Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр.София, …………………. 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
със секретар Лилия Златкова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 411/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ във връзка с пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59/2007 год. в сила от 01.03.2008 год./. Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. гр. С., подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ срещу решението на Софийски апелативен съд № 184/01.02.2008 год., постановено по т.дело № 1725/2007 год. в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Пернишкия окръжен съд от 11.05.2006 год. по гр.дело № 28/2003 год. в осъдителната му част, въззивният съд е отхвърлил предявените от касатора-ищец срещу едноличен търговец А. Л. А. с фирма „М”, гр. П. обективно съединени и скове: за сумата 4 720.44 щ.долара, представляваща неизплатена част от цената по договор за приватизационна продажба на магазинно помещение, сключена на 10.06.1998 год., както и претенцията по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 14232.10 щ.д., представляваща договорна неустойка за забавено плащане на посочената главница.
В касационната жалба се прави оплакване за необоснованост и незаконосъобразност с искане да бъде отменено въззивното решение в обжалваната му част и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд за попълването му с необходимите доказателства, тъй като не е доказано, че процесния обект е част от реституираните магазини в полза на трети физически лица със заповедта на областния управител на Пернишка област.
Ответникът по касационната жалба едноличен търговец А. Л. А. с фирма „М”, гр. П. не взема становище по направените оплаквания.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените в касационната жалба основания и след проверка на данните по делото, намира жалбата за неоснователна.
Не са налице твърдяните нарушения на материалния закон.
Правилно, въз основа на събраните доказателства и с оглед възприетата по делото фактическа обстановка, след частична отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част, апелативният съд е направил извода за неоснователност на предявените от ищеца-касатор искове за заплащане на неизплатената част от цената по процесния приватизационен договор и договорна неустойка за забавено плащане на тази цена.
По делото е безспорно установено, че на 10.06.1998 год. по реда на чл.35, ал.1, т.2 от ЗППДОП/отм./ между министъра на търговията и туризма/в качеството му на орган по чл.3, ал.1, т.1 от закона/ и ответника е сключен договор за приватизационна продажба на магазинно помещение-видеотека /част от магазин № 59, намиращ се в приземния етаж на сграда на ул.”И” № 6 в гр. П. с площ 51.50 кв.м., представляваща обособена част от имуществото на „Б”ЕООД, гр. П., чийто едноличен собственик на капитала е държавата.становено е също и не се спори, че купувачът е изплащал цената на закупения обект по уговорения в приватизационния договор начин и е престирал общо сумата 10 418,25 лева до датата 17.03.2000 год., когато е преустановил изплащането на годишните вноски, тъй като с решение на областния управител на Пернишка област № КЗ-0010/18.11.1999 год. реално е възстановена собствеността върху изградените в партерния етаж на сградата на ул.”И” № 6 магазини /между които и процесния магазин № 59/ в полза на трети физически лица като обезщетение по реда на ЗОСОИ. По делото са представени доказателства, от които е видно, че са изчерпани способите за атакуване на решението по административен ред от страна на министъра на и. , което е приключило без резултат. Ищецът е направил необходимото да докаже правата си по приватизационния договор чрез предявяване на установителен иск за собственост, който е бил отхвърлен от Пернишкия районен съд с решение № 1135/22.01.2003 год. по гр.дело № 69/2001 год. като е отречено правото му на собственост върху процесния имот в полза на третите физически лица, което е довело до невъзможност да упражнява правата си върху обекта на продажбата.
При тези фактически данни, законосъобразен и обоснован се явява направеният в обжалваното решение извод, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по приватизационния договор, което има за последица развалянето му по право съгласно чл.89 ЗЗД. Развалянето на договора прекратява облигационното правоотношение, поради което липсва правно основание за ищеца да претендира от ответника изпълнение по този договор, както и заплащане на неустойка за забавено изпълнение.
Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изпълнение на процесуалната разпоредба на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ при постановяване на обжалваното решение апелативният съд е преценил всички доказателства, които са от значение за правилното решаване на делото и е обсъдил доводите на страните. Неправилно е твърдението, че не е доказана идентичност между процесния приватизиран обект и реституираните имоти. Видно от заключението на назначената по делото техническа експертиза, което не е оспорено от страните, магазинното помещение-предмет на приватизационния договор е включено в магазинните помещения, върху които е възстановено правото на собственост с решението на областния управител на Пернишка област № КЗ-0010/18.11.1999 год. Независимо от това, непълнотата на доказателствения материал, на която се позовава касатора, не представлява отменително основание по смисъла на чл.218б, ал.1 ГПК/отм./.
По изложените съображения, тъй като не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, постановеното въззивно решение в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила, като в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените от него разноски в касационното производство в размер на сумата 2 450 лева по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./ състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийски апелативен съд № 184/01.02.2008 год., постановено по т.дело № 1725/2007 год.
ОСЪЖДА А. за с. к. , гр. С. да заплати на едноличен търговец А. Л. А. с фирма „М” от гр. П. сумата 2 450/две хиляди четиристотин и петдесет/ лева съдебни разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: