О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 10
гр.София 11.01.2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 733/2008 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТПК”Х”, гр. С., подадена ч. процесуалния представител адвокат Д. Б. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-В състав № 37/17.09.2008 год., постановено по в.гр.дело № 1895/2007 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Софийски районен съд, 40 състав от 05.04.2007 год. по г р.дело № 2187/2005 год. въззивният съд е уважил предявеният от А. К. Я. от гр. С. иск по чл.58, ал.1 ЗК и е отменил решенията на Общото събрание на ТПК”Х”, проведено на 19.03.2005 год. относно избор на нов председател и състав на Управителния и Контролен съвет, както и за изменения на Устава на кооперацията.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Посочва се, че решаващият съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, като е кредитирал свидетелските показания на разпитаните във въззивното производство Дафинка П. и Л. Л. , които са пряко заинтересовани, тъй като водят съдебни дела срещу кооперацията по повод прекратяването на трудовите им правоотношения. В тази връзка се застъпва тезата, че за разлика от общото трудово законодателство, трудовите правоотношения в ответната Т. се обуславят от членството им и представляват съставна част от комлексните членствени правоотношения, поради което неправилно съдът е дал вяра на показанията на уволнените бивши служители, които са в трудови спорове с ответната кооперация.
В допълнителното си изложение като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, като се позовава на противоречиво разрешаване на поставения съществен материалноправен въпрос от двете съдебни инстанции по настоящото дело, както и значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба А. К. Я. от гр. С. излага становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания за неправилност на постановеното въззивно решение са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна-подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въпреки процесуалната допустимост на жалбата, настоящият съдебен състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС/т.1/; решаван е противоречиво от съдилищата/т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото/т.3/.
Същественият материалноправен или процесуален въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразни взетите решения на проведеното на 19.03.2005 год. ОС на ТПК”Х” поради нарушения в процедурата, изразяващи се в ограничение на достъпа до сградата на някои член-кооператори и неосигурена възможност да упражнят при тяхно желание членствените си права да участвуват в това общо събрание.
В тази връзка погрешно в касационната жалба се сочи, че същественият материалноправен въпрос е обусловено ли е трудовото правоотношение на член-кооператорите от членственото им правоотношение и възможно ли е в производствена кооперация да бъдат назначени по трудов договор лица, които не са член-кооператори. Поставеният от касатора въпрос не е съществен, тъй като не е решаващ за крайния извод на съда относно спазването на предвидените от закона изисквания във връзка с процедурата за провеждане на събранието и обезпечаване възможност за всеки член-кооператор да вземе участие в работата на събранието и да упражни правото си на глас при вземане на решенията. Освен това, съгласно трайно установената съдебна практика /т.р. № 4/2005 г. по т.д. № 4/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС/ преустановяването на трудовата договорноправна връзка с кооперацията не рефлектира върху членственото правоотношение, чието прекратяване настъпва при условията и по реда, предвидени в Закона за кооперациите.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касаторът не сочи нито представя съдебни решения, в които поставеният съществен правен въпрос-предмет на обжалваното решение е решаван противоречиво от съдилищата. Цитираната разпоредба има предвид противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с влезли в сила съдебни решения по граждански дела /поне две/ по съществения въпрос, който е предмет и на настоящото дело, а не за противоречие между първоинстанционното и въззивното решение по едно и също дело, както неправилно се поддържа в касационната жалба. Що се отнася до оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, това са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основание за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно е и позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховия касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-В състав № 37/17.09.2008 год., постановено по в.гр.дело № 1895/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: