О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 69
гр.София 06.11. 2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 308/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Взаимоспомагателна з. кредитна асоциация на частни стопани-Катуница” със седалище с. К., Пловдивска област, подадена чрез процесуалния представител а. М от АК-Пловдив срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 2161/28.12.2007 год., постановено по в.гр.дело № 2366/2007 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Асеновградския районен съд № 48/28.06.2007 год. по гр.дело № 56/2004 год., с което е уважен предявеният от М. В. А. от с. К. иск по чл.58 от Закона за кооперациите и са отменени като незаконосъобразни решенията на Общото събрание на кооперацията, проведено на 24.01.2004 год. за утвърждаване на новоприети членове, изключване на член-кооператори, приемане на нов устав и избор на нов състав на ръководните органи – УС и КС на ответната кооперация.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи, че въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.8, ал.2 ЗК в редакцията, действуваща към момента на провеждане на събранието, като е приел, че липсва необходимия кворум за провеждане на събранието, тъй като новоприетите с решение на УС членове на кооперацията нямат право да гласуват до утвърждаването им от ОС, още по-малко – да гласуват за собствения си избор. Посочва се, че такава забрана е въведена в по-късен момент с допълнението на цитираната ал.2 на чл.8 ЗК обн. в ДВ, бр.41/2007 год., но същото няма обратно действие. Изтъква се още, че няма пречка изключването на 29 член-кооператори да бъде гласувано „ан блок”, а не поотделно, тъй като причината за изключването е една и съща.
В допълнително изложение жалбоподателя сочи като основания за допустимост на касационно обжалване, че е налице съдебен акт, постановен в противоречие със събраните по делото доказателства, водещи до неговата необоснованост и немотивираност, както и до неяснота относно приложението на материалния закон. Неправилно съдът е предал обратно действие на допълнението на чл.8, ал.2 ЗК, тъй като преди изменението не съществува законова забрана новоприетите членове да вземат участие в ОС, формирайки необходимия кворум. Касаторът счита, че повдигнатите материалноправни въпроси са от изключително значение както за прилагането на конкретната материалноправна норма, така и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна. Подадена е в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд. Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, поради което искането се явява неоснователно.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането на касационно обжалване с наличието на някоя от предпоставките предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно цитирана норма, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /т.1/; разрешаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото/т.3/.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл.58 ЗК и са отменени като незаконосъобразни взетите решения на проведеното на 24.01.2004 год. Общо събрание на ответната кооперация поради неспазена процедура във връзка с провеждане на събранието и гласуване на решенията. Прието е въз основа на събраните доказателства, че не е бил налице необходимия кворум, тъй като е констатирано, че бройката на новоприетите 41 броя членове е формирала кворума от 178 души за вземане на решенията преди да е било гласувано утвърждаването им от Общото събрание. По този начин новоприетите членове са гласували сами за утвърждаване на собствения си избор преди да имат валидно възникнали членствени права. Другото съществено нарушение на процедурата е, че са гласувани „ан блок” както решението за утвърждаване на новоприетите членове, така и изключването на 29 член-кооператори без да е преценен индивидуалния характер на членствените правоотношения и налице ли са основания за прекратяване на членството поотделно за всеки един от тях.
Макар да не е формулиран изрично от касатора, предвид изложеното в касационната жалба и с оглед предмета на спора, в случая същественият материалноправен въпрос е съществува ли забрана новоприетите членове да гласуват при утвърждаването си от ОС на кооперацията.
Жалбоподателят не е обосновал довод, че въззивният съд е решил в противоречие с практиката на ВКС поставеният съществен материалноправен въпрос и не е посочил решения, на които според него обжалваното решение противоречи. Липсва посочване и съответно-представяне на влезли в сила решения на други съдилища, обективиращи противоречиво решаване на въпроса, поради което касационната жалба не попада в приложното поле на чл.180, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Не е налице поддържаното в допълнително представеното изложение на касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитието на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му с оглед отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и когато съдилищата изоставят едно тълкуване, за да възприемат друго, какъвто не е настоящия случай. Нещо повече, освен че липсват данни за противоречива съдебна практика по повдигнатия материалноправен въпрос, този въпрос междувременно е изрично законодателно уреден с допълнението на ал.2 на чл.8 от ЗК /обн. в ДВ, бр.41/2007 год./, в което се сочи, че „кандидатът за член няма право да гласува” при утвърждаването на членството му от ОС на кооперацията.
Останалите оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на решението, съдържащи се в касационната жалба, представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решението на Пловдивския окръжен съд № 2161/28.12.2007 год., постановено по в.гр.дело № 2366/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: