О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 57
гр.София, 03.02.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 632/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. , гр. С. срещу решението на Софийски апелативен съд, ТК, 3-ти състав № 256/30.05.2008 год., постановено по гр.дело № 1857/2007 год. в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ТО, VІ-9 състав от 28.06.2007 год. по гр.дело № 1159/2005 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу „Ф”Е. , гр. С. иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 4 360 130,59 лева, представляваща неустойка за частично неизпълнение през 2002 год. на поето задължение по чл.12, ал.2 по сключения на 14.06.1999 год. приватизационен договор за продажба на акции, представляващи 71% от капитала на „К”АД, изразяващо се в сключването и изпълнението на договор за изкупуване от страна на „М”АД, гр. М., Италия в продължение на пет години на произведени в приватизираното дружество прокатни изделия в общ обем между 1,5 – 2,5 милиона тона, но не по-малко от между 3 хил.тона годишно.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът неправилно е преценил данните по делото, погрешно е тълкувал съдържанието на процесните договори и възприемайки безкритично заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е достигнал до необосновани и погрешни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение приложено към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, .т.1 и т.2 ГПК, като излага становище, че апелативният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата съгласно представените 15 броя съдебни решения по конкретни дела на различни състави на ВКС и на други съдилища в страната.
Ответникът по касационната жалба „Ф”Е. в подадения отговор излага становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
От своя страна ответникът по иска „Ф”Е. е обжалвал по реда на чл.274 ГПК с частна жалба въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение относно присъдените в негова полза 90 000 лева разноски, представляващи договорено адвокатско възнаграждение. Позовавайки се на чл.280, ал.1, т.3 ГПК частният жалбоподател моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, което в частта му за разноските, касаещи дължимото адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото има характер на определение. Навежда доводи, че поставеният съществен материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото като е приложил две определения на Върховния административен съд № 9412/03.10.2006 год. по адм.дело № 434/2006 год. и № 6274/12.06.2006 год. по адм.дело № 3801/2006 год. Моли да му бъде присъдено уговореното адвокатско възнаграждение за всяка инстанция, без значение дали същото е било изплатено.
А. за с. к. в подаденото възражение срещу частната жалба изразява становище, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице противоречива съдебна практика по поставения процесуален въпрос, а представените съдебни актове са на ВАС, а не на ВКС, каквото е изискването на закона.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба на А. за с. к. , гр. С. е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки нейната редовност, настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС/т.1/; решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/т.3/.
Същественият материалноправен или процесуален въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Прието е, че ответното дружество-купувач по сключения приватизационен договор не дължи претендираната от А. за с. к. договорна неустойка по чл.25, ал.1 от приватизационния договор. Анализирайки целия фактически и доказателствен материал по делото решаващият съд е приел, че купувачът е изпълнил поетото в чл.12, ал.2 от договора задължение, като е сключил на 04.07.1999 год. с италианската фирма „М”АД договор за доставка на произведените от „К”АД прокатни изделия. Извършената проверка от назначената съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните по делото установява, че за целия петгодишен период са изкупени изцяло заявените от „М”АД и произведени от „К”АД общо 1 651 795 тона/което изпълнение е в рамките на договорения толеранс – от 1,5 до 2,5 милиона тона/. Изпълнението на договора за доставка е започнало веднага след сключването му, като са доставени заявените от купувача през съответните едногодишни периоди /включително и процесната 2002 год./ количества в рамките на 300-550 хиляди тона годишно. Тълкувайки съдържанието на договорните клаузи на приватизационния договор съдът е приел, че дори да се приеме, че годишния отчетен период за междинните срокове трябва да се изчислява в рамките на всяка календарна година /от 1 януари до 31 декември/, а не от датата на сключване на рамковия договор 04.07.1999 год./когато е започнало и неговото изпълнение/ пак не е налице неизпълнение, тъй като осъщественото преизпълнение на количествата от по-ранен отчетен период – 2000 година покрива напълно минималните годишни количества за 2001 год. и процесната 2002 год. В този смисъл е и решение № 471/07.07.2008 год. по т.дело № 189/2008 год. на ВКС-ТК, касаещо предходната 2001 година.
С оглед на изложеното, формулираният изрично от касатора материалноправен въпрос дали приватизационният договор представлява търговска сделка и прилага ли се по отношение на него общата разпоредба на чл.81 ЗЗД или специалната норма на чл.306 ТЗ не е съществен, тъй като от него не зависи изхода на спора. Това е така, защото по конкретното дело не се прави искане за намаляване на размера на неустойката, което да налага произнасяне за характера на сделката с оглед забраната предвидена в чл.309 ТЗ, нито за приложение на разпоредбата на чл.306 ТЗ, тъй като ответникът не се е позовал на наличие на непреодолима сила. В тази връзка неотносими към настоящия спор са и представените решения за противоречива съдебна практика по поставения от касатора въпрос, който както беше посочено не е съществен за изхода на спора.
Не се явява съществен и поставеният от касатора процесуален въпрос дали съдът е длъжен да възприеме безрезервно констатациите, съдържащи се в заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, след като същото не е било оспорено от страните. Постановявайки своя съдебен акт въззивният съд не се е отклонил от смисъла и съдържанието на закона – чл.202 и чл.235, ал.2 ГПК. Различното разрешаване на този въпрос от съдилищата по представените към касационната жалба решения произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай, както и от конкретните доказателства по всяко едно от делата, а не от неточното прилагане на процесуалния закон. По настоящото дело апелативният съд е извършил цялостна преценка на релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства, като е достигнал до извода, че не е налице неизпълнение от страна на ответника на задълженията по приватизационния договор през процесния период, поради което той не дължи претендираната от А. за с. к. договорна неустойка. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото /включително заключението на експертизата/ е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и твърденията за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане в цялост на събраните по делото доказателства представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По отношение подадената от „Ф”Е. частна жалба срещу въззивното решение в частта му за разноските, настоящият състав на ВКС-ТК приема следното:
Въззивното решение на Софийски апелативен съд е постановено при режима на действуващия ГПК /обн. ДВ, бр.59/2007 год./ в сила от 01.03.2008 год. Новият ГПК не предвижда възможност за самостоятелно обжалване с частна жалба на въззивното решение в частта му за разноските-липсва текст, съответствуващ на чл.70 от отменения ГПК от 1952 год. При това положение, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на постановеното въззивно решение в частта му за разноските. Видно от съдържанието й, подадената частна жалба фактически представлява искане по чл.248 ГПК за изменяне на въззивното решение в частта му за разноските, по което искане следва да се произнесе Софийски апелативен съд, на когото да се изпрати за разглеждане жалбата. Съгласно разпоредбата на ал.3 на чл.248 ГПК, постановеното от апелативния съд определение може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение.
По изложените съображения съставът на ВКС-ТК счита, че не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК и не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение, поради което на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 256/30.05.2008 год., постановено по гр.дело № 1857/2007 год. в частта му, с която е оставено в сила решението на СГС от 28.06.2007 год. по т.дело № 1159/2005 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. за с. к. срещу „Ф”Е. , гр. С. иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на договорна неустойка в размер на 4 360 130,59 лева.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в частта му за разноските.
ИЗПРАЩА подадената от „Ф”Е. , гр. С. частна жалба с вх. № 4244/11.06.2008 год. на Софийски апелативен съд за разглеждане по реда на чл.248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: