О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
[населено място], 02.08.2016г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 2642/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на Я. Й. Б. срещу решение № 1398/29.06.2015г., постановено по т.д. № 1143/2015г. на Софийския апелативен съд, т.о., шести състав. С последното е отменено решение от 11.12.2014г. по гр.дело № 4758/2013г. на Софийски градски съд и е отхвърлен искът на касатора Б. срещу Ж. М. Ж. с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че дължи по запис на заповед сумата от 334 000 лв., представляваща част от сумата от 384 000 лв. по запис на заповед от 19.05.2012г. с падеж на предявяване със законната лихва от 16.01.2013г. / датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ до окончателното й заплащане. Касаторът прави доводи за недопустимост на решението, тъй като съдът е приел, че са въведени твърдения за съществуване на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед. Разглеждайки искът на различно от предявеното основание / само въз основа на ценната книга/ въззивният съд е постановил недопустимо решение. Изложени са доводи за неправилност на решението, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост. Като основания за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата Ж. М. Ж. в писмен отговор на касационната жалба излага аргументи за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Софийският апелативен съд е приел, че е сезиран с иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответникът Ж. дължи на ищеца Б. сумата от 334 000 лв., представляваща част от сумата от 384 000 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 19.05.2012г., с падеж на предявяване, като издател на записа на заповед е отв. Ж., а Б. е поемател на заповедната книга. Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение е подадено възражение по чл.414 ГПК, основание за ищеца да предяви установителния иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането си. Обсъдено е възражението на ответника в отговора на исковата молба по чл.131 ГПК за липсата на каузален дълг : записът на заповед обезпечавал изпълнението на бъдещ договор за заем между ищеца и дружеството [фирма], с личното задължаване на издателя на записа на заповед, като управител на търговското дружество за връщане на заема, в което и двете страни са съдружници с равни дялове. Заем реално не е бил предоставен. Според съда няма пречка с издадения запис на заповед да се обезпечи изпълнението на друго главно каузално правоотношение между поемателя и едно трето лице [фирма], като гаранционния каузален дълг ще съществува само при съществуването на изискуемо главно задължение по договор за заем
Ищецът, в отговор на въпроси по чл.176 ГПК, е посочил като причина за издаване на записа на заповед предоставени на ответника в заем суми за периода м.януари –м. май 2012г., т.е. за други каузални правоотношения по договори за заем.
С оглед на твърденията на двете страни за причината за издаването на записа на заповед, съдът е обсъдил доказателствата по делото и е приел за доказано с категоричност, че въз основа на нито една от двете изтъкнати от насрещните страни причини за издаване на записа на заповед не е възникнал каузален дълг. От тук е направен извод за липсата на извънменителничния елемент от фактическия състав, пораждащ претендираното от ищеца менителнично вземане срещу ответника, поради което ищецът не притежава вземане срещу ответника въз основа на процесния запис на заповед. Искът е отхвърлен като неоснователен.
Това становище на САС е мотивирано с разбирането, че когато двете страни в процеса въведат твърдения за каузални причини за издаването на записа на заповед , при разпределение на доказателствената тежест по чл.154 ГПК, всяка една трябва да докаже своите твърдения. Ако нито една от страните не докаже твърденията си, съдът не може да приеме, че има друга причина за издаване на записа на заповед, тъй като съдебното решение може да се базира само на посочен от страна факт, но не и на факт, който не е въведен в процеса. Освен това последиците на доказателствената тежест изискват да се приеме за ненастъпил твърдяния положителен факт, а не обратното – да се приеме за настъпил. Това означава, че недоказването на твърдението на длъжника или кредитора на каузалното правоотношение, не може да води до извод за доказване на същото, недоказването на нито едно от твърдяните от страните каузални причини, ще има за правна последица, че нито една от тях не е причина за издаването на ЗЗ, т.е. неосъществения извънменителничен елемент на менителничния фактически състав, пораждащ претендираното от кредитора вземане.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
По довода за недопустимост на въззивното решение:
Касаторът поддържа недопустимост на въззивното решение, с твърдението, че САС се е произнесъл с решението не само по въведеното с исковата молба основание – менителнично правоотношение, а и на основание договор за заем като извън менителничен елемент от менителничния фактически състав, т.е. произнесъл се е по факт, който е признал в производство по чл.176 ГПК, но никога не го е въвел в процеса като основание на иска по чл.422 ГПК.
