О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
[населено място], 07.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Недкова т. д. № 1672/2015г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 52 от 04.03.2015 г. по в. т. д. № 3/2015г. на Апелативен съд – Варна, с което е отменено решение № 952 от 20.10.2014 г. по т. д. № 900/2014 г. на Варненски окръжен съд и са отхвърлени като неоснователни предявените от [фирма] срещу [фирма] искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 33 538.33 лева, получена на отпаднало основание като цена на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи за периода 11.10.2012г. – 05.07.2013г. по договор за присъединяване на обект на независим производител на ел. енергия, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2013г. до окончателното плащане и по иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за плащане на 817.84 лева мораторни лихви, считано от поканите за връщане до предявяване на иска.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е нищожно, респ. неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Касаторът претендира присъждане на направените разноски за трите съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата, [фирма], счита, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и касационната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че договорът за достъп на производители на ел. енергия до електроразпределителната мрежа е търговска сделка, която е неформална, затова въпреки липсата на договор за достъп при наличие на договор за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, следва да се счита за неоснователно възражението на ищеца, че не дължи плащане. Съдът е счел, че след като ДКЕВР е определила временна цена за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на ел. енергия от възобновяеми източници – вятърни електроцентрали, ползващи преференциални цени, и ищецът е производител на ел. енергия от ВИ, присъединен към електропреносната мрежа, дължи цена за достъп. Въззивният съд е приел, че по силата на предварителната изпълняемост на начислената от ответника, като собственик на електроразпределителната мрежа, цена, която е съобразена с регулаторната, тя е била изискуема. Към този начален момент плащането е било с основание. Решението на ДКЕВР за определяне на окончателни цени също е било обжалвано и не е влязло в сила. Според съда, решението на административния съд, с което административният акт – решението на ДКЕВР за определяне на временни цени – е отменен, има действие по отношение на всички, но предмет на спора са гражданскоправните последици от решението на административния съд, затова по отношение на неучаствалите в административното производство лица, решението на ВАС няма действие, но то е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. Съдът е изложил съображения, че ищецът, който не е бил страна в административното производство по обжалваното решение на ДКЕВР, е адресат на предвидените компесаторни мерки. Съдът е направил краен извод, че връщането на разликата между временната и окончателната цена за достъп се дължи от оператора на електропреносната мрежа [фирма].
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторът поставя следните правни въпроси които счита, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: /1/ При положение, че Върховният административен съд на РБ е отменил решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са били определени временни цени за достъп, дължими от производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници на операторите на електроразпределителната мрежа, тази отмяна заличила ли е с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп и води ли до отпадане с обратна сила на задължението за заплащане на цена за достъп от В.-производителите?; /2/ Ако отмяната на решението на ДКЕВР води до отпадане с обратна сила на задължението за заплащане на цена за достъп, следва ли електроразпределителните дружества да върнат на В.-производителите заплатените цени за достъп за периода, през който решението на ДКЕВР е подлежало на изпълнение на основание обстоятелството, че съгласно чл.13, ал.7 от Закона за енергетиката обжалването му не спира неговото изпълнение? Касаторът сочи, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с ТР № 17/1959г. на ВС, ТР № 50/30.12.1985г. на ОСГК на ВС и определение № 313/16.05.2011г. на ВКС.
Следните правни въпроси касаторът счита, че са решавани противоречиво от съдилищата и произнасянето по тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „/1/ При положение, че решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР никога не е влизало в сила поради обжалването му в законния срок и по тази причина не може да породи правни последици и при положение, че то е отменено, заличават се гражданскоправните последици от него с обратна сила или отмяната на решението на ДКЕВР от ВАС води до отпадане с обратна сила на задължението за заплащане на цена за достъп от В.-производителите?; /2/ Решение № КМ-1/13.03.2014г. на ДКЕВР по какъв начин се отразява на взаимоотношенията между ищеца [фирма] и ответника [фирма] и касае ли това решение оператора на електропреносната мрежа [фирма]?; /3/ Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР представлява ли основание за заплащане на цена за достъп от В.-производителите и отмяната на това решение заличава ли с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп?; /4/ Определената с решение № Ц-33/14.09.2012г. цена за достъп пределна ли е или е точно определена и В.-производителят и електроразпределителното дружество не могат да се отклоняват от определения от ДКЕВР размер?; /5/ Ако отмяната на решението на ДКЕВР води до отпадане с обратна сила на задължението за заплащане на цена за достъп, следва ли електроразпределителните дружества да върнат на В.-производителите заплатените цени за достъп за периода, през който решението на ДКЕВР е подлежало на изпълнение на основание обстоятелството, че съгласно чл.13, ал.7 от Закона за енергетиката обжалването му не спира неговото изпълнение?; /6/ Следва ли да се приеме, че след като електроразпределителното дружество е предоставяло достъп до мрежата си на В.-производителя, то е дължима цена за достъп дори и при положение, че е налице влязло в сила решение на ВАС, с което с обратна сила е отменено решението на ДКЕВР за определяне на цена за достъп до електроразпределителната мрежа или след като електроразпределителното дружество е предоставяло достъп до мрежата си на В.-производителя, то е дължима цена за достъп, дори и такава да не е определена от ДКЕВР?; /7/ Какво е правното основание на иска, с който В.-производител иска връщане на заплатена цена за достъп поради отмяна на решението на ДКЕВР за определяне на тази цена – чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД или чл.88, ал.1 ЗЗД и следва ли в конкретния случай да се приложи нормата на чл.88, ал.1 ЗЗД, която не допуска реституиране на дадено по един развален двустранен договор с продължително или периодично действие”. По тези въпроси, според касатора, съществува противоречива практика на съдилищата, визирана в следните съдебни актове: решение № 3471/03.07.2014г. на В., решение № 581/11.02.2014г. на ПРС, решение № 1308/04.07.2014г. на ПОС, решение от 21.03.2015г. на В., решение № 1460/11.07.2014г. на ПОС, решение № 2044/27.11.2014г. на ПОС, решение от 07.04.2014г. на В., решение № 3468/03.07.2014г. на В., решение от 02.12.2014г. на В., решение от 17.12.2014г. на В.. Касаторът сочи и съдебни решения, които не са влезли в сила.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, до касация по формулирания в изложението материалноправен въпрос, конкретизиран съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС: „Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп и следва ли електроразпределителните дружества да върнат на В.-производителите заплатените цени за достъп за периода, през който решението на ДКЕВР е подлежало на предварително изпълнение?”. Въпросът е обуславящ изхода на спора по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед решаващите мотиви на въззивния съд, като по отношение на него е осъществено и наведеното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, предвид наличие на противоречива практика на съдилищата.
Касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 687,12 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 52 от 04.03.2015г. по в. т. д. № 3/2015г. на Апелативен съд – Варна.
УКАЗВА на касатора, [фирма], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 687,12 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.