О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
София, 25.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, I ТО в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията К. Недкова т.д. № 1340 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. П. срещу решение № 728 от 26.11.2014г., постановено по т.д. № 1091/2014г. на Пловдивски апелативен съд, с което изцяло е потвърдено решение № 302 от 20.06.2014г., постановено по т.д. № 707/2012г. на Старозагорски окръжен съд. С последното са отхвърлени обективно искове с правно основание чл. 29, ал.1 ЗТР във вр. с чл. 129, ал.1 ТЗ и чл. 122 ТЗ за прогласяване на нищожност, на недопустимост на вписвания в търговския регистър, съответно за вписване на несъществуващи обстоятелства: прехвърляне на дружествени дялове, промяна на едноличния собственик на капитала, промяна на адреса на управление и на управителя, нов учредителен акт.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.
Ответникът по касационната жалба, [фирма], поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Претендира разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че изложените пред него обстоятелства не обуславят извода за наличие на заявените пороци в извършеното вписване в Търговския регистър по партидата на [фирма]. Аргументирано е, че с решението от 15.03.2012г. на едноличния собственик на капитала са извършени промени в дружествения договор, адреса на управление и представителството на ЕООД, които подлежат на вписване, съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 ТЗ, а с договор от същата дата е извършено прехвърлянето на дружествения дял, което обстоятелство също подлежи на вписване, съгласно чл.129, ал.2 ТЗ. От това е изведено, че доколкото вписването на посочените обстоятелства в търговския регистър се изисква от закона и същото е извършено от съответно длъжностно лице в АВ, в случая не е налице порок, обуславящ нищожност на извършеното вписване. Прието е, че вписването е допустимо, тъй като е извършено от АВ по подадено заявление от легитимирано в регистърното производство лице – чл.15 ЗТР. Според съда, неоснователно е и твърдението за вписване на несъществуващо обстоятелство, тъй като в случая не е налице липсващо /невзето/ решение от орган на дружеството, което е вписано в търговския регистър. Според решаващия състав, ищецът основава исковете си на вписване на обстоятелства, невъзникнали валидно, поради допуснати от взимане на решението нарушения на закона. Валидността или законосъобразносткта, обаче на решение на органа, въз основа на което са възникнали подлежащите на вписване обстоятелства, не са предмет на проверка в регистърното производство, съответно- на иска по чл.29 ЗТР. Недопустимо е, съгласно ТР №1/ 2002г. на ОСГК на ВКС,да се заобикаля предвидения с исковете по чл.71 и чл.74 ТЗ път на защита на членствени права. След като по исков ред не е установено нищожност на решението на едноличния собственик, респективно – същото не е било отменено, поради допуснати нарушения на закона, не може да се приеме, че е налице вписване на несъществуващо обстоятелство. Производството по чл.29, ал.1 ТЗ във вр. с чл. 129 ГПК е насочено към установяване порок на самото вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство и цели в крайна сметка заличаване занапред на вписано обстоятелство. Затова при тези искове проверката се разпростира единствено върху валидността и/или законосъобразността на вписването, но не и по отношение законосъобразността или валидността на вписаното обстоятелство, освен ако искът по чл. 29 ЗТР не е съединен с такъв по чл.71 или по чл.74 ТЗ.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК твърди, че въззивният съд се е произнесъл по няколко съществени за изхода на спора материалноправни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, а именно: /1/ Допустим ли е иск по чл. 71 и чл. 74 ТЗ, предявен от лице, което към момента на подаване на исковата молба не е член на дружество с ограничена отговорност?”; /2/ Налице ли е несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл. 29, ал.1 ЗТР- липсващо /невзето/ решение на орган на еднолично дружество с ограничена отговорност- собственика на капитала, когато в ТР е вписана промяна на собственика на капитала, без към заявлението да са приложени молба за приемане на новия съдружник и без да е налице взето решение от собственика на капитала за приемане на новия съдружник като член, съответно освобождаване на стария съдружник като член на търговското дружество; /3/ Допустим ли е самостоятелен иск за обявяване нищожността на договор за прехвърляне на дяловете на капитала в ЕООД?; /4/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения и доводи на въззивника, посочени във въззивната жалба и да се произнесе по всички относими доказателства? /5/ Налице ли е съществуващо обстоятелство по смисъла на чл. 29, ал.1 ЗТР- липсващо /невзето/ решение на орган на еднолично дружество с ограничена отговорност- собственика на капитала, когато в ТР е вписана промяна на собственика на капитала, без към заявлението да са приложени молба за приемане от новия съдружник и без да е налице взето решение от собственика на капитала за приемане на новия съдружник като член, съответно освобождаване на стария съдружник като член на търговското дружество; /6/ Недопустимо ли е извършено вписване за промяна собственика на капитал при еднолично дружество с ограничена отговорност при прехвърляне на дяловете на третите лица, без да е подадена молба за приемане от новия съдружник и без да е взето решение от собственика на капитала за приемане на новия съдружник, съответно освобождаване на стария съдружник като членове на търговското дружество?”.