Обстоятелството, на което касаторът се позовава за да обоснове недопустимост на въззивното решение, не дава основание за извод за евентуална недопустимост на обжалваното решение. Произнасянето по непредявен иск води до недопустимост на решението. В случая САС се е произнесъл по предмета на спора. Предмет на иска по чл.422 ГПК е установяване на вземането на ищеца / заявител в заповедното производство/, основано на записа на заповед, т.е. вземането по ценната книга. При постановяване на решението си САС не е излезнал извън предмета на иска, с който е сезиран. Съдът се е произнесъл по въведено от ответника и по признат от ищеца факт за причината за издаване на записа на заповед/ по който са събирани доказателрства/, съгласно дадените в т.17 на ТР №6/2014г. на ОСГТК на ВКС разяснения за предмета на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422 ГПК. Изложеното съставлява отговор на първия въпрос в Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Въпросът: Какъв е предметът и как се разпределя тежестта на доказване при иск с правно основание по чл.422 ГПК за установяване на вземане по запис на заповед ? е поставен общо теоритично, без да е съобразен с мотивите на въззивния съд, поради което не обосновава общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Отговорът на въпроса се съдържа в т.17 на ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС, в който са разгледани отделните хипотези на разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса, в зависимост от въведените от тях твърдения и възражения за съществуването на вземането по записа на заповед, послужило като основание за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
Четвъртият въпрос: При иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане по запис на заповед, когато издателят по ефекта е направил възражения, които черпи от каузалните си отношения с ищеца – поемател, длъжен ли е последния на свой ред да посочи и докаже каузално отношение и връзката му със записа на заповед или е достатъчно да установи вземането си по менителничния ефект? не се явява обуславящ изводите на въззивният съд за отхвърляне на установителния иск, доколкото има произнасяне по твърдение на ищеца за причината за издаване на записа на заповед.
Както основната , така и допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е налице по формулирания пети въпрос / в съдържанието, на който се включва третия посочен от касатора въпрос/, който се конкретизира на основание т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС :” Когато по делото нито поемателят, нито издателят на записа на заповед не докажат твърдяното каузално правоотношение и връзката им със записа на заповед, това основание ли да се откаже плащане по менителничния ефект, като се отхвърли като неоснователен предявения иск на основание чл.422 ГПК за установянане съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение? В случая решаващият извод на САС за отхвърляне на иска е недоказването, че по нито една от двете причини, изтъкнати от двете страни по делото за издаване на записа на заповед, е възникнал изискуем каузален дълг. Касационното обжалване се допуска при допълнителния селективен критерий на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – т.17 на ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС и решение №248/23.01.2015г. постановено по т.дело №3437/2013г. на ВКС, ТК, Іт.о.
Останалите въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са свързани с правилността на обжалвания съдебен акт, поради което, при съвпадане с изложените в касационната жалба доводи за неправилност на решението ще бъдат обсъдени при произнасяне по съществото на касационната жалба.
На осн.чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ по ГПК касаторът ще следва да представи платежен документ за внесена по сметка на ВКС ДТ в размер на 6680лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване на решение №1398/29.06. 2015г., постановено по в.т.дело №1143 /2015 г. на Софийския апелативен съд, т.о., шести състав.
УКАЗВА на Я. Й. Б. да представи вносна бележка в деловодството на ВКС, ТК за внесена по сметка на ВКС ДТ за сумата от 6680 лв. в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението.
След представяне на платежния документ делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение за насрочване на делото в открито съдебно заседание или за прекратяване – ако указанието за внасяне на ТД не е изпълнено в посочения срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: