О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 87
гр.София 13.02.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 468/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП гр. М., подадена чрез ст.юрисконсулт А. М. пълномощник на Националната Агенция за приходите срещу решението на Софийски апелативен съд № 61/31.03.2008 год., постановено по гр.дело № 218/2008 год. С това решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Монтанския окръжен съд от 09.11.2007 год. по гр.дело № 113/2007 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Националната агенция по приходите – ТД Монтана иск по чл.216, ал.1, т.3 и ал.2 ДОПК за обявяване на недействителни спрямо държавата действията на разпореждане с имущество на „М”А. , гр. М., предмет на апортна вноска в капитала на „М”А. , гр. С. при учредяването му на 20.02.2007 год.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Посочва, че неправилно съдът е приел, че решението на административния орган за отмяна на първия ревизионен акт № 12007/02.05.2007 год. заличава с обратна сила всички действия по него. Изтъква доводи, че втората заповед за възлагане на ревизия № 654/23.07.2007 год., приключила с влязъл в сила ревизионен акт № 1200658/08.10.2007 год., фактически представлява заповед за продължаване на ревизията започнала със ЗВР № 891/02.10.2006 год., а не за започване на нова ревизия в „МИР”А. , както погрешно е прието в обжалваното решение. При това положение според касатора извършеното разпореждане с имущество на длъжника е станало след датата на започване на ревизията и предявеният иск се явява основателен.
Като основание за допускане на касационно обжалване в допълнителното изложение от 11.06.2008 год. касаторът сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, като неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.155, ал.4 ДОПК.
Ответниците „М”ад, ГР. Монтана и „М”А. , гр. С. не изразяват становище по касационната жалба и по основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС/т.1/; решаван е противоречиво от съдилищата/т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/т.3/.
Същественият материалноправен или процесуален въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Значението на този въпрос, от който зависи изхода на делото се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не се свежда до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният иск по чл.216, ал.1, т.3 ДОПК. Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, че към датата на извършване на апорта – 20.02.2007 год., не са установени публични задължения в ревизираното дружество „М”А. , тъй като издаденият ревизионен акт по възложената със ЗВР № 891/02.10.2006 год. ревизия е отменен изцяло като незаконосъобразен от компетентния административен орган, който е разпоредил извършване на нова ревизия. Направен е извода, че меродавна относно момента, към който се преценява относителната недействителност на апорта е датата на заповедта за възлагане на новата ревизия /ЗВР № 654/23.07.2007 год./, защото с нея е започнало ново ревизионно производство по чл.112, ал.1 ДОПК приключило с нов ревизионен акт, установяващ публични задължения на ревизираното дружество. Към датата на възлагане на втората ревизия, обаче, апортът е бил вече направен, при което положение тъй като не са налице елементите на фактическия състав на чл.216, ал.1, т.3 ДОПК предявеният иск е неоснователен. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, като е приложил точно материалния закон.
Касаторът не е посочил в изложението си същественият материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който според твърденията му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Навеждат се доводи, че връщането на преписката със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт фактически представлява продължаване на започнатата ревизия, а не образуване на ново ревизионно производство и в тази връзка издадената ЗВР № 654/23.07.2007 год. не е нова, а представлява изменение на първоначалната ЗВР № 891/02.10.2006 год. Така поставеният въпрос не е съществен, тъй като не се явява решаващ за изхода на спора и по никакъв начин не би повлиял на крайния резултат. Това е така, защото дори да се приеме, че е налице изменение на първоначалната заповед за възлагане на ревизия, съгласно изричната разпоредба на чл.113, ал.3 ДОПК изменението се смята за извършено от датата на издаване на новата заповед, която също се връчва на ревизираното лице. Независимо от изложеното, в ал.6 на чл.155 ДОПК /на приложението на който се позовава касатора/ е посочено, че в случаите по ал.4 производството по издаване на новия ревизионен акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяната му. В случая, видно от представеното по делото решение № 498/04.07.2007 год. на Дирекция „ОУИ”-В. Търново при ЦУ на НАП първоначално издадения ревизионен акт е отменен изцяло като незаконосъобразен и производството е започнало с издаване на нова заповед за възлагане на ревизия.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав № 61/31.03.2008 год., постановено по гр.дело № 218/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: