О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 117
гр.София, 28.11.2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 443/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Д. от с. М., обл. Сливен, подадена ч. процесуалния му представител адвокат И. Т. от АС-Сливен срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд № 44/06.03.2008 год., постановено по гр.дело № 10/2008 год. С това решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение на Сливенския районен съд № 276/07.11.2007 год. по гр.дело № 3059/2007 год. и е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения от ищеца-касатор иск по чл.58 от Закона за кооперациите за отмяна на решенията на проведеното на 17.03.2007 год. Общо събрание на ЗКПУ”М”, с. М. по съображение, че искът е предявен след изтичането на преклузивния срок по чл.58, ал.5 ЗК.
В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Посочва се, че въззивният съд в противоречие с нормата на чл.58, ал.3 ЗК е приел, че ищецът не е упражнил в срок правото си на иск за отмяна на решенията на ОС на кооперацията. Наведени са доводи, че когато ищецът не е присъствувал на събранието, срокът за предявяването на иска започва да тече от момента на узнаването или на уведомяването му за взетите решения и в случая този срок е спазен. Изложени са съображения за незаконосъобразност на взетите решения, тъй като събранието е проведено в нарушение на императивни разпоредби на ЗК и Устава на кооперацията.
В допълнително изложение към касационната жалба жалбоподателят сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие между решенията на първоинстанционния и въззивния съд по въпроса за допустимостта на предявения иск-предмет на настоящото дело.
Ответникът по касационната жалба ЗКПУ”М”, с. М., Сливенска област не ангажира становище по направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК. Въпреки процесуалната допустимост на подадената жалба, настоящият състав счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /т.1/; решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Видно от съдържанието на касационната жалба и с оглед данните по делото, въпреки че не е изрично посочен, същественият процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и за който се поддържа, че е от значение за изхода на спора, е въпросът за допустимостта на иска по чл.58 ЗК с оглед предвидения от закона преклузивен срок за предявяването му п ред съда. По отношение на този въпрос обаче, не е изпълнено нито едно от визираните в чл.280, ал.1 ГПК изисквания.
Съгласно разпоредбата на чл.58 ЗК член-кооператорът може да предяви пред съда иск за отмяна на решенията на ОС на кооперацията в двуседмичен срок от деня на решението, а ако не е присъствувал при решаването – от деня на узнаването или уведомяването му, но не по-късно от три месеца от датата на приемане на решението /ал.5 на чл.58 ЗК/. В тази връзка, предвиденият от закона двуседмичен срок се прилага само в рамките на пределния тримесечен срок, който започва да тече от момента на вземане на решението от ОС на кооперацията. Посочените срокове са преклузивни и за спазването им съдът е длъжен да следи служебно. След изтичането им за правоимащия не съществува процесуална възможност да защити правото си да иска отмяна на решенията на ОС по съдебен ред и предявеният иск се явява процесуално недопустим. В този смисъл е и постоянната съдебна практика. В случая, постановявайки своя съдебен акт, въззивният съд не се е отклонил от смисъла и съдържанието на закона, като с оглед конкретните данни по делото е направил извода за недопустимост на иска, предявен пред съда на 12.07.2007 год., след като е изтекъл максималния тримесечен преклузивен срок от датата на провеждането на ОС /17.03.2007 год./, на което са били взети решенията, който ограничава възможността да се иска отмяната им по съдебен ред дори в случаите когато кооператорът не е присъствувал или не е бил редовно уведомен за събранието.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касаторът не сочи нито представя съдебни решения, в които поставеният съществен процесуален въпрос-предмет на обжалваното въззивно решение, е решаван противоречиво от съдилищата. Цитираната разпоредба има предвид противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с влезли в сила съдебни актове по съществения въпрос, който е предмет и на настоящото дело, а не противоречие между първоинстанционното и въззивно решение по едно и също дело, както неправилно се поддържа в касационната жалба. Що се отнася до оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, това са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основание за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия счита, че не са налице условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение, поради което на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд № 44/06.03.2008 год., постановено по гр.дело № 10/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: