1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
Гр. С., 13.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 641/2012 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. М. К. от [населено място] подадена чрез процесуалния й представител адвокат М.М. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд № 57/04.01.2012 г. постановено по в.гр.д.№ 11491/2011 г. С това решение е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски районен съд, І г.о., 29 с-в по гр.д.№ 54547/2009 г., с което е уважен предявеният от ЗД [фирма] [населено място] иск по чл. 422 ГПК и е прието за установено, че ответницата-касатор дължи на ищеца общо сумата 8239.20 евро по издадената в полза на застрахователя заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК произтичащо от издадени от ответницата два броя записи на заповед от 08.02.2008 г. всеки един за сумата 4119.16 евро в полза на [фирма] [населено място] като обезпечение на вземане по договор за лизинг, които лизингодателят е джиросал на застрахователното дружество. Изрично в диспозитива на въззивното решение е посочено, че е постановено при участието на трето лице-помагач [фирма].
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. Излагат се съображения, че въпреки конституирането на [фирма] като трето лице-помагач на страната на ответника, първоинстанционният съд не е отбелязал участието му в диспозитива на решението, за да имат обвързваща сила мотивите спрямо него. В тази връзка неправилно според касатора въззивната инстанция приема, че този пропуск на съда не представлява тежък порок, който да води до отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд.
Ответниците по касация ЗД [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] – трето лице помагач в процеса не ангажират становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложението в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на СРС, с което е уважен предявеният от ЗД [фирма] иск по чл.422 ГПК и е прието за установено, че ответницата дължи сумата 8239.20 евро по издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК от 26.09.2009 г. на СРС по ч.гр.д.№ 40404/2009 г. на СРС въз основа на подписани от Е. К. два записа на заповед от 08.02.2008 г. всеки за сумата 41119.60 евро. По делото е прието за безспорно установено, че процесните записи на заповед са издадени в полза на [фирма] /помагач в процеса на страната на ответницата/ като обезпечение на вземанията му за дължимите лизингови вноски по сключения с нея на 08.02.2008 г. договор за лизинг на автомобил марка „Мерцедес” на стойност 23008.13 евро и са били джиросани от лизингодателя на неговия застраховател застраховал финансовите загуби по договорите за лизинг на МПС. При тези фактически данни съдът направил решаващият извод за дължимост на процесното вземане тъй като ответницата не е доказала изпълнение на задълженията си както по абстрактната така и по каузалната сделка. Изрично в диспозитива на решението си въззивният съд е отразил, че е постановено при участието на трето лице-помагач на страна на ответницата [фирма], който е бил надлежно призоваван при гледане на делото пред двете съдебни инстанции.
При тези фактически данни преценявайки решаващите изводи на въззивния съд, въпросите и доводите, с които касаторът обосновава приложното поле на касационно обжалване, настоящият съдебен състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради отсъствие на визираното в чл.280 ал.1 ГПК общо изискване за достъп до касация. Съгласно указанията дадени в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, за да бъде допуснат касационен контрол, поставеният материалноправен или процесуален въпрос трябва да е от значение за крайния изход по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда при постановяване на въззивното решение. Значението на този въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не се свежда до преценка на приетата по делото фактическа обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В случая поставения от касатора процесуален въпрос свързан с оплакването, че в диспозитива на първоинстанционното решение не било отбелязано участието на [фирма] като помагач в процеса е ирелевантен, тъй като по никакъв начин не влияе на изхода на спора.
Съгласно константната практика на ВКС, задължителната сила на мотивите спрямо привлеченото трето лице-помагач се определя от неговото качество на подпомагаща страна. Силата на мотивите важи даже и приетото от съда да е незаконосъобразно. В случая привлеченият на страната на ответницата помагач е бил призоваван за съдебните заседания както в първоинстанционното производство, така и при въззивното разглеждане на делото. Негово право, както и на всяка от останалите страни, е да участвува или не при разглеждането на делото. Но и да не вземе фактическо участие в процеса, привлеченото лице ще бъде обвързано от установителното действие на мотивите /чл. 223, ал. 2 ГПК/, което има задължителна сила в отношенията му с подпомаганата страна, щом условията за привличане са налице. Обвързващата сила има за предмет всички становища на съда намерили израз в мотивите на решението /фактически констатации, правни изводи, становището му относно преюдициални въпроси и т.н./ доколкото те обуславят изводите относно спорното право. Формалното посочване в диспозитива, че решението е постановено при участието на трето лице-помагач е за внасяне на яснота, а не представлява задължителен реквизит на съдебното решение, нито води до опорочаването му. Освен това, видно от данните по делото, в случая този пропуск на СРС е отстранен при гледането на делото от въззивния съд.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд № 57/04.01.2012 г. постановено по в.гр.д.№ 11491/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: