1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№602
гр. София, 04.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА К.
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 223 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. Б. от [населено място] срещу определение от 06.03.2012г. по ч. гр. дело № 1932/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 5 състав, с което е оставена без уважение молбата на К. И. Б. за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 95 ГПК във връзка с чл. 21 – чл. 24 ЗПрП и освобождаване от държавна такса в размер 15 лв., дължима по частна жалба с вх. № 9749/12.12.2011г., посочена от частния жалбоподател като „частна касационна жалба”.
Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли обжалвания съдебен акт да бъде отменен, да бъде освободен изцяло от внасяне на държавна такса и разноски и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди относимите доводи в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение молбата на К. И. Б. за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 95 ГПК във връзка с чл. 21 – чл. 24 ЗПП и освобождаване от държавна такса в размер 15 лв., дължима по частна касационна жалба с вх. № 5641/11.07.2011г., въззивният съд въз основа на представената пред първата инстанция декларация за материално и гражданско състояние е приел, че не са налице предпоставките на чл. 23, ал. 4 ЗПрП и чл. 83, ал. 2 ГПК. Изложил е съображения, че молителят е в работоспособна възраст, има регистрирана фирма, но същият не е представил доказателства за регистрирането му като безработен, което би било индикация, че липсата на средства от трудова дейност е наложена от обективни причини, нито доказателства за наличие на заболявания, които го поставят в положение на нетрудоспособен. Съдебният състав е направил преценка, че дължимата държавна такса /15 лв./ не е в непосилен за страната размер, а относно молбата за предоставяне на правна помощ е съобразил и обстоятелството, че обжалването на акта е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК, поради което не се налага приподписване на частната жалба от адвокат и излагане на основания по чл. 280 ГПК.
При подадена молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка дали са налице предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. В конкретния случай въззивният съд е съобразил размера на дължимата държавна такса /15 лв./ и е отчел обстоятелството, че ищецът не е представил доказателства за регистрирането му като безработен, което би било индикация, че липсата на средства от трудова дейност е наложена от обективни причини, нито доказателства за наличие на заболявания, които го поставят в положение на нетрудоспособен. Твърдението на частния жалбоподател, че дружеството, на което е едноличен собственик [фирма], е без дейност и без сметка не е подкрепено с доказателства – не са представени счетоводен баланс, нито има данни за прекратяване на дружеството, респективно за извършване на ликвидация.
Изводът на съдебния състав за липса на основания за предоставяне на правна помощ на частния жалбоподател е правилен. Предоставянето на правна помощ се извършва по реда на чл. 95 ГПК и при условията и наличието на предпоставките, уредени в Закона за правната помощ и други закони. Разпоредбата на чл. 5 ЗПрП регламентира предоставянето на правна помощ на физически лица, а съгласно чл. 23 ЗПрП правна помощ за процесуално представителство се предоставя в два случая – когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, резервен защитник или представителство и по преценка на съда. В случая предпоставките за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство на частния жалбоподател не са налице: характерът на производството не предвижда задължителна адвокатска защита, резервен защитник или представителство – касае се до частна жалба, а не частна касационна жалба, както неправилно е посочил частният жалбоподател; не са налице и предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда – частният жалбоподател не е представил доказателства, че [фирма] е с прекратена дейност. Частният жалбоподател не отговаря на изискванията на закона за правна помощ за процесуално представителство, поради което обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.03.2012г. по ч. гр. дело № 1932/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 5 състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.