Поставените от касатора въпроси не са относими към първия заявен в исковата молба порок на вписването – нищожност на същото, поради което по отношение на тази част от въззивното решение не може да бъде допуснато касационното обжалване, тъй като не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Във връзка с допустимостта на вписването е поставен само един въпрос – последният в изложението, но същият не може да предпостави достъпа до касация на решението в частта относно исковете за недопустимост на вписванията, тъй като въззивният съд е обосновал допустимостта на вписванията с мотиви, различни от съдържащите се във въпроса, а именно – с това, че заявлението за вписване изхожда от легитимирано лице, съобразно чл.15 ЗТР, за които липсва формулиран от жалбоподателя въпрос.
От друга страна, спрямо произнасянето на въззивния съд по отношение на исковете за вписване на несъществуващи обстоятелства настоящият състав на ВКС, ТК, намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по два от поставените от касатора въпроси, обусловили изхода на спора, конкретизирани от настоящия състав съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1 /19.02.2010г. по тълк.д. № 1 / 2009г. на ОСГТК на ВКС, както следва: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба? и 2/ Нищожно ли е решение на едноличния собственик на капитала на ЕООД, обусловило вписване в търговския регистър, взето чрез пълномощник при липса на представителна власт и налице ли е в тази хипотеза вписване на несъществуващо обстоятелство?; с оглед проверка за съответствие с дадените разрешения в решение №17 / 23.07.2014г. по т.д. № 811/ 2012г. на ВКС, II ТО – по първия въпрос и в Тълкувателно решение №1/ 06.12.2002г. по тълк.д. №1/ 2002г. на ОСГК на ВКС – по втория въпрос.
Доколкото по останалите въпроси въззивният съд не се е произнасял с обжалваното решение, то те не могат да обусловят наличието на основен селективен критерии по чл.280, ал.1 ГПК.
Във връзка с допускане на касационното обжалване по отношение на исковете за вписване на несъществуващи обстоятелства, касаторът следва да внесе държавна такса от 15 лева.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 728 от 26.11.2014г., постановено по в.т.д. № 1091/2014г. от Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 302 от 20.06.2014г., постановено по т.д. № 707/2012г. от Окръжен съд – Стара Загора, за отхвърляне на предявените от М. Д. П. срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл. 29, ал.1 ЗТР за прогласяване вписване на следните несъществуващи обстоятелства по партидата на [фирма]: прехвърляне на дружествени дялове, промяна на едноличния собственик на капитала, промяна на адреса на управление и на управителя, на нов учредителен акт.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 728 от 26.11.2014г., постановено по в.т.д. № 1091/2014г. от Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 302 от 20.06.2014г., постановено по т.д. № 707/2012г. от Окръжен съд – Стара Загора за отхвърляне на предявените от М. Д. П. срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл. 29, ал.1 ЗТР за прогласяване на нищожност, съответно на недопустимост на вписвания в търговския регистър по партидата на [фирма] относно: прехвърляне на дружествени дялове, промяна на едноличния собственик на капитала, промяна на адреса на управление и на управителя, нов учредителен акт.
УКАЗВА на касатора М. Д. П., в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 15 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на документа за платена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.