4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
София 19.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА К.
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
А. Б.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица К.
т. дело № 816/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Изпълнителна агенция ”Военни клубове и военно – почивно дело” – [населено място] срещу Решение № 2146 от 18.11.2013 г. по т.д. № 2804/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение № 268 от 06.02.2013 г. по гр.д. №2613/ 2011 г. на СГС в частта, с която е уважен искът на ИА ”Военни клубове и военно -почивно дело” – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 2190.72 лв. – неустойка по чл. 21 от Договор № Б-15/24.06.2009 г. и е постановено друго, с което искът е отхвърлен, и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с която са отхвърлени: искът за неустойка по чл. 21 от Договора за разликата до предявения размер 25 193.28 лв.; исковете по чл. 265 ал. 1 пр. 2 ЗЗД: за 12 714 лв. – работи, извършени в отклонение на договора, за 28 293.60 лв. – некачествено изпълнени СМР и за 21 907.20 лв. – неизвършени СМР; искът по чл. 82 ЗЗД за 27 072 лв. – обезщетение за вреди, нанесени на сградата; исковете по чл. 92 ал. 1 ЗЗД: за 21 613.28 лв. – неустойка за забава на некачествено изпълнени СМР и за 7986.76 лв. – неустойка за забава на частично неизпълнени СМР, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи решените процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото: 1. При наличие на доказателства за основателността на иска, може ли съдът да го отхвърли по съображения, че няма данни за неговия размер и трябва ли съдът, съгласно чл. 162 ГПК да определи размера, по който въпрос поддържа, че решението противоречи на т.10 от ТР №1/04. 01.2001 г. по тълк.д.№1/2000 г. на ВКС и на Р.№1379/30.07.2002 г. по гр.д.№1710/2003 г. ВКС,ІІІ г.о., Р.№405/20.05.2009 г. по гр.д. № 5069/ 2007 г. на ВКС,ІІІ г.о. и Р.№175/06.06.2011 г. по гр.д.№ 1242/2010 г. на ВКС,ІІІ г.о. 2. Допустимо ли съобразно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД съдът да променя волята на страните относно уговорената неустойка, като приеме, че неустойката за забава касае цялостно изпълнение на договора, а не на отделни СМР, по който сочи, че решението противоречи на Р.№88/22.06.2010 г. по т.д.№ 911/2009 г. на ВКС, І т.о. 3. По въпроса за мотивирането на решението, при което съдът следва да изпълни задължението по чл. 12 ГПК да прецени всички доказателства и доводите на страните, жалбоподателят сочи, че в обжалваното решение липсва обсъждане на всички доказателства и на доводите, съдържащи се във въззивната жалба, като произнасянето от ВКС по този въпрос би допринесло за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и че решението противоречи на ТР №1/04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1/2000 г. на ВКС, ОСГК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените от жалбоподателя въпроси касаят извършената от съда преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, отразена в мотивите, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено и изменено решение, с което са разгледани осъдителни иск, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е редовна, допустима и подадена в срок.
Съгласно т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., за да обоснове допускане на касационен контрол, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Изложените от жалбоподателя правни въпроси не попадат в очертаното от чл. 280 ал. 1 ГПК приложно поле на касационния контрол.
Въпросът каква е волята на страните относно уговорената в договора неустойка, е основан на преценка на доказателства и обсъждане доводите на страните, отговорът му предполага проверка на правилността на въззивното решение, произнасянето по този въпрос произтича изцяло от изводите, до които е достигнал въззивният съд, а решаващата правораздавателна дейност на съда не може да бъде ревизирана по повод допускане на касационно обжалване в производство по чл. 288 ГПК, което цели жалбоподателят с поставения въпрос. Изложеното от жалбоподателя несъгласие с извършената от съда преценка на доказателствата и изведените въз основа на тях правни изводи и оплакването, че недопустимо съдът е променил волята на страните относно уговорената неустойка, са доводи за неправилност на решението – основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване. За да е решен правен въпрос в противоречие с постоянната съдебна практика, трябва изводите на въззивния съд да не са съобразени със задължителна съдебна практика, което в случая не е налице.
Въпросът при наличие на доказателства за основателността на иска, може ли съдът да го отхвърли по съображения, че няма данни за неговия размер и трябва ли съдът, съгласно чл. 162 ГПК да определи размера, не е в съответствие с данните по делото. По иска за обезщетение за вреди, нанесени върху сградата в резултат на лошо изпълнение от ответника, не е установено от ищеца кои от констатираните от експертизата вреди са резултат от допуснатото от ответника некачествено изпълнение и кои са резултат на предхождащи ремонта течове, за да се постави въпрос за приложението на чл. 162 ГПК. Относно размера на разходите, необходими за поправката на некачествено изпълнените от ответника СМР във въззивната жалба на ищеца не се съдържат оплаквания за нарушения, допуснати от първоинстанционния съд при изготвяне на доклада със съдържанието по чл. 142 ГПК, за да има въззивният съд правомощия, съгласно приетото в т.2 на ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, да даде указания до ищеца за възможността да предприеме тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които е пропуснал да извърши в първата инстанция поради неточност на доклада и дадените указания.
По въпроса за задължението на съда за изготвяне на мотиви, съдържащи обсъждане на събраните доказателства, доводите и възраженията на страните. Безспорна и непротиворечива е съдебната практика за задължението на въззивния съд да изложи съображения за приетата за установена фактическа обстановка, да обсъди доводите и възраженията на страните и събраните доказателства, да даде свое разрешение по спорния предмет на делото, да формира свои изводи по съществото на спора и приложението на закона. В изпълнение на тази съдебна практика въззивният съд се е произнесъл по спорния предмет на делото, подложил е на самостоятелна преценка доказателствата, обсъдил е доводите на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, основал е решението върху приетите за установени обстоятелства и релевантните за спора доказателства, изложил е изводите си по приложението на закона. Така въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със съдебната практика, нито се налага същата да бъде променяна или изменяна, затова е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по този въпрос на основание чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2146 от 18.11.2013 г. по т.д. № 2804/ 2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: