О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 146
гр.София, 10.12.2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 569/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Б. С. от гр. Е., подадена чрез процесуалния му представител адвокат В от САК срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд № 230/31.03.2008 год., постановено по гр.дело № 1162/2007 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Районен съд-гр. Елин П. № 144/09.07.2007 год. по гр.дело № 195/2006 год. в частта относно предявеният от „Е”А. , гр. С. иск по чл.402/отм./ТЗ, въззивният съд е осъдил ответника-касатор да заплати на застрахователя сумата 1 841,80 лева, представляваща изплатено на трето лице застрахователно обезщетение за причинени от ответника вреди при ПТП, настъпило на 17.08.2001 год. ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния закон. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, не е изложил доводи относно направените от ответника възражения, което е довело до погрешни крайни изводи и необоснованост на постановения съдебен акт.
В допълнително изложение жалбоподателят сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, позовавайки се на противоречие на постановения съдебен акт с практиката на съдилищата във връзка с приложението на чл.48 от Закона за движение по пътищата, като прилага решение от 12.04.2007 год. по Н. А. Х. Д. № 15465/12.04.2007 год. на Софийски районен съд; решение от 21.04.2007 год. по К. Н. А. Х. Д. № 68/2007 год. на Административен съд-София; решение от 18.04.2001 год. по Н. А. Х. Д. № 1238/2001 год. на Районен съд-София, влязло в сила на 18.09.2001 год. и решение от 05.11.2003 год. по Н. О. Х. Д. № 407/2003 год. на Пловдивския апелативен съд. Поддържа се становище, че правилното решаване на делото е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба ЗД”Е”А. , гр. С. не ангажира становища по допустимостта на жалбата и направените в нея оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК. Въпреки процесуалната допустимост на подадената жалба, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС/т.1/; решаван е противоречиво от съдилищата/т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото/т.3/.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявеният от ЗД”Е”А. иск по чл.402/отм./ТЗ за възстановяване на заплатено от него застрахователно обезщетение по застраховка каско на собственика на увредения автомобил при ПТП, настъпило на 17.08.2001 год., като в резултат на конкретна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е приел, че причинител на непозволеното увреждане е ответника, който е управлявал автомобила причинил катастрофата. Прието е също, че ответникът не е опровергал съдържанието на съставения от МВР-КАТ РПУ- Е. П. протокол за ПТП /имащ характер на официален свидетелстващ документ/ подписан без възражение от касатора-ответник, посочен за причинител на катастрофата поради неспазване на предимство при включване в движението на управлявания от него автокран „К” с рег. № С 1121 ТВ.
Съгласно разпоредбата на чл.402/отм./ТЗ, след като е изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице, застрахователят се суброгира в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Застрахователят по силата на закона упражнява изцяло правата на увредения /в които е встъпил/ от свое име и може да търси плащане на обезщетение по реда на чл.45 ЗЗ. от делинквента-причинител на непозволеното увреждане. В тази връзка същественият материалноправен въпрос, от който зависи изхода на спора, е свързан с предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя срещу делинквента, а не налице ли е административно нарушение по Закона за движение по пътищата от страна на водача, причинил ПТП, на които текстове се позовава касатора в жалбата си. Предмет на спора е общата гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане, а не административната или наказателна отговорност на причинителя на катастрофата. В случая решаващият съд е приложил точно материалния закон като с оглед данните по делото е приел, че са налице елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗ. , за да възникне отговорност на ответника за заплащането на причинените вреди, а именно-деянието, вредата, причинната връзка между тях, като вината на делинквента се предполага до доказване на противното. Ответникът не е опровергал посочената в ал.2 на чл.45 ЗЗ. законна презумпция и не е доказал, че настъпилите за третото лице вреди са резултат от действието на други фактори – случайно събитие, непреодолима сила или се намират в причинна връзка с действията на самия застрахован.
Видно от съдържанието на касационната жалба, наведените от жалбоподателя доводи във връзка с допустимостта на касационно обжалване представляват всъщност оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.188, ал.1 ГПК/отм./, които според него са довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърдяното нарушение на посочената процесуална норма, изразяващо се в необсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства по конкретното дело са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Неправилно е позоваването на касатора на наличието на противоречива съдебна практика по поставения съществен материалноправен въпрос, тъй като представените към жалбата решения са по административни и наказателни дела и са неотносими към настоящия спор. Разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК има предвид противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с влезли в сила съдебни решения по граждански дела /поне две/ по съществения правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело, а не за противоречие между първоинстанционното и въззивното решение по едно и също дело, още по-малко с решения, постановени по административни или наказателни дела.
Не е налице твърдяното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски окръжен съд № 230/31.03.2008 год., постановено по гр.дело № 1162/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: