О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
гр.София, 13.04.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на седми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.пр.търговско дело № 157/2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на “К”АД/с бивше наименование „Х”АД/, гр. А. срещу определението на Пловдивския апелативен съд № 10028/10.12.2008 год., постановено по ч.гр.дело № 891/2008 год. С това определение въззивният съд е отменил определение № 1144/24.06.2008 год. по т.дело № 604/2004 год. на ОС-Пловдив, с което на основание чл.192, ал.4 ГПК/отм./ в полза на ответника в производството по несъстоятелност са присъдени 33 403,90 лева разноски, представляващи възнаграждение и осигуровки на назначения временен синдик за периода от 01.11.2004 год. до 29.02.2008 год., като е оставено без уважение искането на „Х”А. , гр. А. за изменение по реда на чл.192, ал.4 ГПК/отм./ на постановеното от Пловдивския окръжен съд решение № 185/20.06.2007 год. по гр.дело № 604/2004 год. в частта му за разноските.
В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение с искане същото да бъде отменено от ВКС и да бъде изменено първоинстанционното решение в частта му за разноските като се присъдят в полза на жалбоподателя-ответник в производството по несъстоятелност направените от него разноски по несъстоятелността, каквото представлява възнаграждението на назначения временен синдик по смисъла на чл.723, т.2 ТЗ.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Излагат се съображения, че обжалваното определение е в противоречие с практиката на ВКС, изразена в цитираните опр. № 231/14.10.2008 год. по т.дело № 226/2008 год. на ВКС-ТК, опр. № 192/29.03.2007 год. по гр.дело № 1300/2005 год. на ВКС-ІІІ отд., опр. № 245/30.05.2007 год. по ч.гр.дело № 190/2007 год. на ВКС-ТК и опр. от 2001 год. по ч.гр.дело № 1104/2001 год. на Софийски апелативен съд, в които е прието, че страната предизвикала неоснователен правен спор следва да заплати на ответника по отхвърления иск направените от него съдебни разноски в производството.
Ответниците по частната жалба едноличен търговец И. Ж. Т. с фирма „О” от гр. П. и А. за държавни вземания гр. С. поддържат становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество-направените в жалбата оплаквания за незаконосъобразност са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК, поради което същата е процесуално редовна.
С обжалваното определение апелативният съд е отменил определението на Пловдивския окръжен съд № 1144/24.06.2008 год. по т.дело № 604/2004 год. и е оставил без уважение искането на „Х”АД/сега „К”АД/ за изменение на основание чл.192, ал.4 ГПК/отм./ на постановеното решение № 185/20.06.2007 год. по т.дело № 604/2004 год. в частта му за разноските. Отказът да присъди в полза на ответника по несъстоятелността претендираните от него разходи по чл.723, т.2 ТЗ за възнаграждение на назначения в производството временен синдик, въззивният съд е обосновал с факта, че такава претенция не е заявена нито са представени доказателства за изплатеното възнаграждение до приключване на производството по делото пред двете съдебни инстанции. Такива доказателства жалбоподателят е представил едва с молбата си от 08.04.2008 год., когато за първи път е направил искане за присъждане на посочените разноски. Направен е решаващият извод, че в случая не следва да бъдат присъдени съдебни разноски, които молителят-ответник не е поискал нито е доказал по съответния процесуален ред до приключване на производството по делото.
Действително данните по делото сочат, че в производството пред Пловдивския окръжен съд и пред ВКС ответното дружество не е поискало присъждането нито е представило доказателства за направени разноски във връзка с назначения в производството по несъстоятелност временен синдик. След постановяване на първоинстанционното решение /с което е отхвърлена молбата по чл.625 ТЗ и съдът по несъстоятелността е присъдил в полза на ответника направените по делото съдебни разноски в размер на сумата 11 100 лева/”Х”А. не е направил искане в срока и по реда на действуващия към момента на постановяване на решението чл.192, ал.4 ГПК/отм./ за изменение на така постановеното решение в частта му за разноските. Искане за присъждане на претендираните разходи не е направено и пред ВКС в рамките на образуваното по жалби на А. за държавни вземания и ЕТ”О” касационно производство. С решението си № 135/12.03.2008 год. по т.дело № 750/2007 год. ВКС е оставил в сила решението на Пловдивския ОС в частта, с която е отхвърлена молбата на ЕТ”О”, обезсилил е първоинстанционното решение и е прекратил производството по отношение на А. за държавни вземания, като е присъдил в полза на „Х”А. 5 000 лева-съдебни разноски направени в касационно производство. Доказателства за изплатените възнаграждения на синдика ответникът е представил за първи път с молбата си от 18.04.2008 год., с която е поискал присъждането им след приключване на производството по делото.
За да бъде допуснато определението на Пловдивския апелативен съд до касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК е необходимо да са налице предпоставките, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед данните по делото разрешеният с обжалваното определение съществен процесуален въпрос е, следва ли да бъдат присъдени съдебни разноски, които не са поискани и не са доказани до приключването на делото пред всички инстанции/а не, дължат ли се въобще съдебни разноски на ответника при отхвърляне на иска и в частност направени разноски за временен синдик в производство по несъстоятелност, както неправилно е формулиран съществения въпрос от частния жалбоподател/.
Така поставения съществен процесуален въпрос обаче е решен в съответствие с постоянната съдебна практика по приложение на чл.64 и чл.192, ал.4 ГПК/отм./, която е в смисъл, че съдът не се произнася служебно по присъждането на разноските по делото, а само когато такива са направени и поискани от страната до приключване на устните състезания. Чл.192, ал.4 ГПК/отм./ е неприложим в хипотезата, когато такива разноски не са поискани и установени от страната до приключване на делото. В производството по чл.192, ал.4 ГПК/отм./ развиващо се в закрито заседание съдът не може да събира и обсъжда нови доказателства във връзка с поискани за първи път с молбата съдебни разноски. В този смисъл са опр. № 80/27.03.2006 год. по ч.гр.дело № 52/2006 год. на ВКС-ІІ т.о.; опр. № 84/17.04.1980 год. по гр.дело № 111/1980 год. на ВКС-ІІ г.о.; опр. № 199/18.05.2005 год. по ч.гр.дело № 116/2005 год. на ВКС-ТК и др. Не се съдържа противоречиво произнасяне по съществения процесуален въпрос и в цитираните от частния жалбоподател актове на ВКС и Софийски апелативен съд, приложени към жалбата му, които са в същия смисъл, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона и насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето на съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняването на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай. В случая, измествайки същественият процесуален въпрос, който е свързан с приложението на чл.64 и чл.192, ал.4 от отменения ГПК касаторът се опитва да провокира произнасяне относно дължимостта на разходите за възнаграждение на синдика при отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Този въпрос обаче въобще не е поставен в приключилото производство по несъстоятелност /т.дело № 604/2004 год. по описа на пловдивския окръжен съд/, нито по него се съдържа произнасяне от страна на Пловдивския апелативен съд в постановеното от него определение – предмет на частната жалба.
С оглед на всичко изложено дотук настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд № 10028/10.12.2008 год., постановено по ч.гр.дело № 891/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: