О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
гр.София, 14.03.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на четвърти март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 764/2008 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. В. от гр. Ш., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Св. Йорданов от ВАК срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд, постановено на 24.06.2008 год. по в.гр.дело № 441/2007 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Шуменския районен съд № 295/27.04.2007 год. по гр.дело № 2812/2006 год. в осъдителната му част, както и в частта му, с която е оставен без разглеждане евентуалния иск за имуществени вреди по чл.45 ЗЗД, въззивният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор срещу ЗПАД”А”, гр. С. иск с правно основание чл.407, ал.1/отм./ТЗ за заплащане на сумата 8 195 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, претендирани пряко от застрахователя по застраховка „професионална отговорност-адвокати” съгласно т.4 от раздел VІІІ на Общите условия на ответното дружество. Със същото решение е отхвърлен предявеният от В. С. В. срещу адвокат Б от гр. Ш. евентуален иск за имуществени вреди в размер на сумата 8 195 лева, която сума ищецът е бил осъден да заплати по воденото срещу него гр.дело № 2535/2000 год. по описа на Варненския районен съд, но поради процесуални пропуски и бездействие на упълномощения от него адвокат С, която не е защитила своевременно правата му, той е бил лишен от възможност да получи посочената сума като застрахователно обезщетение по застраховка гражданска отговорност от своя застраховател ДЗИ-София, тъй като междувременно е изтекъл петгодишния давностен срок по чл.392/отм./ТЗ от деня на настъпване на застрахователното събитие. Въззивният съд е разгледал и е отхвърлил евентуалния иск, като е квалифицирал претенцията за вреди по чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че тълкувайки неправилно фактите по делото въззивният съд е направил погрешния извод за неоснователност на главния иск по чл.407/отм./ТЗ като е приел, че застрахователния договор по риска „професионална отговорност” е сключен между двамата ответници за 2005 год. и 2006 год. и не обхваща застрахователното събитие, станало в предхождащия го период, когато са осъществени твърдяните пропуски в адвокатската защита по сключения между ищца и адвокат С договор за правна помощ. Навеждат се доводи, че неправилно е квалифициран евентуалния иск по чл.45 ЗЗД, тъй като фактическите обстоятелства сочат, че се касае за договорна отговорност за вреди, произтичащи от мандатни правоотношения, а не за деликтна отговорност, както е прието от съда. По този начин поради погрешна правна квалификация съдът е разгледал иска на непредявено основание.
В приложението към касационната жалба се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Навеждат се доводи, че поради липса на съдебна практика по отношение на застраховка „професионална отговорност-адвокати”, която е нов продукт на застрахователния пазар, въпросът за началния момент на застрахователното събитие е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди се още, че въпросът за правната квалификация на евентуално предявения иск е съществен и този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в приложеното решение № 3/06.02.1996 год. по гр.дело № 423/1995 год. на ВКС-ІV г.о.
Ответникът по главния иск ЗПАД”А”, гр. С. поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Ответникът по евентуалния иск Б. Тошева С. от гр. Ш. не ангажира становище по направените оплаквания и допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на търговска колегия, като взе предвид изложените в жалбата основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК. Преценката относно наличието на основания се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС/т.1/; решаван е противоречиво от съдилищата/т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/т.3/.
Постановеното въззивно решение в частта му относно предявеният от ищеца-касатор срещу адвокат Б евентуален иск съдържа произнасяне по съществен процесуален въпрос, свързан с правната квалификация на иска. Този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с постоянната съдебна практика /изразена в приложеното към жалбата решение № 3/06.02.1996 год. по гр.дело № 423/1995 год. на ВКС-ІV г.о. и много други решения на различни състави на ВКС-напр. р. по т.дело № 191/2005 год., р. по гр.дело № 70/2004 год./, според която дадената от ищеца правна квалификация не ангажира съда, който сам е длъжен да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. В случая съдът неправилно е възприел посоченото в исковата молба основание на иска – чл.45 ЗЗД, въпреки изложените фактически обстоятелства, от които ищецът черпи правата си и които сочат не за деликтна, а за договорна отговорност за вреди, произтичащи от възникнали между страните мандатни правоотношения във връзка със сключен между тях договор за правна защита и съдействие.
С оглед на изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в посочената част на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и след внасяне на следващата се държавна такса съгласно чл.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба в частта и относно предявения евентуален иск.
По отношение на останалата обжалвана част от въззивното решение настоящият състав на ВКС счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. За да отхвърли предявеният срещу застрахователя иск по чл.407, ал.1/отм./ТЗ, с оглед конкретните данни по делото, съдът е приел, че сключения между двамата ответници договор за застраховка „професионална отговорност-адвокати”, на който се позовава ищеца, обхваща календарните 2005 год. и 2006 год. и не покрива застрахователни рискове за предходен период, когато са осъществени твърдяните пропуски в адвокатската защита по воденото срещу ищеца гр.дело № 2535/2000 год., по което адвокат С е била негов процесуален представител, съгласно даденото пълномощно и сключен между тях договор за правна помощ и съдействие от 15.02.2000 год. и последващ такъв от 19.06.2000 год. Съдът е направил изводите си за неоснователност на този иск, след като е преценил релевантните за спора факти и обстоятелства и е обсъдил събраните по делото доказателства. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото извършена от съда е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и представляват отменителни основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по съществения правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай. В тази връзка приложените две решения на ВКС № 458/14.05.2007 год. по т.дело № 106/2007 год. и № 1350/24.10.2003 год. по гр.дело № 2198/2002 год. са неотносими, тъй като касаят застраховка гражданска отговорност и не обосновават противоречива съдебна практика.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд, постановено на 24.06.2008 год. по гр.дело № 441/2007 год. в частта, с която е отхвърлен евентуалния иск предявен от В. С. В. от гр. Ш. срещу Б. Тошева С. от гр. Ш. за заплащане на сумата 8 195 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решене в останалата му обжалвана част.
Указва на жалбоподателя да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 163,90/сто шестдесет и три лева 0,90/лева, след което делото да се насрочи в открито заседание за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: