3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ .713
Софи 17.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА К.
ЧЛЕНОВЕ: Л. ИВАНОВА
Емилия василева
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица К.
т. дело № 426/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Ч. Е. България” АД – гр. София срещу Решение № 218 от 8.Х.2009 г. по гр.д.№ 495/ 2009 г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено в обжалваната част Решение № 254 от 29.ІV.2009 г. по гр.д. №6724/ 2008 г. на П. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от “Ч. Е. България” АД – гр. София срещу Н. С. С. – от гр. П. над 259.49 лв. до 2237.68 лв. иск по чл. 422, вр. чл. 124 ал. 1 ГПК и над 100.07 лв. до 419.80 лв. иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, като погасени по давност, с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Приложение по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – приел е, че плащането на ел.енергия е периодично еднородно плащане, което се погасява с 3-годишна давност по чл. 111 б.”в” ЗЗД, а ВКС в Р.№206/30.Х.2008г. по гр.д. №5498/2007 г. приема, че не са налице еднородни плащания.
Ответницата по касационната жалба Н. С. С. – от гр. П. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 422 ал. 1, вр. чл. 124 ал. 1 ГПК и иск по чл. 86 ал.1 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От изложения от жалбоподателя процесуален въпрос за погасителната давност при задължение за плащане на ел.енергия, може да се изведе разрешеният по делото материалноправен въпрос: имат ли характер на периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД месечните задължения за консумирана от потребителите Е.енергия, който въпрос е релевантен за делото, тъй като от него зависи кой режим на погасителна давност да се приложи – специалната давност по чл. 111 б. ”в” ЗЗД или общата по чл. 110 ЗЗД. Този въпрос може да е решаван противоречиво от съдилищата, с оглед посоченото от жалбоподателя Р. на ВКС № 1206/30.Х.2008 г. по гр.д. № 5498/ 2007 г., но е решен от ВКС с Решение № 168 от 22.ХІІ.2009 г. по т.д. № 408/ 2009 г., с Решение № 173 от 28.Х.2010 г. по т.д.№ 1905/2009 г. и др., постановени по чл. 290 ГПК, съставляващи задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Тъй като въззивният съд с обжалваното решение е разрешил въпроса в смисъла, съдържащ се в посочената задължителна съдебна практика, а тя е, че задължението на потребителите на ел. енергия, е трайно периодично задължение за плащане, уговорено между продавач и потребител – налице са повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на “Ч. Е. България”АД падеж, като не е необходимо задълженията да са еднакви по размер, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 111 б. ”в” ЗЗД. Посоченото от жалбоподателя Р. на ВКС №1206/30.Х.2008 г. по гр.д. № 5498/2007 г., е на отделен състав на ВКС, постановено по ГПК (отм.), и не се включва в задължителната практика на съдилищата по чл. 280 ал. 1 ГПК, поради което е без значение как с него е решен изложеният въпрос.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 ГПК е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 218 от 8.Х.2009 г. по гр.д.№ 495/ 2009 г. на П. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: