли поемателят по запис на заповед да докаже наличие на каузално правоотношение, между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, в хипотеза на общо оспорване на вземането от ответника – издател на менителничния ефект, по предявен от поемателя менителничен иск?
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 595,66 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 155/19.01.2015 г. по т.д. № 2966 /2014 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора, Д. Н. Т. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 595,66 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.