О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
[населено място], 02.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 3372 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Г., чрез адв.Г. К. срещу решение № 192/27.05.2015г. по в.т.д. № 195/2015г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 570/25.11.2014г. по т.д. № 376/2012г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на иска на касатора да се признае по отношение на [фирма] и [фирма] относителна недействителност спрямо него като кредитор на [фирма] на осн.чл.135 ЗЗД на договор от 20.03.2012г. по НА №88/2012г. по отношение на имотите по п.4, 5 и 6 от договора.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците [фирма] и [фирма] не са подали писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че касаторът се легитимира като кредитор на ответника [фирма] въз основа на договор за заем. П. е счел, че атакуваната разпоредителна сделка, доколкото представлява разпореждане с вещни права и на практика би затруднила евентуалното удовлетворяване на кредитора, уврежда интересите на последния. Въззивната инстанция не е споделила доводите на касатора, че възмездността на сделката е привидна и с нея се прикрива дарение. Изрично решаващият съд е отчел, че е било проведено доказване чрез косвени доказателства от страна на касатора в подкрепа на твърденията му за симулация. В тази връзка е обсъдил поотделно доказателствените факти относно: прехвърлянето в един и същи ден от управителя и едноличен собственик на капитала на [фирма] на притежаваните от дружеството имоти на [фирма] и на дяловете си в [фирма] на трето лице; прехвърлянето на дружествените дялове на цена равна на номиналната им стойност, а самите имоти като част от активите на [фирма] са продадени отделно на значително по-високи цени; дали купувачът по продажбата е извършвал оглед на имотите и е осъществил подготовка за финансиране на сделката. П. е приел, че горните не могат да се свържат сами по себе си с обективирано намерение за безвъзмездно отчуждаване на имотите на длъжника, както и че липсата на оглед и липсата на предварително финансиране на сделката от страна на купувача са останали недоказани от касатора. Въззивният съд е счел, че събраните по делото гласни доказателства също не могат да опровергаят обективираната по процесната сделка воля на страните за сключването на договор за покупко-продажба, а не на дарение. Според П. възмездният характер на сделката се потвърждава и от извършеното, макар и със забава на 21.08.2012г. плащане на общата пазарна цена на имотите. Възражението на касатора, че платежното нареждане от тази дата не доказва постъпване на сумата по сметка на продавача, съдът е приел за недоказно. Предвид възмездния характер на процесната сделка и неустановяване на знание у двете страни по нея за увреждане на кредитора с извършването й апелативният съд е направил извод, че искът по чл.135 ЗЗД е неоснователен.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните процесуалноправни въпроси: 1/ Длъжна ли е страната да доказва отрицателен факт, когато има интерес от това? ; 2/ Длъжен ли е съдът да направи своите фактически и правни изводи по делото като обсъди всички допустими и относими доказателства, твърдения , възражения и доводи на страните в тяхната съвкупност ?
По така формулираните въпроси касаторът обосновава допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради противоречието му със задължителна практика на ВКС: по първия въпрос – обективирана в : Решение № 394/18.05.2010г. по гр.д. № 1584/2009г. на ВКС, III г.о. и Решение № 391/18.10.2012г. на ВКС, I г.о., а по втория въпрос в Постановление № 1/1953г. на П., т.19 ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС; Решение № 57/02.03.2011г. по гр.д. № 1416/2010г. на ВКС , III г.о.; Решение № 37/29.03.2012г. по гр.д. № 241/2011г. на ВКС, I г.о.; Решение № 450/21.07.2009г. по гр.д. № 4112/2008г. на ВКС, II г.о.; Решение № 796/02.02.2011г. по гр.д. № 1660/2009г. на ВКС ,I г.о. и пр.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
ВКС намира, че формулираният първи въпрос не отговаря на изискванията за наличие на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Твърдението, което е въведено от кредитора и ползващо същия, е за осъществяване на положителен факт – обективирано е външно изявление на страните по процесния договор за сключване на покупко-продажба, но то е привидно и прикрива действителното желано от тях правоотношение по договор за дарение. С оглед на което въззивният съд е приел, че тежестта на доказване на относителната предметна симулация е за касатора и в тази връзка е извършена преценка кои от наведените доказателствени факти за установяване на основния факт са доказани от страната. Следва да се има предвид, че решаващи за изхода на правния спор са изводите на апелативния съд за невъзможност всеки един от обсъдените факти да се яви индиция за твърдените от кредитора намерения на страните по сделката – прикрити и желани, респ. обективирани по НА и нецелени като правни последици, а не че отделни косвени факти са останали недоказани.
Вторият поставен в изложението въпрос касае произнасянето на въззивния съд относно проведеното от касатора косвено доказване за разкриване на твърдяната от последния симулация като е прието, че то не е било осъществено и оттук е направен извод за възмездно, а не за безвъзмездно разпореждане. Следователно е от значение за изхода на спора и попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК. Налице е и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Цитираната от касатора задължителна практика на ВС и тази по чл.290 ГПК на ВКС, както и служебно известната на настоящия състав: Решение № 92/16.03.2012г. по гр.д. № 980/2011г. на ВКС, II г.о.; Решение № 323/27.09.2012г. по гр.д. № 408/2011г. на ВКС, I г.о. ; Решение № 480/07.11.2011г. по гр.д. № 1347/2010г. на ВКС, I г.о. и др. последователно приема, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, като това задължение произтича от разпоредбите на чл.235 и чл.236 ГПК. Касаторът е посочил нарушения в тази връзка. От една страна счита, че П. не е преценил всички праворелевантни факти, а от друга страна, че обсъдените не са разгледани в тяхната взаимна връзка и съвкупност. По изложените съображения за проверка съответствието на въззивния акт с разрешението, дадено в цитираната задължителна практика на ВС и ВКС следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса : Длъжен ли е въззивният съд да направи своите фактически и правни изводи по делото като обсъди всички допустими и относими доказателства, твърдения, възражения и доводи на страните в тяхната съвкупност ?
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 730,60 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №192/27.05.2015г. по в.т.д. № 195/2015г. на Пловдивския апелативен съд .
УКАЗВА на касатора Н. И. Г. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 730,60 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: