О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
Гр. София 09.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 965/2009 год.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Й. К. и И. А. К. – двамата от гр. Г. подадена чрез процесуалния им представител адвокат Л. П. от АК – В. Търново срещу решението на Великотърновския апелативен съд № 168/22.07.2009 г. постановено по в.т.д. № 345/2009 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд № 21/27.02.2009 год. по гр.д. № 337/2007 год. в осъдителната му част, апелативният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил предявените от ищците-касатори срещу Застрахователна компания „Български имоти” АД гр. С. искове по чл.407 ал.1 /отм./ ТЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер по 100 000 лева за всеки от двамата ищци, настъпили при ПТП на 01.05.2005 год. по вина на водача на л.а. „Х” с ДК № В*/чийто застраховател по застраховка „гражданска отговорност” е ответника/, в резултат на което е настъпила смъртта на дъщеря им Я. И. К. В отхвърлителната му част за разликата до претендирания размер на вредите първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като не е обжалвано от ищците пред въззивния съд.
В касационната жалба се правят оплаквания, че постановеното въззивно решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че при безспорно установената фактическа обстановка апелативният съд е направил погрешни правни изводи, като е приел, че с уважаването на предявените граждански искове по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента в наказателния процес, ищците са упражнили правото си на обезщетение за понесените вреди, поради което преките искове по чл.407 ал.1 /отм./ ТЗ срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” са неоснователни. Поддържа се становище, че гарантирайки интересите на увредените законодателят им е предоставил две възможности за защита на правото им да получат обезщетение – срещу делинквента по реда на чл. 45 ЗЗД и пряко от неговия застраховател с иск по чл.407 ал.1 /отм./ ТЗ. Навеждат се доводи, че ако осъденият причинител на вредите не е обезщетил пострадалия, няма пречка последният да иска да бъде осъден и застрахователят на гражданската отговорност на делинквента. Твърди се, че реалното обезщетяване се постига с изплащането на дължимата сума на пострадалия, а не с осъждането на делинквента. Само реалното изплащане на задължението може да погаси вземането за обезщетение на пострадалата от деликта.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторите сочат основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 2 и т. 3 ГПК. Излагат доводи, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос относно възможността да бъде осъден застрахователя по прекия иск по чл.407 ал.1 /отм./ ТЗ, ако осъдения делинквент не е обезщетил пострадалия изплащайки му присъденото обезщетение. Твърдят, че е налице противоречива съдебна практика на съдилищата по този въпрос позовавайки се на приложените към жалбата решения: по гр.д. № 1373/2006 г. на Софийски апелативен съд; по гр.д. № 1812/2008 г. на СГС; по гр.д. № 2070/2008 г. на СГС; по гр.д. № 3583/2007 г. на СГС, както и определение № 198/16.03.2009 г. по гр.д. № 393/2008 г. на РС-Павликени.
Ответникът по касационната жалба З. „Български имоти” АД гр. С. поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество-направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените в жалбата основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касаторите доводи и предвид данните по делото, налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
С обжалваното въззивно решение, след отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част, апелативният съд е отхвърлил предявените обективно съединени искове /по чл. 407 ал.1 /отм./ ТЗ от увредените лица срещу застрахователя на делинквента по застраховка „гражданска отговорност”. Прието е, че преките искове срещу застрахователя на виновния водач, който е осъден да заплати обезщетение за същите вреди по реда на чл.45 ЗЗД по воденото срещу него наказателно дело са неоснователни, независимо дали и в какъв размер ищците са удовлетворени от прекия причинител на вредите. Направен е извода, че правоимащите вече са упражнили правото си да искат обезщетение за причинените им вреди предявявайки граждански искове по чл.45 ЗЗД срещу делинквента в наказателния процес, които са били уважени в размер по 100 000 лева за всеки. Присъждането на ново обезщетение в същия размер по предявените искове срещу застрахователя е неоснователно, тъй като би довело до неоснователно обогатяване, а и не може за едно и също деяние да се налагат две санкции.
Въззивното решение съдържа произнасяне по следния материалноправен въпрос, който е от решаващо значение за изхода на спора: при уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента, може ли да бъде ангажирана пряко отговорността на застрахователя му по застраховка „гражданска отговорност” по реда на чл.407 ал.1 отм./ ТЗ, ако не е изплатено присъденото обезщетение на пострадалото лице от осъдения делинквент.
По така постановения правен въпрос е налице противоречива съдебна практика на съдилищата в страната.
Така например в р. № 2725/23.09.1981 г. по гр.д. № 2072/81 г. на ВС – І г.о.; р. от 31.03.2008 г. по гр.д. № 1442/2008 г. на СРС; р. от 08.05.2007 г. по гр.д. № 1373/2006 г. на САС; р. от 25.11.2008 г. по гр.д. № 2070/2008 г. на СГС и др. е прието, че ако осъденият по реда на чл. 45 ЗЗД причинител на вредите не е обезщетил реално пострадалия, той може да претендира обезщетение и от застрахователя на делинквента по застраховка „гражданска отговорност” предявявайки пряк иск по чл.407 ал.1 /отм./ ТЗ. Евентуално получено обезщетение от увредения намалява задължението за обезвреда и може да влияе върху основателността и размера на иска срещу застрахователя.
В обратния смисъл са решения № 85/09.04.2009 г. по гр.д. № 69/2009 г. на АС-В. Търново; р. № 1126/10.01.1006 г. по т.д. № 331/2005 г. ВКС-ІІ т.о. и др. според които уваженият иск за обезщетение от непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД срещу делинквента изключва възможността за повторно присъждане на такова обезщетение по предявен срещу застрахователя иск по чл. 407 ал.1 /отм./ ТЗ за същите вреди, независимо от факта дали реално е изплатено присъденото обезщетение от делинквента на увреденото лице. Прието е, че предявявайки иска по чл. 45 ЗЗД увреденият вече е упражнил правото си на избор да иска обезщетение от делинквента, поради което искът му срещу застрахователя не е неоснователен.
С оглед на изложеното, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1 т.2 ГПК и тъй като съгласно чл.84 ал.1 т.4 ГПК ищците-касатори не дължат внасяне на държавна такса, делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Апелативен съд-Велико Търново № 168/22.07.2009 год. постановено по в.т.д. № 345/2009 год.
Делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: